logo

Носителят на „Икар“ Данчо Балджиев-Валди:  Най-трудно ми е да играя пред учениците си

Носителят на „Икар“ Данчо Балджиев-Валди: Най-трудно ми е да играя пред учениците си

Учителят по математика Данчо Балджиев-Валди получи най-високата награда на Съюза на артистите в България „Икар“ за постиженията си във вариететното изкуство. Призът му бе връчен на сцената на НТ „Иван Вазов“ в международния ден на театъра. Роденият в град Априлци фокустник е завършил математическа гимназия в Ловеч и същата специалност в педагогическия отдел на Пловдивския университет.

Артистичният му псевдоним Валди е съчетание от имената на неговата състудентка, бивша асистентка и настояща съпруга Валя и собственото му- Данчо.

- Валди, очаквахте ли тази висока награда?

- Надявах се...

- Как попаднахте в света на магията?

- Не съм потомствен илюзионист, нито артист, не съм участвал в училищната самодейност, не съм се качвал на сцена като дете. В казармата едно от момчетата знаеше два-три фокуса: криеше кърпички, търкаляше топчета по ръба им... Класически работи. Бях много впечатлен. Поисках и аз да мога нещо токова. Така се запознах с Дочко Дочев-Мандраг, артист, вече доста известен тогава. Той ме посъветва да си направя малка програма от десетина минути, с който да представям, където мога. Захванах се с животни...

- Работата с животни е много рискована. Те не могат да се контролират, винаги могат да ви провалят. Защо избрахте точно с тях?

- По съвет на Мандраг, вечна му памет. Той ми каза: "В момента птиците много вървят, ако можеш направи нещо с папагали. И аз го направих. Показвах карта, която изведнъж изчезва и в ръката ми се появява папагал. После още един...Такива работи. Малко по-късно се запознах и с Астор, който също много ми помогна.

 

- Имало ли е инфарктни моменти на сцената?

- През 1989 година спечелих две първи награди на националния конкурс мемориал „Сенко“ във Враца и шампионски приз на престижния фестивал в Карлови Вари. Бях на върха. На едно представление в цирка обаче, малкото ми синьо папагалче изскочи от ръката ми и избяга. Аз продължавах да играя, а то се разхожда важно около мен, катереше по обувките ми и отвличаше вниманието на публиката. Тя вместо мен гледаше него. Така че, когато работиш с животни, човек  винаги трябва да е нащрек.

- Сега коронния ви номер е безкрайното въже, което режете на парчета, показвате краищата му , а изведнъж то се оказва цяло. Знам, че няма да ми кажете секрета, но защо наричате номера си академичен?

- Тази манипулация не съм я измислил аз. Видях я през 1993 година по телевизията. С нея великия световен маг - французинът Франсис Абари участва на фестивала в Монте Карло. Махнах някои специфично негови неща, добавих мои и така стана. Номерът е в жанра салонна магия, прави се в камерна зала с акустика, защото през всичкото време се говори. Показвам го на партита, на тържества по посолствата. Публиката много го харесва.

- Да очакваме ли бъдещия ви шедьовър?

- Да. Сега го мисля и ще бъде само мой. В основата е една кърпа, която ще расте и намалява. Като жива. Няма да кажа повече.

- Помага ли ви математиката в фокусите и обратно?

- Сигурно. Когато като млад учител, излязох за първия си урок, катедрата и пространството пред черната дъска ми напомниха сцена. Почуствах се в свои води и без притеснение започнах урока си, а възрастната учителка, която бе дошла да ми помага, си тръгна. Няма смисъл да стоя, ти си готов, каза ми.

- Правите ли фокуси пред учениците?

- Правя, гледам да не ги лъжа. Обещая ли изпълнявам. Те знаят за способностите ми в това изкуството и винаги искат: "Годподин Балджиев, покажете нещо".  Като усвоим материала –отвръщам. В края на срока, има празници, ще поиграем. Истината е че, пред тях ми е най-трудно, защото те ме виждат всеки ден, много добре ме познават и много внимателно следят какво правя. То е като да играеш пред колеги -фокусници. Трябва да бъдеш много прецизен. 

- Това, че сте артист, прави ли ви по обичан от учениците?

- Уважават ме децата, поздравяват ме. Това ме топли.

Интервю на Исак ГОЗЕС

Коментирай