logo

Николай Балкански:  Готов съм да мина от един небостъргач до друг по въже

Николай Балкански: Готов съм да мина от един небостъргач до друг по въже

Спектакъл-бенефис в знак на благодарност към лекарите ще изнесе цирк „Балкански" на 4 септември. На 5 с подобна привилегия ще се ползват полицаите. На 6 септември е официалната премиера на трупата. Заради коронавируса тя закъсня с пет месеца, а програмата бе променяна три пъти. Но вече всичко е готово. Красивото шапито се издига в зона Б5. Артисти от Украйна, Беларус, Русия, Италия, рокерите от „Глобуса на смъртта“ от Колумбия и няколко българи ще показват своето майсторство до ноември. Клоунът Джулио Малеволти, който е братовчед на Александър Балкански, се завръща у нас след 15 години в Германия..

По-малкият син на фамилията Николай Балкански скоро навърши петдесет години. Но това не пречи, заедно със съпругата си Велизара отново да се завъртят в лудия бяг на „Колелото на смъртта“. Николай не е слизал от него вече 35 години.

- Г-н Балкански, петдесет години са сериозна възраст. Не се ли уморихте вече?

- Започнах на осем години. На девет, със специално разрешение, ме назначиха на щат в цирка. Вече четири десетилетия съм на манежа.

- Сега, на тази възраст, "Колелото на смъртта" не е ли по -страшно?

- Не. Не ме е страх. Готов съм да мина от един небостъргач до друг по въже. За това съм подготвен. Но ме плаши ситуацията извън цирка. Тя е непоносима. На улицата на знаещ на кого ще попаднеш, дали няма да скочи да се бие. За живота, за бъдещето на децата, виж за това ме е страх.

- Два пъти сте вписвани в книгата за рекордите „Гинес“. По какъв повод?

- Първият път прескочих с кокили стъклена кола „Опел“ . Трябваше много да внимавам да не падна върху нея и я счупя. Вторият: За двойното ми салто с една кокила. Той е много опасен номер. Сега в света има една или две трупи, които го изпълняват. 

- Този ли е върховият трик?

- Не. Мисля, че е „Колелото на смъртта“, когато го изпълнявахме с брат ми Александър. Тогава бяхме на световно ниво. Всички импресария искаха да ни ангажират за коледните програми из Европа. Имаше много запитвания от големите циркове дали можем да отидем при тях. Три пъти ни канеха на фестивала в Монте Карло.

- Защо не отидохте? Това е много престижно място.

- Отказвахме, защото работихме в най-големия европейски цирк, майбахът на цирковете- „Кроне“. Задържахме се там петнадесет поредни години. „Трупа „Балкански“ и колелото бяхме флагмана на програмата. На всеки четири години тя изцяло се сменя, но ние оставахме.

- Още преди няколко години баща ви академик Александър Балкански настояваше да спрете...

- Той и сега не ми дава да работя. Но аз казвам, че ако не ми позволяват да правя това, което искам в цирка, който една четвърт е мой, си тръгвам. Напускам.

- Играли сте в цяла Европа. Къде се чувствахте най-добре?

- В Германия. Там дисциплината ми пасваше най-добре.

- Вярно ли е, че госпожа Кристъл Кроне, която се счита за царицата на европейския цирк, е и искала да ви осинови?

- Имаше такова нещо. Това стана, когато дойдоха двама от сигурността на посолството ни, за да ме търсят. Искаха да ме върнат в България, за да вляза в казармата. Това значеше да съсипят кариерата ми и то когато бях на върха. Тогава избягах и тъй като имах ключ се скрих в дома на госпожата. Обясних й  какво става, тя повика адвокатите си и заплаши нашите, че ако дойдат на нейна територия ще имат проблеми. Така се отървах. Тогава тя направи запитване пред властите, каза и на баща ми, че ако ситуацията стане по- тежка ще ме осинови. Животът на Кристъл бе преминал в цирка, беше много строга, но към мен бе много добра. Отиде си преди две години.

- Кой от вашите номера  смятате за най опасен?

- Номера на живота. Това е, от друго не ме е страх. На манежа ние преценяваме. Имаме инстикта да се пазим Предвиждаме опасностите. Всичко се репетира, знаеш го, излизаш и го правиш. По петстотин пъти в годината И въпреки всичко се допускат грешки. Рекордът ми е пет години да не падна нито веднаж.

- Ще умре ли циркът?

- Не и докато има деца.

- Имало ли е моменти, в който сте искали да се откажете?

- Много са били, но повече са тези, които са ме карали да остана. Трудностите не са били свързани с играта и публиката, а с бюрокрацията. Сега, например, сме докарали една нова конструкция за четвърт милион евро. Баща ми си заложи къщата и всичко що има  за нея. Тя е произведена от престижен завод в Италия, има лиценз за цяла Европа, утвърден с подписи на констректори, инженери, контрольори. Те обаче, оказва се, не важат у нас. Тогава защо сме в Европейския съюз. Представяхме си премиерата под новия купол, радвахме се. Бяхме ангажирали хубав въздушен номер, който може да се изпълнява само под този купол, но всичко пропадна.

- Тази година фамилия Балкански чества няколко юбилея?

- Най-значимият факт, този който ни кара винаги да сме на световно ниво е, че преди двеста години, моят пра-пра-пра дядо Джозеф Джунтини е направил първия цирк във Флоренция. Сто години предците ми са работили във Русия, цирка в град Самара е построен от тях. Преди двадесет години създадохме и цирк „Балкански“, най-големият на Балканите и в десятката на Европа. Шапитото ни събира 1800 души.

Когато започнахме, мислехме да пътуваме много по света, но са оказа, че човешката злоба няма граници. Пречеха отвсякъде. През 2004 трябваше да бъдем един от петте цирка, който да работи в Париж, на авеню Шанс- з- Eлизе. Но французите подскочиха: Ако българите са тук-казаха- ние ще стачкуваме и няма да дойдем. Две големи компании от Щудгард бяха откупили ложите ни за целия сезон. Пътя ни до Германия и обратно, както и всички разходи, бяха платени Приходите от билетите щяха да бъдат чистата ни печалба, но под нечий натиск, в последния момент, фирмите се оттеглиха. Така и не заминахме.

- Да се надаваме, че такива неща не са ви се случвали в България?

- Няма институция, която да се е обърнала към фамилия Балкански и цирка за помощ и на която да сме отказали съдействие. Но, когато ние се нуждаем от помощ, навсякъде срещаме чужди хора , обръщат ни гръб. Покрай пандемията, заради която понесохме големи загуби, се опитахме да си помогнем се по някоя от програмите. От европейската асоциация на цирковете казаха , че са пратили пари по проекти за култура и конкретно за нашия бранш, но никой нищо не видя и не чу. Оказахме се неподходящи и за програмата 60:40. По тази причина едва запазихме само пет човека от целия си екип.

Интервю на Исак ГОЗЕС

Коментирай