Той беше грешен като всички нас и велик като никой друг. Това казва Бурлат Окуджава за Владимир Висоцки.
В България един човек, Ники Атанасов, журналист, певец, артист, според силите си, прави така, че паметта за руския бард да остане жива. На 26 януари, ден след рождената му дата, той ще изнесе двадесет и втория си концерт посветен на нея. Това ще се случи в учебния театър на НАТФИЗ.
- Г-н Атанасов, какво по различно ще има във вашия спектакъл от това, което публиката знае вече от 22 години.
- Всеки път задължително заучавам нови песни от огромния репертоар на Висоцки. Избирам по- малко популярни, не излъчвани по радиостанциите, такива, които никога не съм пял пред публика. Песента, която тази година ще изпея за първи път, се казва „Руски кубета“. В един от куплетите се казва: „В Русия кубетата на църквите ги позлатяват с чисто злато , за да може по- често Господ да ги забелязва.“
- През юли ще изминат четиридесет години от смъртта на Висоцки. Нима има още неизвестни негови песни?
- Има, при това страшно много. Той е започвал да пише 1961 година. Според изследователите, създал е над хиляда песни. Това се потвърждава и в негово интервю. Сто от тях са супер популярни. Концерт, посветен на Володя, не може да мине без песента за голямата карета или „Утрина гимнастика“. На тези песни, още от първите тактове, всички започват да пляскат в ритъма на мелодията. Сега откриваме нови неща. Творчеството му е бездънна мина. Няма човек, който да знае всичко.
- Четиридесет години след смъртта на поета срещат ли се негови почитатели сред най-младите?
- Те не го познават. Трябва да го открият. Един съученик на моя внук се похвалил, ще ходи на концерт на Ники Атанасов, който пее песните на Володя Висоцки. Разбира се, останал приятно изненадан, като разбрал, че въпросният Ники е дядо на неговия приятел. Ето това момче например вече е открило Висоцки. И то завинаги.
- Искате да кажете, че мита Висоцки е още жив?
- В Русия той е вечен. Едва ли скоро ще се роди там някой, който да постигне негови творчески върхове. Голямата звезда Григорий Лепс например, е заявил, че ще направи осемдесет песни на Висоцки в свой прочит Те ще са с огромни оркестри, пречупени, малко през рока.
- Вашата любов към поета откога е?
- От 1968 година. В студентската ни компания пеех само рок. Мой беше приятел намери негови песни. Като ги чух паднах. Оказа се, че и гласовете ни са много близки. Дойде ми изневиделица. Запеех ли всички полудяваха. Появи се и стихосбирката „Нерв“. Препечатвахме я на ксерокс и я разпространявахме апокрифно. Откривахме нова вселена.
Научих някои от, т.н. блатни песни. Всъщност Висоцки не прима това определение. Той не смята, че първите му песни са били улични, хулигански, макар че много е писал за затворите и обитателите им. Ние сме деца на военните години, казва, израснали сме по дворовете. Затова темата, свързана със страданието на хората не може да не ни вълнува.
- Но властите в тогавашния Съветски Съюз не били така възторжени от творчеството на барда...
- През 1973-та, десет години след началото, той пише до министъра на културата: Толкова време аз не мога да се добера слушателите си. Моля да ми се дадете възможност на живо общувам с тях . Писмото остава без отговор.
По- късно Висоцки казва: Те правят всичко, за да не съществувам. Няма такъв човек и това е. Многократно са отменяни негови концерти, привикват го в КГБ, разпитват го. Но нищо не може да разклати достойнството на поета, нито не го накара да се озлоби и промени начина си на мислене. Това твърдят негови колеги.
- Какво пише за него официалната преса?
- Нищо хубаво и достатъчно лошо. Например: „Лексиконът и съдържанието на песните на Висоцки имат явно вредоносен характер. Той пее с хриптене с пресилване и истеричност.
Другаде твърдят: Поетът няма вокални данни, пее с гъгнив глас, песните му са без никаква стойност и концертите му намирисват на халтура.
- Никак не са „ласкави“?
- Другаде добавят, че песните му стимулират към грозни навици, че Висоцки пее от името на пияниците, престъпниците и непълноценни хора и че стиховете подкопават устоите на съветското общество. Как след тези оценки човек да не се пропие и посегне на наркотиците. Просто властта непрекъснато го е мачкала. Не му разрешават да играе в киното ролята на „Пугачов“ , защото тогава ще стане национален герой.
- А някой да го хвали?
- Няма нито един такъв случай . В песента му „Утринна гимнастика“ има коплет, в който се казва че“ Кафето и коняка сутрин могат да заменят спорта и да победят вируса на грипа.“ Разбира се, когато тази песен е издадена на малка плоча от звукозаписната фирмата „Мелодия“, тези строфи са махнати.
Всъщност този песен е написана за един спектакъл, в който главните герои за трима моряци. Редно е било да я изпее Висоцки, но не му разрешават. Тогава режисьорът измисля нещо много хитро. Тримата моряци се събуждат сутринта след тежко пиянство, сядат на масата, посягат към водката и някой пуска радиото. И от там се чува Висоцки? Пее „Утрина гимнастика“. Така макар и само с гласа си авторът на песента присъства на този спектакъл.
- Какво още не знаем за Висоцки?
- Може би това, че има един незавършен роман. Той започва така: „Момичетата обичаха чужденците. Не, те обичаха и своите съотечественици. Напротив, много ги обичаха, но това беше отдавна, много отдавна.“
- Има ли загадки около смъртта на вашия, а и не само вашия идол?
- Много е спекулирано на тази тема. Говори се, че „Бърза помощ“ нарочно закъсняла... Това са глупости.В края на живота си той има тежки сърдечни проблеми. По време на един концерт през 1979 –та изпада в клинична смърт. Приятел- лекар го спасява с инжекция в сърцето. Почива на същия ден 25 юли, точно година след това. Само един вестник „Вечерная Москва“ съобщава за това, но след 2-3 дни. Управниците са искал да го погребат без много шум в покрайнините на гробищния парк. Директорът на „Ваканковското обаче обаче, отрежда централно място и още на другия ден е уволнен.
Сега там има паметник. По идея на Марина Влади цялата фигура е опасана с въжена. Майка на Висоцки обаче, Нина Максимова, която няколко пъти съм интервюирал по радиото, била против това решение: „Той цял живот е бил вързан и сега пак...-казвала.“- В крайна сметка се наложила волята на Марина, но по-важното е, че от 40 години всеки ден на гроба на големия артист има свежи цветя. Независимо от сезона.
Интервю на Исак Гозес
