Георги Красимиров-Герасим: Да си повярваме, че сме горд народ и сами да творим историята си!

Берковската духова музика и "Белканто" с албум от възрожденски песни

https://show.blitz.bg/intervyu/georgi-krasimirov-gerasim-da-si-povyarvame-ce-sme-gord-narod-i-sami-da-tvorim-istoriyata-si Show.blitz.bg
Георги Красимиров-Герасим: Да си повярваме, че сме горд народ и сами да творим историята си!

Квартет "Белканто" и Берковската духова музика записаха нов албум с възрожденски песни в нов аранжимент. Проектът "Възрожденский" е посветен на 145-годишнината от Освобождението на България и 146 години от обвяването на независимостта на Плевен.

Композитор и аранжор на песните е именитият Георги Красимиров - Герасим, за когото България е над всичко!

Навръх националния ни празник ви представяме един вдъхновяващ и в същото време директен разговор с големия композитор, музикален и тв продуцент, който е автор на музиката към едни от най-популярните песни от 90-те. Той твори за звезди като Лили Иванова, Тодор Колев и е сред основателите на "Ку-ку бенд".

"Възрожденский" съдържа 12 патриотични песни, поднесени по нестандартен начин. Сред тях са "От кога се е, мила моя майно льо, зора зазорила", "Стани, стани юнак балкански", "Вятър ечи, Балкан стене", "Боят настана", "Петко льо, капитанине", "Шуми Марица" и други.

Албумът е записан в студиото на Максим Горанов, а продуцент е Боян Цветков.

 

- Г-н Красимиров, навръх националния ни празник излиза и проекта ви „Възрожденский“, посветен на 145-годишнината от Освобождението на България и 146 години от обявяването на независимостта на Плевен. Разкажете малко за идеята, която се крие зад него?

- Идеята е българите да се завърнат към себе си. Да си повярват, че са горд, достоен народ и наистина да правят нещата сами, да си творят историята сами. Затова е и възрожденски проект – за да ни припомня, защото на нас ни се случва през няколко десетки години да си припомняме кои сме. Може би се поизгубваме в разни неща, а може би защото сме на много хиляди години. Може би сме малко поизморен народ, но сме силни! Трябва да вярваме, че сме силни!

- Защо я има тази къса памет, тази нужда през определен период да си припомняме такава славна история?

- Според мен е плод на много причини, най-вече на това, че ние някак си не уважаваме паметта си, макар че правим много велики неща, но не ги записваме. Хората от бедни неща правят история, а ние от богата история стигаме до там да сме нещастни, макар че разполагаме с прекрасна земя и условия да бъдем много добри, да бъдем такива, каквито сме. Но се позагубваме от време на време.

- В последните години често се говори за промяна, за промяна на статукво, за борба…

- Да, тази борба се води, но искам да ви кажа, че специално в този проект няма грам политически оттенък. Този албум от възрожденски песни в нов прочит е на много, много години, още преди да се заговори за въпросната промяна днес. Има социален, български оттенък, нищо друго.

Ние самите много харесваме тази музика, текстовете са изключителни. На някои места е възможно да се сторят малко груби, съотнесени към настоящия момент, в който постоянно ни карат да бъдем толерантни. Само че толерантност е едно, а паметта е друго. Нека да правим разлика. Българската идентичност не трябва да се променя, само да се припомня от време на време.

Опитали сме се да направим този албум да звучи така, както навремето е звучала тази музика в малки градове, в села. Така наречената идеализирана провинция, тоест, провинцията в нейните хубави качества, а не в нейните проблемности. Идеята е малкия духов оркестър, наречен Берковската духова музика и прекрасните оперни гласове на квартет „Белканто“, които наистина са много красиви, но без в този албум да звучат като оперни гласове, да възродят гордостта ни, идентичността, българщината.

Съвсем скоро този албум ще бъде достъпен в Spotify, след което ще направим и компактдиск. Ще има и телевизионна промоция.

- Възрожденските песни, които навярно всеки българин познава добре, в този албум ще бъдат в съвсем нов прочит, така ли?

- Ще бъдат с нов аранжимент, който е мой, а в някой песни участва и моят баща, който е и причината този оркестър – Берковската духова музика, да съществува в последните над 30 години под друга форма, тъй като преди това е бил общински, след това военен.

През годините този оркестър се превърна в наша семейна традиция и искрено се надявам хората да приемат това, което сме направили сега, по един много човешки начин. Дали ще има комерсиален успех, не знаем, надяваме се, защото все пак трябва и да оцеляваме.

Оркестърът на Берковската духова музика

Квартет "Белканто"

- Вие стоите зад редица зад редица популярни песни от 90-те, сред основателите сте и на „Ку-ку бенд“. Мисля, че от това е тежък гарант за качество!

- Надявам се, че е така и ви благодаря за тази оценка. Важното е на хората да им хареса музиката. В крайна сметка тя е най-важното, ние сме някакви проводници – аз като композитор, Берковската духова музика като изпълнители, „Белканто“ не само като изпълнения, но и като съавтори на идеите.

Получи се една съвкупност от благородни човешки емоции, които искаме да дадем на хората, а какво ще разберат те от тях, зависи от тях. Надявам се да го разберат.

- Българщината винаги ли е била водещ мотив в творческите моменти при вас? Работили сте и с голямата ни певица Лили Иванова, известна със своя перфекционизъм, и с любовта си към България.

- Бях две години продуцент на Лили Иванова и автор на песни. Да, това е вярно, ние имаме нужда да заявяваме честно и открито, че сме българи и работим и за България. Не работим като някакъв инкубатор, който произвежда млади таланти, които след това да отидат в чужбина и да работят за друга държава. В тази връзка съм щастлив, че моите деца някак си успяха да останат в България и да работят за нея.

Вероятно съм им предавал на подсъзнателно ниво години наред отношението към България, обичта, стимулирал съм ги в един момент да бъдат и граждани на света, но сега разбирам, че е по-важно да бъдеш гражданин на България, защото, ако светът има нужда от теб, ще те намери, където и да си.

- Имената на големи родни звезди, с които сте работили през годините, биха ли ви подали ръка сега, в рамките на този толкова български проект?

- Мисля, че да. Всички колеги, с които съм работил и продължавам да работя, са за това да работим тук и да бъдем себе си. Никой не иска да бъде Майкъл Джексън, а ако иска – нека да бъде, никой не го спира. Но повечето хора, които се занимават с музика, независимо каква, милеят за България. Никой не иска да ходи по чужбина и да се мотае немил, недраг, както се казва.

- Освен за Лили Иванова, не мога да не спомена и за работата ви с още една голяма българска личност – Тодор Колев!

- Голяма личност наистина! Много добър, много голям и много скромен същевременно. Харесахме се в първия момент и работихме дълго заедно. Той се шегуваше тогава, казваше: „Аз не съм звезда, вие сте звездите, аз помагам“ (смее се).

- Да бяха всички с неговото мислене…

- Да бяха, ама… (усмихва се). Добре, че имаме и това. Има страни, територии и континенти, в които няма такъв човек. Същото е с Лили Иванова, с Емил Димитров, с Васил Найденов… Ние сме може би най-малката територия, на която има толкова много таланти – не само музиканти, и поети, и художници, и режисьори. Толкова е наситено, все едно е Холивуд, само че не е толкова банално (усмихва се).

- У нас властват много клишета, много погрешно създадени представи. Една от тях – че с Лили Иванова се работи трудно. Сигурна съм, че не я подкрепяте?

- Не, разбира се. Има много хора, които за да се приобщят към нейното име, говорят от нейно име, измислици. Лили Иванова е човек, който знае какво прави и какво иска. И ако ти си насреща и предлагаш това, което иска, и си точен, и работлив, всичко е наред. Това, че от време на време някой я подвежда, говори някакви глупости, прави интриги зад гърба й и т.н., вреди и на нея, и на хората, с които работи. Но това, както се казва, е част от пейзажа.

Голяма част и от неволите, свързани с отношенията на Лили Иванова с различни композитори, са създаде от трети лица, както се оказва за съжаление. Всеки иска да се домогне до нея, да е до блясъка на прожекторите, да изкара звездна слава и какво ли не, ощетявайки я, ограбвайки я, но това се случва. Тя е наясно с това, не й е лесно и на нея.

- Истина ли е, че сте й обещали скоро да й направите песен? И ако е така – кога ще се случи това?

- Да, миналата година обещах, когато тя ме покани да говорим за нейното предстоящо турне. Искаше да чуя групата, с която работи, да видя песните, искаше да пее отново „Ветрове“, за която противно на истината, многократно се е писало в медиите какво ли не. Нито аз, нито моят колега и приятел - текстописецът Борислав Мирчев, сме й забранявали някога да пее тази песен.

Тя трябва да я изпълнява, а каква беше тази история, че имаме конфликт, не знам. Просто няма такова нещо. Миналата година Лили Иванова, Слава Богу реши, че трябва да я върне в репертоара си, за да я чуват хората и на живо. И тогава тя ми каза: Виж какво, очаквам от теб нова песен! Обещах й, че ще я напиша. Но това е музика, не си я смуча от пръстите. Ще дойде.

- А ако си представим за миг изпълнение точно от Лили Иванова в рамките на този проект, свързан с възрожденските песни, може би ще се получи нещо наистина много хубаво?

- Добра идея наистина! Нека да помислим за това. Ние ще представяме този проект масово и телевизионно и в чест на Априлското събитие. Ако дотогава успеем да направим нещо и с Лили Иванова, ще бъде хубаво. Наистина добра идея, благодаря ви!/show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Горещи

Коментирай