logo

Композиторът Камен Драндийски: Акомпанирах на Синатра, а Тодор Живков танцува два часа без да седне

Композиторът Камен Драндийски: Акомпанирах на Синатра, а Тодор Живков танцува два часа без да седне

"Най-доброто от Камен Драндийски", така е нарекъл последния си диск известният музикант и композитор Камен Драндийски. За първи път той сяда на пианото, когато е съвсем дете. Посветил на музиката 65 години от живота си. Негови песни пеят най-големите български изпълнители, сред които Лили Иванова, Орлин Горанов, Маргарита Хранова.

През 1989 година заминава за Щатите, където в продължение на 10 години свири в най-големия хотел в Лос Анжелис "Шератон", където големи звезди на киното, шоубизнеса и спорта са чести гости. Пише музиката за няколко холивудски филма. Последната година обаче, предпочита да бъде в дома си в София.

 

- Г-н Драндийски, вече близо година сте в България. Не ви липсва Америка?

- Тук се чувствам много добре. Носталгията у емигранта с годините може да умре, да стихне, но и да се увеличи. Има легенда, че по време на пандемия, като сегашната, е хубаво да си в родното място и да говориш матерния си език. В Америка направихме филм, в който главния герой е преуспял рок музикант от България. И когато го диагностицират със спин, той решава да се върне към корените си. Отива в Родопите, където е роден Орфей.

- Издавате пореден диск, не е ли това едни безмислено начинание. Днес малцина купуват дискове?

Смисъл винаги има. Колкото до търговския ефект, ще го продавам само на приятели, за кой колкото даде. В Щатите обаче ще струва не по малко от двадесет долара. И ще има кой да ги даде, защото музиката е най-интернационалния език.

- Какво съдържа "Най-доброто от Камен Драндийски"?

- Много хубави български песни, които съм творил в продължение на много години. Изпълняват ги: Борис Гуджунов, според мен най-добрият български певец за всички времена, Васко Петров - нашият Франк Синатра, Маргарита Хранова, Орлин Горанов. На повечето песни всички ноти са изсвирени от мен. В записа на други участват бенда на Българското национално радио с диригент Янко Миладинов и детски радиохор. Смятам, че това е стойностен продукт, за който допринасят и прекрасните аранжименти на Христо Бръзицов.

- Какво е да свириш в най-големия и луксозен ресторант в Лос Анжелис?

- Това значи десет часа на ден да не станеш от пианото. Всъщност там в различните зали имаше пет рояла и аз свирих на всичките. Започвах с обедно шоу. От 18 часа тръгнаше вечерното и не се знае, кога ще свърши. Трябва да си изкъпан, избръснат със смокинг и папионка. Докато чакат хостесата да ги настани, край рояла поспират холивудски продуценти, милиардери, шерифи, звезди от рода на боксьора Оскар Де Ла Оя, актьорът Томас Арана от филма "Гладиаторът" и още други.

- Как се започва работа на такова място?

- Много трудно. Има изисквания освен за музиката, за външия вид и за начина, по който се държиш. Като начало директорът ме накара да посвиря час, за да ме чуе. И така останах десет години. На осмата решиха да правят промени, започнах да им давам акъл и ме уволниха. Скоро обаче ме извикаха отново, защото финансовата директорка на едно голямо предприятие заплаши, че ще откаже корпоративното парти в "Шератон", ако мен ме няма на рояла. Върнаха ме, вдигнаха ми заплатата, помолиха ме да мълча и така останах още две години. След това напуснах сам.

На едно събитие в Холивуд, където бях гост, след солидната почерпка, седнах да посвиря. Там беше и Франк Синатра. Домакинът на вечерта го помоли да изпее нещо. Знаех всичките му песни. Така час и половина той пя, а аз свирих. Без никакви репетиции. Същото сме правили и със Сами Дейвис-Джуниър.

- Вие сте член на републиканската партия на САЩ. Срещали сте се, имате визитната картичка и сте голям почитател на Доналд Тръмп. Как приемате загубата му на последните президентски избори?

- Разочарован съм. Това не трябваше да се случва. Не може хора, които се умрели преди години да "гласуват". Безпокоя се дали това не е началото на края на Щатите. Надявам се, че Тръмп ще се върне. Виждал към Джо Байдан, както виждам тебе. Той не е добре.

- А друг кого сте виждали?

- Много пъти Шварценегер да слиза от бентлито си, но никога не съм искал да се снимам с него. Той се издъни с това бебе от прислужницата си. От Малибу познавам Мел Гибсън, а в църквата идваше бащата на Чарли Шийн-Майкъл. Големите артисти са демократи, промити мозъци. Том Ханкс, например, нашият зет, когото много обичам като актьор, веднъж по телевизията каза, че сутрин става в 6,30, закусва и най-вече се интересува от трафика на околовръстния път 605. Иронизираше, защото това е пътя на пролетариата, който бърза за работа. Звездата никога не е стигал до него. Шегата обаче, излезе солена. След това изказване продажбата на билетите за филмите му веднага спадна.

- Когато разговаряте с някой американец, става ли въпрос, че сте от България?

- В началото имаше моменти, когато се срамувах да го кажа. България тогава нямаше добро име. Сега, след като набрах самочуствие и авторитет, с гордост казвам, че съм български американец

- Как се приема това?

- Хората ми се радват. Дори харесват южнашкия ми акцент.

- Свирили сте много пъти на правителствени приеми по време на социализма. Казват, че сте били любимец на Тодор Живков?

- Хората около Първия плащаха много добре. Носеха ми инструментите. Тодор Живков много обичаше танго. Една вечер танцува два часа без да седне. Само дамите се сменяха. Цяла дузина се изредиха. И Фидел Кастро танцуваше много. За Людмила Живкова не мога да кажа същото. Тя беше много сериозен и вглъбен чвек.

- Преди да заминете сте били топ музикант, любимец на властта. Защо напуснахте България?

- Тръгнах три месеца и десет дни преди 10 ноември 1989 година. Изпреварих с малко големите промени. Но още преди това виждах мътно бъдещето си тук. Когато изселиха турците ми беше болно. Южна България опустя. На "Златни пясъци" вадих куп пари, а не ми дават хотел. Имах приятелка, която живееше в Щатите. Заминах на екскурзия и останах при нея.

В началото не ми разрешаваха да свиря, дори да работя по ресторантите. Акордирах пиана. Вадил съм по 5000 долара на ден. Втората ми жена беше много заможна. Даваше ми толкова пари, колкото ми трябват. Нейните приятели ме вкараха в Холивуд. Написах музиката за "Лечителят". През 1994 година с този филм, в най-красивия театър на града, беше открит кинофестивала в Санта Барбара./show.blitz.bg

Интервю на Исак ГОЗЕС

Коментирай

lupi

lupi 28.02.2021 19:48

prazni prikazki.... i tup trumpist!

Adidas

Adidas 06.03.2021 4:26

Написал си дръжки. Музиката за "The Healer" написа Вили Казасян, а ти прибра хонорара му, боклук продажен!