Стендъп жанрът в България е в интересен етап от развитието си - става все по-популярен, без все още да е масов. Няма звезди, но има имена, които се ползват с доверие, а доверието води към разпродадени изяви и лоялна публика.Жанрът е еластичен - на някои места хуморът е по-близък до телевизионния и залага на по-типични за българския хумор шеги, а на други клони към американския сарказъм с очевидни влияния от най-големите имена в жанра.
Репортер на "ШОУ" се срещна с представител от този жанр. Моника Найденова добива все по-голяма популярност в тази сфера и това ни подтикна да я потърсим и да разберем малко повече за нея и интереса й към стендъп.
- Как реши да се занимаваш със стендъп?
- Доста време се каних и се престраших да пробвам на едно място, но не ми хареса. Водещият настройваше публиката срещу комиците вместо да ги насърчава. Някой ми извика да си покажа циците, което беше гадно и прецених, че този клуб не е за мен. Няколко месеца по-късно в един бар имаше т.нар. „отворен микрофон”, където могат да се пробват аматьори. Не ми се получи особено добре, но пък стенд-ъпърите от Inside joke бяха супер готини. В момента съм част от това общество и много се кефя, че активно търсим нови таланти и когато видим, че някой се справя добре на отворени микрофони, му помагаме да се развие. Заради тази приятелска обстановка в групата ни има толкова много жени, че имаме само женско шоу. Казва се Ladies first. Ако някой иска да се пробва- да ни хареса във фейсбук и да види кога има open mic. Винаги се радваме на нови попълнения.
- А схващането в България специално е, че жените не могат да бъдат забавни...?
- В България има забавни жени, но липсват дълбоки, разнообразни женски образи. Преобладават два стереотипа: на неатрактивни жени, които се държат като мъже, и на атрактивни жени, които обаче са много глупави и затова предизвикват смях. Момичетата от Inside joke обаче са доста различни като личности и на различни етапи в живота си, даже имаме едно момиче от Русия, което прави стенд-ъп на български. Стенд-ъпът е автентично изкуство и колкото повече хора го правят, с различни гледни точки, толкова до по-широка публика достига.
- След първия ти злополучен опит имала ли си и други подобни, които на моменти са разклащали самочувствието ти?
- Естествено, непрекъснато! Без значение какво изкуство правиш, понякога не си им симпатичен на публиката. Може да кажеш най-смешната шега на света и никой да не се разсмее, защото им изглеждаш арогантен. Колкото повече опит натрупвам, толкова по-рядко ми се случва, но все пак всеки път като изляза пред публика поемам този риск. Стенд-ъпът ми показа, че не съм център на света и трябва да си държа егото под контрол.
- Лесно ли се разсмива българинът?
- Не знам, не съм виждала всички българи на какво се смеят. Мисля, че българската публиката има капацитет да се смее на много по-умни шеги от тези, които в момента се предлагат. Една идея по-интелигентните шеги, които имат нещо за политика, някакъв социален коментар, не винаги се възприемат веднага от хората, защото не са свикнали на такива и не знаят дали е ок да смеят на тях. Но шегите за „задник” вървят добре, защото това е най-тежкия цинизъм, който се чува по телевизията. Напоследък започнахме да пътуваме по различни градове в България, където винаги е интересно. Там не знаеш на кого ще попаднеш. Мои колеги бяха в Своге, който в моите представи е малък град и трудно би се намерила публика за стенд-ъп, но е било пълно и публиката е била най-яката, на която са попадали. Аз нямам търпение да отида там.
- Как виждаш развитието на стендъп в България?
- Мисля, че тепърва много ще се разрастне. Ако гледаме други държави с развита стенд-ъп сцена, тя само се разнообразява и развива. Докато млади хора продължават да идват и да изразяват перспективата си чрез стенд ъп, този жанр няма как да омръзне.
- Имаш ли амбиции да се разрастнеш и да се снимаш във филми, сериали...?
- Аз не съм актриса, което засега ме спира да се пробвам. Може би бих опитала ако някой ми предложи проект, в който наистина вярвам и имам някакво ниво на творческа свобода.
- Занимаваш се е нещо забавно, а в същото време си избрала да учиш сериозна специалност – политология...
- Това е парадокс за много хора, но всъщност започнах да гледам стендъп покрай американските вечерни токшоута, където често се обсъжда политика по смешен начин. Така се запалих да гледам Джон Оливър, Джон Стюарт и SNL. Аз все още не съм достатъчно смела, че да правя политическа комедия в България, но може би някой ден…
- Можеш ли да бъдеш сериозна и да говориш за публитика, да излезеш от образа на стендъп комедията?
- Мога да бъда. Една от причините да не умра от срам при първата ми стендъп изява е, че много дълго преди това се занимавах с публично говорене и състезателни дебати на на политически и икономически теми. Много време бях само сериозна като говорих пред публика само за войни и фискални политики. Още се занимавам с дебати, но предимно пътувам в чужбина по състезания, защото приятелите ми се пръснаха из цяла Европа и ми липсват. Добър повод да ходя да ги видя е :)
- Къде можем да те гледаме?
- На 26.03, от 21:30 в Студио 5 ще участвам в шоуто “Сблъсък между генерации” (Generation clash). Иначе всичките си шоута ги обявявам в инстаграм @monikaezabavna
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
