Иван Гранитски: Съдбата на Пеньо Пенев можеше да бъде друга

В полунощ на 26 април 1959 година в стая N 118 на хотел „Москва“ в Димитровград Пеньо Пенев за последен път взима писалката, пише няколко писма и своята епитафия: „За него никой не миля, /не найде никъде покой. /От чужди рани той боля, умря от чужди рани той../".

Намират го на следващата сутрин, почти безжизнен, след като е изпил шестдесет таблетки веронал.

Така завършва земния път на един от най-големите поети на България.

А на 7 май се навършват деветдесет години от неговото рождение. Днес родната му къща в севлиевското село Добромирка е превърната в музей, десетки поспират смирени всеки ден пред бронзовата му фигура в Димитровград. „Човек е човек, когато е на път“, стана верою на милиони по света.

7 май е денят, в който по традиция градът, в който живя и твори Пеньо Пенев, се прекланя пред неговия гений.

Тази година пандемията промени датата. Честването се отлага за празника на Димитровград - 2 септември. Тогава ще бъде представена и книгата на поета с ватенката „Аз, глас и съвест на епохата“. В нея ще видим за първи път наред със стихове на Пенев и картини на неговия син Владимир, рисувани през последните две години и инспирирани от поезията на баща му. Те ще бъдат показани и на отделна изложба.

В 33 библиофилски екземпляра рисунките ще са оригинали. Ще има и диск, в който ще звучи гласът на самия поет. Записът на поемата „Дни на проверка“ е направен в далечната 1958 година в ателието на скулптора Николай Шмиргела, който тогава е от малцината в София, които имат магнетофон. При това от престижната марка „Ухер“. Лентата се съхранява в „Златния фонд“ на БНР.

Иван Гранитски е носителят на Националната литературна награда на името на Пеньо Пенев за 2020 година. Той е и съставителят на юбилейното издание на стихосбирката на поета „Аз, глас и съвест на епохата“?

- Господин Гранитски, деветдесет години след рождението на Пеньо Пенев и шест десетилетия след неговата смърт, какво ново открихте, докато готвехте най-новото издание със стихове на поета?

- Преди всичко, за пореден път се възхитих на мащабите на неговия талант. Пеньо Пенев е от тази фаланга творци, които носят огъня на великата българска поезия като Ботев, Вазов, Яворов, Гео Милев, Вапцаров. Той е от този тип автори, които всяко поколение ще преоткрива. В неговата стихове има безценни, златни зрънца, които при всяко прочитане доказват могъщата сила на поетичното му вдъхновение.

Истината е, че години наред той бе подценяван , определян единствено като певец на новото строителство. Няма нищо по- невярно от едно такова твърдение. Напротив Пеньо Пенев е един от класиците на модерната българска поезия за последните сто години. Той е в десятката на най-големите български поети на двадесети век и до днес.

- Изминали са толкова години от гибелта му, живеем в друго време. Не е ли причина това, той да бъде забравен?

- Не. Пеньо Пенев не забравен и причината е могъща сила, вътрешният огън на неговата поезия. Свидетели сме, че през годините отшумяха много лесни слави. Просто изчезнаха, няма ги. Докато Пеньо Пенев тепърва ще се препочита, преоткрива и все повече ще бъде обичан от днешните и бъдещи поколения.

- Можеше да има поета да има друга съдба. Можеше ли да избегне тази фатална нощ и таблетките веронал?

- Според мен можеше. Но той е много чуствителен дух, раним, получил е много удари от колеги, от обществото, вечно неразбран и тази му чуствителност е прекършила рано живота му. Същото можем да кажем и за Ботев, Дебелянов, Вапцаров.

- В кое обществото не е го е разбирало? Може би личните драми и слабости също са повлияли за фаталното решение?

- Личните драми имат значение, но не са определящи. В поемата си „Дни на проверка“ Пенев директно говори за кариеристите, нагаждачите, че за тях партиен секретар е търбухът , матералното, властта, службгонството . Тези огорчения са покрусили младият поет. Той е от Ботевски коляно, силно люби, и силно мрази. Той вижда социалния фалш и демагогия, който се задават и поразяват системата. Тези разочарования се усещат много рано.

Неговото възмущение и гняв заради всичко това, се превръщат в гняв към самия себе си. Той не напразно провъзгласява за свой бог Маяковски. Той също като кумира си не може да понесе разрива между великия идеал и мерската действителност. Затова накрая на живота си написва на портрета на Маяковски: „При тебе идвам бог мой“. После се самоубива. Иначе тези лични разочарования, любови драми в кръчмата са само подробности от пейзажа.

- Има ли място и днес Пеньо Пенев в учебниците?

- В нашите учебници, през последните тридесет години, неолибералите и соросоите нанесоха непоправими щети. В тях трабва да се върнат мащабно автори като Ботев , Вапцаров, Гео Милев, Петко и Пенчо Славейкови, Пеньо Пенев. Творбите на тези колоси ще са душеспасително лекарство за младото поколение. Не можеш да си българни и достойно личност, ако не се зареждаш от вътрешната светлина тези гении.

- Заглавието на книгата е взето от стих на Пенев „Аз глас и съвест на епохата. Не звучи ли това много помпозно в днешно време?

- Не. Никак не е помпозно. Защото с живота и с творчеството си Пеньо Пенев доказва, че е точно това. Ненапразно Маяковски му е учител.

- Кое е последното, което е написал Пеньо Пенев?

- Във фаталната нощ на 26 април 1959 година освен „Епитафия за мене“ поетът е написал:

„ Страхувам се... Страхувам се...не ще ми стигне времето.

Върху клепачите ще слезе вечерта...

Ще бъдат недовършени поемите

И недопята песента... ./show.blitz.bg

Интервю на Исак ГОЗЕС