Мими Иванова и Развигор Попов са едни от най-обичаните български дуети. И дори днес, когато не са толкова активни в кариерата си, е факт, че и творчеството им, и те самите, са обожавани от младите, на които ежедневно помагат в школите си. Мими и Развигор са неразделни от 1973 г. – и на сцената, и в живота.
Наскоро и двамата минаха през кошмара на коронавируса. Днес, за щастие, са добре и се възстановяват успешно от коварния вирус, а това, което споделя с нас Мими Иванова, със сигурност ще ви накара да се замислите.
- Мими, разбрах, че с Развигор сте прекарали коронавирус. Как сте сега и кога усетихте, че нещо не е наред в здравословно отношение?
- Ние, Слава Богу, лесно го изкарахме и двамата. Вече мина повече от месец. В началото, когато отидох да си правя PCR тест, бях с нагласата, че ще е отрицателен, защото всички симптоми, които имах, не бяха точно тези, които бях чувала и свързвах с този вирус. По-скоро си мислех, че става дума за настинка и обикновен сезонен вирус. Аз по принцип съм по-кекава и от край време, каквото минава, ще ме събори - всякакви грипове, вируси, явно не ми е добра имунната защита. Така се случи и сега.
Имах една много странна температура - не е висока, но те съсипва, кара те да се чувстваш буквално като парцал. Поддържа се и постепенно се вдига. Отделно ме боляха мускулите на ръцете и на краката, а на всичкото отгоре още отпреди това имам някакъв проблем с корема, инфекция, която лекувах при една лекарка във ВМА. На нея отдавах и останалите симптоми, включително и температурата. Но когато температурата започна да се покачва, се усъмних. Вече разбрах и, че при всеки е различно, независимо какви симптоми има.
Примата Мими Иванова има нова голяма любов ВИДЕО
- В предварителния ни разговор ми сподели, че си останала с доста противоречиви впечатления, когато са ти правили тест за коронавирус. Защо? Какво се случи?
- Да, но не от самото провеждане на теста, което вече е известно на всички като процедура. Колкото от някои детайли около него. Когато отидохме с Развигор да го направят, преди това минахме да подадем документи, да платим. Момичето, което ни обслужваше за тези неща, беше много мило и внимателно, и с маска на лицето, но без ръкавици. Голи ръце, а аз през това време съм била вече болна. Подаваме си пари, документи, лична карта и т.н. Сядам на един стол, който не видях да се дезинфекцира преди или след това, а колко хора са седнали след мен, голяма част от които сигурно също са били болни.
Някак си за едни неща сме много стриктни като проверки и внимание, а за други не чак толкова. А това е толкова опасно. Докато чаках за теста помня, че едва стоях на краката си, добре, че беше Развигор да ме крепи и да ми помага.
- А Развигор как е? Той всъщност се е заразил от теб най-вероятно?
- При него мина много леко и дори не разбрахме ковид ли е било или нещо друго. Два дни вдигна една много лека температура и това беше. Никакви други симптоми. Разбира се, беше карантиниран заедно с мен и не излизаше, само че неговата карантина беше по-кратка - 10 дни, а аз стоях вкъщи 14.
Деси Слава не смее да запее пред Мими Иванова
В този период става много тежко не само физически, но и психически, защото точно тогава искаш най-много да излезеш. Като знаеш, че ти е забранено, и това много влияе на психиката, а иначе може и да не изляза никъде. Всичко в теб започва да се бунтува и искаш непременно да си свободен. Правех си планове - само да свърши карантината и да се чувствам добре, ще изляза, ще направя това и онова, а когато периода мина, не го направих.
Да се върнем на Развигор обаче - при него, както ти казах, мина много леко. И ако трябва да се вярва на обяснението, че хората с 0-ва кръвна група карат принципно по-леко този вирус, то той го потвърди, защото е с такава.
- Правихте ли се тест за антитела?
- Не, още не, сега ще си правим и двамата. Изчакваме да минат поне 40 дни. Ситуацията като цяло около този вирус е много сложна. Аз много бих се учудила, ако някой знае с точност къде и кога се е заразил. Даже се ядосах в началото, защото при моето пазене пак се разболях, а си представям други хора, които са по-небрежни, какво е. Как ходят, как разнасят заразата... много е лошо.
- От няколко дни държавата е затворена и беше възмутителен факта, че имаше немалко хора, които се жалваха в социалните мрежи, и не само там, от това, че няма да могат да ходят на бар или дискотека, или в мола, а в същото време бройката на заразените и жертвите на този вирус нараства?!
- Да, да, напълно те подкрепям в това. Повече от възмутително е. Много хора не осъзнават сериозността. Човек винаги може да се лиши от бар, от дискотека и от мол, не е най-важното да има къде да купонясваме и да празнуваме. Разбира се, че е малко тъжно да нямаш такава възможност, но не е най-важното, нали. И ако сме малко по-дисциплинирани и солидарни един към друг, може и да успеем за Коледа да се видим с близките си. Надявам се да се случи така поне. Не може все някой да се прави на тарикат на гърба на останалите.
- Това винаги е било част от родната народопсихологията...
- Вярно е за жалост. Но си мисля, че хората малко от малко като че ли се поопомниха. Сега наскоро, просто не можех да повярвам, че се превръща в такъв небивал проблем това, че нямало да има студентски празници. Хора, недейте така, опомнете се... Винаги може да се празнува и по-късно този празник, а и студентите поначало си празнуват, не е чак такава драма. По-голяма драма може да бъде, ако техните близки закъсат, а и самите те. Трябва да сме по-смирени. Винаги можем да наваксаме, само да сме здрави.
- Вашата дъщеря Ина живее в Берлин, има и малко детенце. Как е тя?
- Тя се притеснява много от цялата тази ситуация, но както се притеснява, така животът си върви. В един момент всички ще свикнем с това, няма начин. Детето ходи на детска градина, която им е на две крачки от дома, което е добре. В края на септември с Развигор им бяхме на гости.
- Пожелавам ви здраве и повече музика, и хубави срещи на живот с приятели от следващата година.
- Много ти благодаря. Дано, пожелавам ти същото. Прекрасно пожелание е това и нека да бъдем по-солидарни един към друг, и по-дисциплинирани, за да го направим реалност. В момента всичко се стопира, проваля, но какво да правим. Трябва да издържим, да се справим някак си, да го изживеем./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
