Емил Димитров – син: Във време на безверие обществото се обръща към изконните ценности!

Емил Димитров-син е от хората, които не дават често интервюта, а само, когато наистина имат какво да кажат. Вече повече от десет години той е част от Управителния съвет на ПРОФОН – дружеството за колективно управление на сродни права в музиката, което в този момент предизвиква сериозен интерес, провокиран от извънредното положение, в което се намираме.

От последния месец и половина много наши творци останаха безработни, а притесненията им стават все по-големи.

За тях в откровен разговор отговори дава Емил Димитров-син, който направи и редица емоционални откровения.

 

- Г-н Димитров, като част от управителния съвет на Профон, бихте ли разяснили какво прави дружеството за творците у нас в тези тежки времена, в които те нямат ангажименти и на практика са не само без работа, но и без доходи?

- Профон функционира на база на екстремен мобилизационен модел, за да може, освен текущата работа, да посрещне допълнителните ангажименти, които се появиха във връзка с необичайната ситуация в страната и света.

Отчитайки, че музикалната индустрия е сред най-засегнатите от извънредните мерки, свързани с вируса, ръководството на Профон, реши да изплати авансово част от възнагражденията на продуцентите и артистите-изпълнители, за да ги подкрепи в този тежък момент, в който голяма част от гилдията загуби целия си планиран приход. До момента десетки собственици на права са се възползвали от тази мярка и съм горд, че ние бяхме една от първите подобни организации, които реагираха светкавично в полза на творците.

- Не се ли събират в България най-малко пари за права, дори и ако се сравним по този показател със съседите ни, при които цифрите са далеч по-сериозни?

- За съжаление това е вярно. България е на едно от последните места, не само в Европа, по размер на събраните от ползване на музикални записи и изпълнения суми. В Румъния събират десет пъти повече пари от нас, дори в Сърбия са ни надминали отдавна, да не говорим за Словения и Хърватия.

А за Западна Европа по-добре да не споменаваме разликите. Причините за това не са прости и са много свързани с отношението към интелектуалната собственост и изобщо към културата у нас. Музиката е важна за толкова много бизнеси, но поради липсата на ефективно правоприлагане тези, които ползват, много често не плащат. Творците в България функционират в трудна среда, някак на инат.

- Да направим и по-мащабно сравнение – какви приходи от права получавате днес за шлагерите на незабравимия ви баща Емил Димитров от една Русия, например, в която той беше една от големите звезди?

- Русия не е най-прекрасният пример за работеща система за събиране и изплащане на възнаграждения, дължими за ползване на авторски и сродни права. Проблемите там са отчасти аналогични на съществуващите у нас с една съществена разлика – там мащабът е много по-голям и затова и сумите, които събират, са несравними с нашите.

- Какво показва тогава опитът ви до момента – влизат ли в час с правата си българските артисти и продуценти? Осъзнават ли колко е важно на кого и с каква цел позволяват да използва репертоара им?

- Макар и да „влизат в час”, в стремежа си да бъдат излъчвани или показвани по медиите, някои български артисти и продуценти продължават да се отказват от правата си. Това не е правилно. Музиката е важна градивна част от продукта на всяка медия, публично пространство и т.н. Когато не си готов да заплатиш за една от основните си „суровини” – къде отиваш?!

Снимка: Личен архив

ма обаче и различен поглед. Реално местата за изява и популяризиране на българска музика са много малко. Това създава напрежение у част от участниците в музикалния бизнес и ражда компенсаторен механизъм, който често довежда до отказ от права, само и само песента или видеото им да намерят място тук или там.

- Колко важни ще са приходите от лицензиране на музика за оцеляване на гилдията след пандемията?

- Лицензирането винаги е било важно и формира значителна част от приходите и на артистите, и на продуцентите, и на авторите, а в момента е един от малкото останали ключове към оцеляването им. Между другото и в нормално време артисти, които вече не са на мода или нямат възможност за публични изпълнения на живо, реално разчитат само на средства от права.

В дигитална среда лицензирането на права става още по-ключов фактор за музикалната гилдия. Нека винаги, когато мислим за музиката, да не забравяме колко много са разходите да се създаде една песен, един запис, един клип и колко много хора, посветили живота си на изкуството, участват в този процес. Всеки от тях разчита на простото правило, че който ползва музиката им, би трябвало да ги овъзмезди за това ползване.

Снимка: Личен архив

- По скалата от 1 до 10 каква оценка давате на българите като поведение в извънредно положение? Отговорността, както видяхме от великото преселение на народите по Великден, липсва в мнозина по време на криза, когато правилата трябва да се спазват от всички…

- Тези, които ги е грижа за другите, спазват наложените мерки. Винаги е имало хора, които не са отговорни и за съжаление цялото общество страда от тях. Друг е въпросът дали мерките са релевантни. Ясно е, че обществото ни ще трябва да се организира оттук нататък да живее и работи по различен начин и колкото по-бързо стане това, толкова по-добре.

- Вие какво мислите за случващото се в последния месец не само у нас, но и по света заради опасния коронавирус?

- От толкова много разнопосочна информация, честно казано се чувствам объркан. Неоспорим факт е, че глобално промените са много. Важен е изводът, че прехвалените европейски солидарност и ценности отсъстват в този момент. Всеки сам се спасява, което следва да ни накара да се замислим сериозно за приоритетите си и как трябва да устроим собствената си икономика.

- Една от най-великите песни на баща ви „Ако си дал” се превърна в своеобразен химн на солидарността към медиците и доскоро се въртеше на всеки кръгъл час по радиата. Как ви накара да се почувствате това?

- Във време на безверие е хубаво, че обществото се обръща към изконните ценности. Не всичко е загубено. Почувствах се и горд от наследството, оставено от баща ми, способно да обедини мислите и чувствата на нацията.

Снимка: Личен архив

 Разкажете ми малко за вашата музика, за която само сте загатвал, че е тясно профилирана. Малко се знае за нея, а със сигурност представлява интерес за мнозина…

- Пиша повече класическа музика, произведения за пиано, маримба, вибрафон. Имам няколко инструментални пиеси, 2-3 песни и много проекти. Напоследък съм поизоставил писането, но има време...

- Още като малък си забранявате да пеете?! Защо? Неизбежното сравнение с баща ви ли ви тежи?

- Да, признавам – това сравнение изигра огромна роля. Все още не пея. (усмихва се)

- А докъде стигнахте с проекта за игрален филм за Емил Димитров и по-интересното е – избрахте ли кой актьор ще го пресъздаде?

- Този филм няма да стане скоро. Изисква много време и работа. Все още съм в началото. Пресъздаването на живота на една легенда е много отговорна работа. Пазете се и живейте така, че и тези, които не ви харесват, да съжаляват, когато ви няма./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА