logo

Мариан Вълев: Сънувам кошмари заради счупен зъб на сцената

Мариан Вълев: Сънувам кошмари заради счупен зъб на сцената

Никога не мога да бъда доволен, признава обичаният актьор

Мариан Вълев предизвика истински фурор с дебютния си филм като режисьор и сценарист "Лошо момиче". Макар филмът да е драма, към момента се развива повече от добре и залите по кината не се изпразват. Мариан не е от популярните личности, които сами се набиват в полезрението на медиите. Много рядко може да го видите да дава интервю, но за нашата медия направи изключение и разкри интересни неща от професионалния и личния си живот. 

 

- Кога те осени идеята за "Лошо момиче" и колко време ти отне създаването на този филм? 

- Главната героиня от "Лошо момиче" беше характер от сценарий, който бях написал преди десетина години. Казва се "Няколко причини да убиеш ангел", но за съжаление не успяхме да го реализираме и да го превърнем във филм. Толкова много харесах тази героиня, че реших да я извадя и да създам неин свят. Колкото повече навлизах в характера на момичето, толкова повече ми беше интересно да разказвам за нея. 

Работата по сценария на "Лошо момиче" започна преди три години - нахвърлях идеи, направих структура, знаех какво искам да разкажа. Преди година и половина кандидатствах в Българската национална телевизия и спечелих конкурса за субсидиране на игрален филм. Филмът вече е факт и върви по кината. 

 На снимачната площадка на "Ятаган" 

- Ти ли участваше изцяло в подбора на актьорите във филма?

- Предимство е, че съм работил и трите професии - сценарист, режисьор и актьор. Аз нямах нужда от кастинг. Докато пишех сценария виждах много точно кои актьори ще участват. Писал съм сценария за всички тези актьори. Знаех всичките им силни страни и как да ги използвам. 

- Голямо впечатление направи главната актриса Любомира Башева, която до този момент не беше позната на аудиторията... 

- С Бубето се повтори историята с Елена Петрова отпреди години, когато направих всичко възможно да участва във филма "Граница".  Любомира я намерих буквално на улицата. Беше най-добрата приятелка на Мила, дъщерята на Ваня Щерева. Бяхме на един обяд с нея и тя каза, че дъщеря й ще дойде да й даде нещо. Пристигна Мила с едно момиченце на 15 години с брекети в устата, страшно харизматична. В този момент приключвахме четвъртия сезон на "Под прикритие" и ми бяха нужди няколко минути да я харесам за една роля. Бубето е толкова харизматична, че всички я одобриха. Няколко години по-късно я приеха в академията, тази година завършва. През цялото време контактувах с нея, опитвах се съвсем благородно да й влияя на развитието й като актриса.  Нормално е да направи най-силно впечталение във филма "Лошо момиче", защото направи много тежка роля. 

 С актрисите от "Лошо момиче" 

- Интересното в случая е, че тя не е гимнастичка, а се справя като професионалист във филма... 

- Все пак тя е дъщеря на майка си и племеница на леля си - Камелия и Лили Игнатови, световни шампионки по гимнастика. Бубето носи този ген на гимнастичка в себе си. Имаше необходимата двигателна култура и балгодаря на нейната майка и леля, които ме свързаха с Илиана Раева и Бубето се готвеше 5-6 месеца заедно с истинските гимнастички. Гимнастиката й беше приятна, но има и доста сложен танц на пилон. И там се труди няколко месеца. Нямаше кой друг да направи тази роля. 

- Смяташ ли, че  лошите момичета в живота станаха твърде много и дали този филм няма да ги накара да се погледнат отстрани и вероятно да се замислят какво правят с живота си? 

- Не съм се и надявал на това, което се случва в момента. Имам много познати в тези среди и гледайки филма голяма част от тях ми се обадиха по телефона. Не ми казаха, че ще се поправят и повече няма да правят така, но бяха развълнувани и ми споделиха, че сякаш съм разказал тяхната собствена история. Някои от тях са гледали филма вече два-три пъти, което е странно, защото до този момент дори не са ходили на кино. Това значи, че сме успели да разкажем истинско тази история и да стигне до точно тези момичета. Вярвам, че сме провокирали някакъв размисъл в тях. 

 С Диляна Попова

- Вече месец след премиерата - какви са отзивите, доволен ли си? 

- Най-хубавото е, че филмът продължава да се върти по кината, залите са пълни. Нека не забравяме, че този филм не е комедия, екшън, трилър или хорър. Драмата е най-негледаемият жанр в киното, но ние имаме най-висока посещаемост за драматичен филм.  Вече имаме около 40-50 хиляди зрители, което е чудесно. Не съм доволен, но съм щастлив. Никога не мога да бъда доволен. На мен ми трябват твоите очи, за да видя филма. Аз виждам структура, сцени, разказ, хиляди грешки... Но когато гледам филма с твоите очи, метофорчно казано, аз се успокоявам. 

- Имаш ли идея за следващ проект и пак ли към драмата ще се насочиш? 

- Имам, да! И със сигурност ще бъде драма, какво друго да направя, аз съм драматичен човек. (смее се) Имам някакви идеи, но  ми трябва малко време да ги осмисля. Досега не можех да изляза от "Лошо момиче". А сега участвам в друг филм, отново съм актьор. Когато завърша този филм ще запозна работа по следващия сценарий. 

-Разкажи за този филм, в който се снимаш в момента. С теб се срещаме и на снимачната площадка, където цари усилен снимачен процес... 

- Този филм е продукция на Националния филмов център. Продуценти са две прекрасни момчета - Христо и Янаки Дерменджиеви, а режисьор е един младеж - Андрей Антонов. Филмът се казва "Ятаган", странно заглавие, но е страхотна комедия. Ще стане доста забавен, но не ми се иска да разказвам много за него. Нещата се въртят около един младеж и малко по-възрастен полицай, които се заплитат в страшни неприятности и им е трудно да се измъкнат. Темата е актуална и се надявам да се хареса на зрителите, когато бъде готов догодина. 

- Ти къде се чувстваш по-добре - пред или зад камера? 

- За мен е удоволствие, приоритет и щастие да работя това. Като че ли се чувствам по-добре зад камера. Въпреки че е много по-забавно и лесно да си актьор. Процесът на правене на кино, разказването на дадена история са ми по-интересни. Но като актьор на терен е хубаво, защото всички ти обръщат внимание, радват ти се. Докато режисьорът всички го мразят, кара се с тях... (смее се) 

- Налага ти се да учиш много текст наизуст. През годините успя ли да намериш лесен метод за научаване? 

- Понякога не мога да си спомня обикновен човешки разговор от сутринта, но никога не забравям текст. Преди години участвах в един моноспектакъл, където трябваше да кажа 80 страници текст. Никога не бързах за 100-те представления. Но ако ме питаш  какво сме си говорили преди 10 минути, вероятно няма да се сетя. Така съм устроен, а вероятно и всички актьори. Но искам да ти кажа, че текст не се помни наизуст, а по смисъл. 

- Имаш ли гаф на сцената? 

- Най-тежкият ми момент и гаф, който съм правил, е на предпремиерата на този моноспектакъл, за който говорих досега. Салонът беше пълен, 400-500 човека ме очакваха. Една минута преди началото на спектакъла аз ям един шоколадов десерт, за да имам сила. В него имаше камъче и  си счупих изцяло предния зъб. Ако това се беше случило в друга държава, вероятно вече щях да съм милионер. Това не го пожелавам и на ней-големия си враг. Толкова време се бях подготвял и дълго време не бях излизал на сцена и да ми се случи това нещо. Нямах избор, трябваше да играя без зъб, което беше ужасяващо. Толкова зле никога не съм се чувствал. Не направих най-доброто си представление, макар че никой не разбра. Аз обаче не можах да се отпусна, всичките ми усмивки бяха със затворена уста. Такъв гаф не пожелавам на никого. 

- Но си успял да си стъпиш на краката и да излезеш на сцената и никой да не разбере за проблема ти! 

- Никой не разбра, но повлия на качеството на спектакъла. На следващия ден беше премиерата, аз станах сутринта и отидох да ми изградят нов зъб. Вечерта беше прекрасно и хората бяха щастливи. Останала е много голяма негативна емоция след този случай. Понякога сънувам кошмари как съм на сцената и играя със счупен зъб! Ужасно е! 

- От толкова много работа остава ли ти време за почивка и какво обичаш да правиш тогава? 

- Правя всички онези неща, които правят нормалните хора. Ходя на кино, стоя си вкъщи и пак гледам филми, излизам с приятели и се забавляваме. Съвсем наскоро бях с приятна компания на Halkidiki Adventure - фестивалът за електронна музика. Прекарах си страхотно. Обичам да ходя за риба. 

 С приятели на фестивала за електронна музика в Гърция 

- Спортуваш ли? 

- Спортът при мен е въпрос на професионализъм. Като актьори сме принудени да спазваме определен начин на живот, определени правила. На всички е известно, че камерата има способността да уголемява чертите. За да изглеждаш нормлано на камера трябва да си слаб в живота. Това го правя с години и взе да ми става все по-уморително. Не се оплаквам, но е трудно и затова съм принуден да ходя в залата да тренирам, кардио....

- Спазваш ли хранителен режим? 

- Когато съм на снимки, да! Нямам някаква конкретна програма, но се старая да ям често, през 3 часа, за да ми работи добре метаболизма. Избягвам сладкото, което е мъчение за мен. Старая се след обяд да не ям сладко и въглехидрати, а само месо със салата. Това са рисковете на професията и го знае всеки един актьор. Гледайки гимнастичките си мсиля, че имаме много сходни неща - изпълняваме нещо на сцената, вадим някакъв продукт и е необходимо да спазваме определен начин на живот, за да бъде всичко това факт. 

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ 

 

Коментирай