logo

Иван Лечев: Не търпя духовни вампири!

Иван Лечев: Не търпя духовни вампири!

Стартът на хитовото музикално шоу „Гласът на България” наближава. На 24 февруари в ефира на bTV ще станем свидетели на още по-интригуващ нов сезон, изпълнен с голяма конкуренция сред талантите, но и с някои нововъведения при треньорите. За тях и печелившата формула, с която се стига до победата, разговаряме с Иван Лечев. Музикантът винаги е бил директен в отношенията си – не само на професионално ниво, но и в личен план.

- Стартът на новия сезон на „Гласът на България” наближава и вие отново влизате в битка за таланти! Ще промените ли нещо в досегашната си тактика като треньор?

- Тактиката ми през цялото това време е била само и единствено да бъда себе си, нищо друго. Вярвам, че имам доста силна интуиция, а и освен това се занимавам професионално с музика от вече 40 години. Имам известен нюх за това кой може и кой не. Тази година обаче, предизвикателствата са повече, така да се каже, ни усложниха живота. Добавиха едни бутони, с които може да се блокираме един друг. Имаме и нова звезда в екипа – Михаела Филева, която е изключително свястно и много приятно момиче, разбира от това, с което се занимава, което означава и, че е опасен противник (усмихва се). Въпреки всичко аз не смятам коренно да си променям линията на поведение. Интересува ме най-много това, което е и най-важно – „Гласът на България“!

- Споменахте за пословичния си нюх, с който вече няколко пъти сте доказвали, че откривате безпогрешно талантите. Това ли ще бъде най-силния ви коз и в този сезон?

- Надявам се, че и тази година в моя отбор ще има хора, които ще имат потенциал да ми спечелят короната за трети път! Но аз трябва да намеря най-правилния начин, за да им помогна – да вдъхна кураж в собствените им сили. Трябва и много да се внимава с подбора на песни, защото е много важно, когато даден изпълнител изпълнява съответната песен, да я чувства като своя. Ако не е така, той няма да се представи добре. За мен това е основната задача – да им вляза под кожата, да разбера какво им харесва най-много, къде се чувстват най-добре, дори и те самите още да не го знаят.

- Като отявлен почитател на рок музиката, как ви се отразяват на слуха, например, поп фолк ритмите, който нямат никакви допирателни с вашия музикален стил? И сред колегите ви ментори има представител на този жанр в лицето на Камелия.

- Говорили сме си, че добрият музикант е добър, каквото и да прави. Ако такъв човек дойде в моя отбор, аз по-скоро бих му предложил да изпее истинска народна песен. В двата стила, малко или много, има допирни точки, но за съжаление знам, че много хора, които са народни изпълнители, са се преквалифицирали в поп фолк изпълнители заради пари. Затова би ми било интересно да чуя тези хора как пеят народна музика – която е интересна и която никога няма да умре! Защото умре ли народната музика, умира и България! Това не трябва дори да го допускаме като възможност.

- А не е ли жалко, че трансфера не е от поп фолк към народна музика, а обратното?

- Аз смятам, че рано или късно всяко нещо си намира мястото. Безспорно поп фолка си има своята публика, но нещата не са така, както бяха в 90-те години. Постепенно нещата си идват на мястото. Самият факт, че вече все по-често се случват големи концерти на български поп изпълнители – като Графа, който напълни „Арена Армеец”, ФСБ, с които направихме същото – показва, че в България има достатъчно много хора, които харесват хубавата музика. В никакъв случай не искам да се превръщам в съдник, но просто мисля, че за всеки влак си има пътници.

- На какво щяхте да заложите, ако бяхте на мястото на талантите, които първоначално застават срещу обърнати с гръб столове и не виждат лица, което е малко стресиращо?

- Между другото, точно това е най-трудното нещо в този формат. И много хора не се справят, въпреки че са много талантливи. Според мен просто не могат да преодолеят в себе си това, че пеят на едни гърбове. На мен такова нещо не ми се е случвало. Не съм и мислил как бих се чувствал, ако съм в подобно положение, но в такива по-трудни моменти съм свикнал да се обръщам навътре към себе си. Не бих гледал към столовете дори, ако бях от другата страна. Има начин човек да си затвори очите и да се хване за самия себе си.

- И в живота ли правите същото? Това ли е вашата спасителна ризница в трудните моменти?

- Интересен въпрос. Аз много обичам един цитат от Илф и Петров – че „спасението на давещите се, е в ръцете на самите давещи се”. Или както го е казал българският народ – „помогни си сам и ще ти помогне и Бог”. Имам много жизнен опит зад гърба си, с всякакви ситуации в него, но щом съм стигнал дотук, значи съм се справил с повечето от тях.

- Музиката безспорно много ви е дала, но има ли нещо, което ви е отнела?

- Не бих казал. Мисля, че в моя случай нещата са в баланс. Имам си прекрасно семейство, прекрасни деца. Да чукна на дърво, мога да кажа, че съм един щастлив човек и музиката има голяма роля за това.

- Да се върнем на първия въпрос и новите бутони, с които можете да блокирате някой друг от менторите. Склонен ли сте и в живота да блокирате хора?

- В рамките на формата обаче, имаме право да се възползваме от този бутон еднократно. Иначе в живота категорично го правя, да. И не само, че съм склонен, но и зорко бдя над душевното си равновесие. Не търпя около себе си така наречената категория хора – духовни вампири. Усещам ги и много чевръсто ги отстранявам от живота си. Правя всичко възможно да не общувам с тях. Едно от нещата, които много мразя, това е лицемерието – да казваш на хората нещо, което не мислиш. Особено се отнася и за формат като „Гласът на България”, където талантите трябва да чуват истината за себе си, независимо дали е хубава или не. За да могат после сами правилно да се ориентират, защото всяко нещо, което не е истина, може да ги обърка.

- Следите ли развитието на талантите от минали сезони, особено когато са и ваши открития?

- С Радко (Радко Петков, б.а.) успяхме да направим няколко неща, но лошото е, че чисто стилово той тръгва в посока, която не е правилна според мен. Но той така си е избрал. По-вярната посока беше тази, която му даде Графа, когато му написа една песен. Радко отива в посока, в която аз лично не чувствам, че мога да му бъда полезен. Изборът си е негов. Но във всеки момент, в който той реши да поиска съвет или помощ от мен, съм винаги готов. Същото се отнася и за Ния Петрова.

- Сега покрай „Гласът на България” няма да можете да отделяте толкова време на семейството си. Как им се отразява това?

- Малкият ми син е още много малък, но гледам, колкото и да съм уморен, да му давам нужното внимание. А съпругата ми ме разбира чудесно, защото също е творец – пее прекрасно, освен това е и актриса. Често споделям с нея, защото е много полезно да чуеш съвсем странична гледна точка.

- А защо тя не се яви на кастинг, след като пее толкова добре?

- (смее се) няма да има право, тъй като аз съм треньор във формата. Тя би могла да се яви, ако аз не съм треньор, но до момента не е показвала такова желание. Не се е явявала досега на такъв тип кастинги. С нея всъщност се запознахме на „Мюзик Айдъл”, но там тя беше като част от бенда. Ще видим какво ще покаже бъдещето.

- За финал – може ли да се каже, че сте човек, който е ценител на доброто вино и добрата енергия?

- О, да, много добре казано. Мисля, че самият аз съм човек с позитивно излъчване. Гледам да го предавам на всеки, особено когато усещам, че някой се притеснява от нещо. Като в спортно състезание е – много е важно в определен момент човек да се събере, да се концентрира и да даде най-доброто от себе си. Понякога обаче, когато човек няма опит, прегаря в желанието си да даде най-доброто от себе си. И това, за съжаление, се случва доста често в „Гласът на България” – не всеки съумява адекватно да си овладява емоциите и вместо да продължи, прегрява и изгаря. Но това са уроците, които всеки трябва да научи сам за себе си.

Права си и за виното, много даже. Всъщност аз сериозно се занимавам с вино, интересувам се в значителна степен. Даже не може да се нарече и хоби, защото имам дипломи..

- …да нямате диплома за сомелиер?

- Да, имам, но не работя в тази посока професионално. Събирам се с хора, с които коментираме и оценяваме вина, обсъждаме кое би могло да бъде по-добро, сравняваме и т.н. Един цял свят, който, Слава Богу, в България се развива все по-добре и по-добре./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай