Николай Балкански-син разказва как Марадона влиза в прочутия им номер „Колелото на смъртта“

Николай Балкански-син разказва как Марадона влиза в прочутия им номер „Колелото на смъртта“

Неапол да преименува стадиона си „Сан Паоло“ на „Диего Армандо Марадона“, предложи местната управа. Починалият на 60 години от сърдечен удар футболен гений изведе местния „Наполи“ два пъти на върха на италианския шампионат и спечели купата на УЕФА, като побеждава Щудгард.

Марадона играе там от 1984 до 1991 година и отбелязва 115 гола. През 1989 година в Неапол са и артистите от фамилия Балкански. Те са гвоздеят на програмата на цирк „Медрано“ и печелят овации с блестящите изпълнения на акробатичната трупа и уникалното „Колело на смъртта“, в което летят Александър и Николай Балкански.

Една вечер, в навечерието на Коледа, на манежа се срещат аржентинската легенда и големите български артисти. Ето какво си спомня за това паметно в живота му събитие Александър Балкански-син:

- Г-н Балкански, вие сте от малцината български артисти, които сте се срещали лично с Диего Марадона, как се случи това?

- Ние с цирк „Медрано“ често работихме в Неапол. Публиката беше полудяла по нашето "Колело на смъртта". Номерът беше хит, както триксовете ни с кокили. Цял Неапол говореше на Николай, той беше звезда, наричаха го безсрашия Нико.

По това време Марадона пък беше в апогея си. Ликът ме беше изресуван по фасадите на много сгради. Вестниците непрекъснато пишеха за него. Журналистите го преследваха и коментираха всяка негова изява на терена и извън него. Въобще градът беше обсебен от това име.

- Как се случи Марадона да дойде в цирка?

- Диего винаги е бил голям фен на цирковото изкуство. Знаеше се, че той посещава всички гостуващи в града циркове. Дойде ли нова програма, той е там, като води и децата от неговия отбор.

Часове преди посещението му, за което знаехме 24 часа предварително, пред цирка беше ад. Нормално играехме по три представления на ден, но заради този наплив на хора, окупирали всичко наколо, двата спектакъла бяха отменени. Навън беше манифестация. От обяд хората напираха, искаха да го видят. Беше Бог. Не преувеличавам. Ситуацията и вълнението бе такова, че все едно Господ е слязъл на земята. Или е дошъл Папата.

- Какви бяха първите ви впечатления?

- Много спонтанен, много земен. Седна на централната ложа. С него беше екипът му и много журналисти. Спектакълът започна. Жонгльорът играше с футболни топки и неочаквано по време изпълнението на номера му, Марадона влезе в манежа и грабна една. После показа всичките си умения на голям майстор: балансира с ръце, крака, глава... Направи цяло шоу. Публиката полудя. През цялото време той реагираше много спонтанно на всички изпълнения, ръкопляскаше и се радваше като малчуган. Правеше скечове с клоуните, разсмиваше зрителите и радваше всички. Беше много искрен, като щастливо дете, попаднало в магазин за играчки.

Винаги, когато го поканеха, а това по време на спектакъла се случи няколко пъти, излизаше на манежа, така че представлението стана два пъти по- дълго от обикновено..

- Какво се случва по време на вашия номер "Колелото на смъртта"?

- Като свършихме, той се държеше за главата. После прескочи ложата, дойде, здрависахме се, прегърна ни и се качи в колелото, като ни каза: "Давайте, бутайте, искам и аз".

Вече се готвехме да го завъртим и да започнем да го издигаме нагоре, когато един от неговите хора, човек от екипа, скочи ужасен, хвана реквизита и се разкрещя: "Спрете, слез".

- Защо?

- После разбрахме, че въпросният господин бил неговият личен мениджър. Той го предупредил, че ще има големи проблеми със застрахователната компания. Тя няма да плати нищо, ако се случи инцидент със застрахованите му за огромна сума крака.

- Той послуша ли го?

- Да. Марадона слезе от колелото, но целият цирк се струпа на манежа. Настана пълен хаос. Добре, че бяхме последен номер на първата част и следваше антракт. Накрая той пак ни прегърна, а фотографите започнаха да ни снимат. Наоколо беше пълно с хора, които искаха да го докоснат. Той не отблъсна никой. Един час разписваше топки, снимки, фанелки. Спектакълът продължи с голямо закъснение. Но всички, които бяха там, запомниха завинаги тази вечер.

Интервю на Исак Гозес

Коментирай

безсрашия Нико

безсрашия Нико 29.11.2020 8:41

безсрашия Нико, ЩутгарД...