logo

Митко Щерев за "Осъдени души": Да работя с Въло Радев беше голяма превилегия за мен! СНИМКИ

Митко Щерев за "Осъдени души": Да работя с Въло Радев беше голяма превилегия за мен! СНИМКИ

Преди 20 години се простихме с големия български кинорежисьор Въло Радев. На 28 март се навършиха 20 години от смъртта на един от най-големите български кинорежисьори. "Отиде си тихо и мъдро, оставяйки ни неизразимо повече, отколкото бе взел, казва за него Дочо Бояджиев."

И днес филмите на Въло Радев продължават да събират пред телевизионните екрани не само техни съвременници, но и зрители, родени далеч след тяхното създаване. Той е оператор на филма "Тютюн" и заедно с режисьора Никола Корабов откриват Невена Коканова за голямото кино. Тя е в главната роля на дебюта му като сценарист и режисьор - лентата "Крадецът на праскови". Невена влиза във филма по-късно, след като опита с друга актриса се оказва несполучлив. За резултата може да се съди по факта, че днес "Крадецът на праскови" се намира в Златния фонд на музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

А историята на предпоследната творба на Радев започва през януари на далечната 1943-та, когато докторът по ветеринарна медицина Димитър Димов е на едногодишна специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт "Рамон-и-Кахал". От испанската столица авторът на вече един роман "Поручик Бенц" се връща със сюжет и за втория - "Осъдени души".

Ще минат 32 години, когато режисьорът Въло Радев ще се заеме да го превърне във филм. Предпоследният, който той ще направи. За да избяга от познатите лица на родните актьори, той избира за главните роли две неизвестни за българските зрители имена: на поляка Ят Енглерт унгарката Един Слай Успехът е невероятен Още през първата седмица лентата събира 175 000 зрители, а за две години я гледат 2 000 000 българи.

Според една анкета 47 на сто от запитаните определят като голямо достойнството на филма и музиката на Митко Щерев. Впоследствие от нея се ражда прекрасна песен по текст на Иля Велчев, изпълнена от Лили Иванова. Последната версия на "Осъдени души" бе поверена на младата певица Антония Маркова и бе записана наскоро.

 

- Г-н Щерев, кога и как се срещнахте за първи път с Въло Радев?

- Запознах се с Въло Радев през лятото на 1975 година и имах невероятната възможност да напиша музиката на филмите му "Осъдени души" и "Адаптация". Но все пак човекът, който ми отвори вратата на чудния свят, наречен кино, е Иля Велчев. Първият филм, за който написах музика въобще, беше "Дубльорът", а годината 1974-та. През лятото на 1975-та Иля завърши втория си игрален филм "Сладко и горчиво".

Докато за "Дубльорът" бях под въздействие на френски стил, то за "Сладко и горчиво" реших да използвам струнен оркестър, хор и мандолини, тъй като във филма имаше доста драматични и силни сцени, снимани в идилична селска обстановка. Имено работата ми за този филм стана причина Въло Радев да ме покани да напиша музиката за "Осъдени души".

- Как стана това?

- След като гледал на вътрешна прожекция в киноцентъра "Сладко и горчиво" Въло попитай Иля: Кой е композиторът? Седмица след това бях поканен от неговата асистентка на прожекция. Тримата гледахме „Осъдени души“ в една малка зала в киноцентъра. Дамата четеше репликите на актьорите от доста изтъркана тетрадка, защото филма още не беше озвучен. Въпреки това на няколко пъти настръхвах. Беше много вълнуващо.

- Какви изисквания имаше към музиката за филма режисьорът. Даде ли ви той някакви указания?

- След прожекцията Въло ми каза, че иска в този филм да има мандолини. Нещо като музиката на Нино Рота. Върнах се вкъщи към 16:30 ч., седнах на пианото и написах темата за около десетина минути.

- Явно в тези десет минути Господ ви е диктувал нотите, след като вече повече от 45 години тя не престава да звучи?

- Не знам защо, но около година по-късно Въло Радев няколко пъти спомена в медиите, че аз съм го потърсил и предложил да напиша музиката за филма. Признавам, че тази негова версия ме натъжи. Истината е такава, че не може да съществува ситуация, в която композитор да се срещне с режисьор и да му предложи музиката. И това се отнася, както в България, така и за другите държави. Просто правилата на киното са такива. Те се отнасят и за мен.

- Преди известно време бяхте провъзгласен за композитор на филмова музика на двадесети век. И то от вашите колеги, което е голямо признание. Може би за този успех трябва да сте благодарен и на Въло Радев ?

- Така или иначе музиката ми въм филма "Осъдени души" стана преломен момент в кариерата ми на композитор. До този момент софийската музикална гилдия или ме отричаше, или се правеше, че не ме забелязва. След премиерата на филма нещата се промениха коренно.

- Най-после бяхте признат ли?

- Киното и поп музиката не са елитарни изкуства, поради което един композитор или поп изпълнител трябва да има нещо много популярно, запомнящо се, с което хората да го свързват. Това нещо аз определям като визитна картичка. Музиката ми към филма "Осъдени души" е моята визитна картичка като композитор. Не мога да не отбележа обаче, че тя, освен радост и признание, ми донесе много огорчения.

- Какво точно се случи?

- Малко след премиерата двама известни филмови композитори изговориха доста обидни неща по мой адрес. Единият от тях работеше с Въло Радев близо десет години и явно се чувстваше предаден.

- Как приехте тези атаки?

- Много тежко. Не бях подготвен да чета клевети във вестниците по мой адрес. Идвах от провинцията, от два пансиона за сираци и щом видях името си, написано в пресата по обиден начин, бях шокиран. Не заслужавах тези атаки.

- Какво си спомняте от работата си с Въло Радев. Нека кажем, че песента, написана за другия му филм "Адаптация" и изпълнена от "Диана екстрес", продължава да е хит и до днес.

- Да работя с Въло Радев беше голяма превилегия за мен. Късмет, разбира се. Той беше роден да прави кино и го правеше перфектно. И до днес си спомням по какъв невероятен, уникален начин, ми обясняваше как ще изглежда новия филм. Той така изразително, и бих казал малко приказно, разказваше нещата, че в даден момент виждах филма без да има нужда да стоя пред екрена. Излишно е да казвам повече за оператора, режисьора и сценариста Въло Рдев, защото това, които той остави като наследство в българското кино, е уникално, и тепърва ще се оценява./show.blitz.bg

Интервю на Исак ГОЗЕС

Коментирай

Скалата

Скалата 01.04.2021 15:37

Привилегия!!!

Грамотен

Грамотен 02.04.2021 12:16

ПрИвилегия се пише!!!

Ханку Брат

Ханку Брат 04.04.2021 12:54

Привилегия 3-0