Съвсем скоро Иво Аръков ще се появи в сериала „Съни бийч“, а също и в „Белези“ по bTV. Актьорът разкрива много интересни подробности за ролите си, но и за онова, което се случва в живота му заради пандемичната обстановка в страната вече от почти година насам.
В един от най-откровените си разговори той показва една съвсем различна страна от себе си, каквато едва ли сте очаквали да разкрие.
- Иво, стартираш годината с две нови роли – в сериалите „Съни бийч“ и „Белези“, които вероятно ще ти донесат спокойствие и успехи на фона на тревогите по все още актуалната пандемична обстановка у нас?
- Да, така е. Предполагам, че всеки един човек, не само актьор, който има работа в тази ситуация, в която се намираме, трябва да бъде радостен.
- Има ли сходства между образите в сериалите, които пресъздаваш и това, което си ти в реалния си живот?
- Всъщност и двамата не са близки до мен (усмихва се). Може би има някакви частички от техните характери, които са сходни до мен. Например добронамереността и всеотдайността при Младен от „Съни бийч“, както и желанието му да сплотява хората. А с Никола от „Белези“ повече си приличаме по вглъбеността, амбицията и стремежа към усъвършенстване.
- Как променя пандемията снимачния процес, като цяло взаимоотношенията и комуникацията с хората?
- Това наистина е едно от най-тъжните неща вече. Самото недоверие между хората е на съвсем различни нива. Липсва ми това да усещам хората, да се здрависваме, да се прегръщаме, да си говорим нормално и освободено. Появата на това жестоко внушение на паника в хората, много ни дистанцира като отношения. И при появата на капитализма имаше една сериозна дистанция между хората, създаваше проблеми в отношенията, караше ги повече да влизат в спор помежду си. И сега на тази пандемия гледам като на втора фаза след това, което се получи при капитализма. Поне такива са моите спомени за този период преди 2000 година.
А сега, с тази пандемия, споровете и напрежението между хората отново се изостриха. Ставал съм свидетел на безумни скандали за някакви абсолютни недоразумения. Сложно е да се обясни, че ние сме минавали през много други пандемии, които не са били класифицирани като такива. Да не говорим и за ебола, която беше сравнително скоро – това беше много по-сериозно, но тогава се справиха по съвсем различен и доста по-добронамерен начин с положението. Това, което се случва в момента, категорично не представлява позитив. Мисля, че човешките взаимоотношения все пак би трябвало да надделяват. Страдам много заради този въпрос и дано да отмине по-бързо. Ще цитирам не за първи път едни думи на Ванга – че всичко ще отшуми и тепърва имаме нови и светли дни пред нас.
- Дори и думите на Ванга обаче, за жалост, често са жестоко преекспонирани в публичното пространство и не винаги е сигурно, че всички цитати действително са били нейни…
- Права си, да, така е. Но знаеш ли, съвсем скоро, на 31 януари, се навършиха 110 години от рождението на Ванга, а това у нас така и не се отрази. В същото време руснаците го направиха. По руската телевизия имаше един час дискусия, след което още час документален филм за нея, което е вид уважение. Те го отразяват, ние не. Това е една сериозна бележка към нашата страна и недоразуменията, които продължаваме да допускаме. Все вървим в грешната посока. Ние сме като едно малко дете – непрекъснато тръгваме към някакви места, където винаги ни шамарят. И така ще е, докато не си научим уроците, предполагам. Ще видим докога ще е така…
- Ти самият сблъсквал ли си се с коронавируса и на каква позиция си относно ваксините?
- Заради снимките актьорите сме задължени всяка седмица да си правим тестове. Иначе аз на Коледа изкарах коронавируса, за около четири дни. Късмет бе, че още преди празниците и по време на боледуването бе период на почивка от ангажименти и не се притеснявах, че обърквам нечии планове или съм бил контактен с много хора. Но пък хора от моето обкръжение също го изкараха на крак, дори и без да разберат, а го разбираха чак, след като си правеха тест за антитела. Относно ваксините – бих искал да има повече яснота за тях, тъй като за момента има твърде много противоречиви мнения. Не смятам, че нещо, което може да бъде налагано така, е непременно правилно. Нека да не прибързваме с каквото и да е било.
- Твоите симптоми на коронавирус какви бяха?
- Имах малко по-висока температура, кашлица и това, което усещах е, че се борех повече предимно не с това, а с паниката и страховете на приятели и познати какво ще се случи. Човек винаги очаква най-лошото и се фиксира в това, а това е много лошо. Мисълта е енергия и не трябва да се подхожда така.
- Да се върнем отново на актьорската игра. Помага ли ти тя, особено сега, за да промениш атмосферата в себе си, дотолкова, доколкото ти дава шанс да пресъздаваш други нагласи, мисли, да си в различни реалност?
- Хубав въпрос. В моя живот актьорската професия и призвание. Присъствието на театъра и на киното, като изразно средство, е човек да опознава себе си от различна гледна точка. Да постави огледало в душата си, в което човек може да погледне и да припознае това, което е негово – качество или недостатък – и да може да работи върху него след това. В реалния живот присъстват много препятствия и всеки един човек трябва да може да си разширява способностите така, че да се справя с тях всеки един ден. Да, аз съм актьор, но не това ме спасява, защото и всеки един човек може да го прави, посредством някакво хоби, ангажираност, дори грижа към домашен любимец.
- Говориш за фокусиране на съзнанието…
- Да, точно. Това е работа върху съзнанието. Понякога човек наистина се олива и загубва тотално разсъдък. Да не забравяме, че ние сме парче камък в космоса, което се движи с някаква скорост около други космически същества и създания. Не сме само закотвени тук, в някакъв бит, на работа от 9 до 17 ч. Има някаква друга по-висша сила, която е важно да не се губи и забравя. Когато човек намери собствения си център, вече го няма този страх. Трябва да се радва, че е жив и че има възможност да греши, и да постъпва правилно на следващия ден. Няма по-голяма благодат от това.
- Абсолютно! И още по-хубаво е, когато човек отделя съзнателно време и внимание да се усъвършенства специално в тази посока. Ти, например, покрай карантината си започнал да правиш и едни древни китайски упражнения за дишане, наречени ци-гун…
- Това са упражнения за дишане и нямат нищо общо с отслабването, както предположиха някои мои последователи в социалните мрежи (смее се). Те са поскоро за успокоение, за концентрация и могат да се прилагат от хора на всякакви възрасти. Това е вид посрещане на деня, за енергия и тонус. Не е нещо, в което човек е задължително да бъде стриктен, по-скоро е доброжелателно. По време на карантината аз ги правех редовно, но сега ежедневието ми е малко по-динамично и не е така. Когато се отнасяш правилно към тялото си, трябва да го правиш и към душата. Да търсиш баланса между двете.
- Има ли роля, за която винаги си мечтал? Образ, който си представяш един ден да имаш възможността да пресъздадеш?
- Истината е, че когато бях в Академията си представях да играя в силно драматични роли, на жестоки хора, защото ми бяха много интересни. Но сега гледам малко по-освободено. Затова и може би срещнах тези роли сега – на Младен и Никола, които са позитивни, нямат някакви скрупули или ментални проблеми./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
