Даниел Георгиев от София е най-красивият мъж на планетата. Така реши журито на конкурса „ Man of the world 2019“, който се проведе преди дни в столицата на Филипините- Манила. Това е най-доброто българско постижениe в този област. Родният химн звуча на хиляди километри от тук, но нашенецът не смята да остане в България.
-Г-н Георгиев, какъв път извървяхте, докато стигнете до този успех? Това ли беше мечтата ви?
- Исках да бъда футболист. Играх в юношеския отбор на „Левски“. Бях централен нападател. Един от най резултатните футболисти. Сега на 25 години щях да съм топа. Но реших да се откажа още на осемнадесет. Трябваше да се фокусирам върху училището. Учих в елитната Национална търговско-банкова гимназия, а там е много сложно. Успехът ми винаги е бил над 5,50. Година преди да вляза в мъжкия отбор на сините се отказах. Съжалявам малко, но не мога да върна времето назад. Съдбата така завъртя нещата.
- В 11 клас ставате „Мистър менхънт България? Защо се захванахте с мода?
- Исках да направя нещо различно, да съм под светлините на прожекторите. В началото бях притеснен. Нямах опит. След София трябваше да замина на световния конкурс „Мистър менхънт“ в Банкок. Не знаех на кой свят съм: Едно момче от софийския квартал „Дружба“ ще представя България в Тайланд. Трудно го проумявах.
- Какво се случи там?
- Беше сложно. Не знаех какво да очаквам. В конкурса имаше представители на осемдесет държави. Всичките много готини, голяма конкуренция. Репетирахме кой къде да излезе, как да позира, обикаляхме исторически обекти. Залата и сцената бяха огромни, а билетът за влизане струваше сто долара. На 18 години въобще не бях подготвен. Представих се добре, на не можах да вляза в топ десет. Победи филипинеца Джун Мендоса Макасайт, с който станахме приятели.
- А след това?
- Завърших гимназията. После Университета за национално и световно стопанство. Но преди това заминах за години и половина в Италия. Работих за Долче и Габана, Армани и други големи марки. Участвал съм в седмицата на модата. Това са костюми за хора, които ще се разходят по червения килим в Холивуд. Правят се само в една бройка. По тях има камъни и диаманти. Нямам идея колко струват. През 2015 г. ме избраха за лице на каталога на „Долче и габана“ за цял свят.
- Как се избира това лице?
- Плащат на сто модела и започват за снимат. Някой отпадат, други продължават. Накрая останах сам и снимах всичките им дрехи.
- Виждали ли сте някой от двамата колоси на модата?
- Веднаж, докато се снимах, един човек се въртеше около мен, оправяше ми дрехите, папионката. Помислих си че е асистент на фотографа. След два дни разбрах, че е господин Доменико Долче.
- Защо се върнахте?
- За да завърша университета.
- Ще продължите ли да работите в Италия?
- Не, Насочил съм се към Азия. Във Филипините ми предложиха да се снимам във филм. Някакъв екшън, доколкото разбрах. Снимките трябваше да започнат след седмица, но за толкова кратък период не бе възможно да ми издадат работна виза. Затова участието ми се провали. Нека не ви звучи нескромно, но в момента съм най-актуалният мъж там. Познават ме, по улицата ме спират. Всичко се дължи на конкурса. Той се предаваше по всички телевизии.
- „Мъж на света“- това ли е най-големия ви успех.
- Това е най-големият успех за България. Там бях подготвен. Знаех, че тайно ще проверяват как подреждам стаята си, ще им гледат поведението, дали съм с изгладени дрехи, дали се усмихвам или съм нервен, дисциплината на репетициите. Всяка вечер комисия обсъжда всеки един кандидат по тези показатели, след това пишат точки. Доколкото разбрах , аз съм получил най-много.
- Какво се случи през тези 15 дни във Манила?
- Това беше събитието на страната. Участвахме тридесет души, в четири кръга: национални носии, бански, спортни и официални костюми.
Първият ден победи испанеца. На бански спечелих аз. Тогава изпълниха националния химн и 4000 души станаха на крака. Третия ден бе за чеха, а на официалните костюми спечели корееца. Последва благотворителната вечер. Тогава на търг едно малко флаконче българска роза се продаде за седемдесет долара, най-високата цена. На финала останахме пет и на всички зададоха един и същи въпрос: "Как бихте постъпили, ако дете ви каже че не иска да учи". Отговорих: „ Бих направил абсолютно всичко, за да вдъхновя това дете. Ще му обясня, че няма невъзможни неща, щом аз, от една държава със седем милиона, съм стигнал на конкурс в град , два пъти по-голям от нея. Всеки може да постигне всичко. Но е много е важно да имаш образование. То ти отваря вратите към света. Казах че след като завършил Университет за национално и световно стопанство, съм се захванал с други важни неща.“ Много ми ръкопляскаха. Имаше и плакати с моя снимка. Накрая журито ме обяви за победител. След мен остана корееца. Наградата е пари, много продукти и договори с различни рекламни агенции. В следващите дни непрекъснато обикалях радиа, телевизии, вестници, партита, не съм спал.
В началото Филипинците не знаеха къде е България, някъде в Източна Европа твърдяха. Сега, след като спечелих, вече знаят. Казваха ми: Ако българите изглеждат като теб, ще дойдем там.
- Какво мислите за бъдещето си?
- Моето бъдеще не е в България.
- Защо?
- Когато филипинка спечели световен конкурс цялата държава празнува. Благодарят й. Аз станах най-красивият мъж в света. Това е рекорд, който никой не го е постигал у нас . Най-добрите резултати, които сме имали, са на Жени Калканджиева и Мариян Кюрпанов -и двамата шести. Аз съм първи. Прославям родината си, но не усещам тази радост в българите. Филипинците ми се радваха повече. Това не ми харесва, но се надявам, че ще се промени.
Интервю на Исак Гозес
