Валермо и съпругата му Светлана повече от тридесет години са на сцената, изявявяйки се в различни жанрове на илюзионното изкуство: илюзии, фокуси и телепатия. С артистичния псевдоним "ВАЛЕРМО" те печелят овации, както в България, така и по сцените в Европа, Азия, Африка и далечна Австралия... Остава им Америка...
В юношеските си години Валермо е искал да стане цирков артист. Запленен е от изключително опасния номер копф-трапец на доайена Александър Балкански, той си прави сложната конструкция, монтира я в селски двор и започва да репетира. Майка му обаче, обхваната от страх, категорично се противопоставя на желанието на сина си. Тогава той решава, че ще бъде фокусник.
Разговорът ни с артистичното дуо е особено любопитен!
- Валермо, защо избрахте точно тази професия?
- От малък обичам фокусите и се интересувам как се правят тези тайни, странни неща. Баща ми беше първият, който ми показа номер, който много ме впечатли. Той вземаше една кърпичка и слагаше в нея клечка кибрит. После я завиваше и ми даваше да я счупя. След това разгъваше кърпичката и показваше клечката отново цяла. Всичко ми се струваше невероятно.
- Кой беше първият известен фокусник, когото видяхте?
- Астор, а след няколко месеца и Васил Николаев - Орфи. Това се случи в профсъюзния дом на културата в ж.к. "Дружба", където имаха представления. По време на антракта бяха поставили цилиндър и там зрителите можеха да поставят бележки с въпроси към тях.
В началото на втората част от представлението –те отговаряха. Аз написах, че искам да стана илюзионист и Астор ме покани зад сцената. Бях много развълнуван. Той ми обясни някои важни неща и каза, че това е трудно и скъпо изкуство. Беше първият маг, когото виждах.
В същата програма участва и едно дуо, които игра зашеметяващ номер – телепатия. Това ме накара години по-късно, със съпругата си да направим този невероятен атракцион. При това съвсем сами.
- Кой ви учеше?
- С любознателност и интуицията успях да разкрия доста илюзии, които записвах в една тетрадка. Моят съученик в гимназията Николай също знаеше няколко фокуса и започнахме да си ги разменяме. Много се запалих. Това предопредели с какво ще се занимавам в бъдеще.
- Срещали сте и мистър Сенко. Трудно ли се добрахте до него?
- Това стана след казармата. Отидохме с баща ми, позвънихме и когато той се появи, направо се разтреперах от вълнение. Дотогава го бях виждал само на телевизора. Разговаряхме, обясни ми как да се явя на комисия за правоспособност. На една от поредните ни срещи ми показа гаража си, белия мерцедес и част от реквизита. Наричаше ме Сергей. Не знаех защо, после разбрах, че така се обръщал към всички. Докато ми показваше разни фокуси каза: "Аз съм построил моя комунизъм, сега е ваш ред." Беше много сърдечен, народен човек.
- Как влязахте в професията?
- На изпита за категория подготвих три големи, подобрени илюзии, които бях виждал от Орфи. Едната беше правоъгълен съндък във вертикална форма. На лицевата страна имаше контур на жена с разперени ръце и крака в страни. Когато асистентката влезе вътре Орфи хващаше главата й и започваш да я движи надолу и нагоре.
Аз бях доразвил илюзията, като "откъсвах" главата на асистентката, поставях я в сандъче и тя можеше да се разговаря с публиката. Орфи ме поздрави, но и ме попита “Знаеш ли, че не може да правиш номер на друг, без да си го питал и получил разрешение. Не знаех.
След това дойде и коменданта на комисията. Първо ми се скара, после ме поздрави и ми каза ми, че ще ме скъсат. Така и стана... Този мъж беше БОНЕД, изключителен човек, артист , приятел и наставник. Скоро имах служебен паспорт за цял свят, безценна привилегия по времето на социализма.
През 1988 станах един от първите частни импресарии на шоу „БОНЕД“ в Кувейт и Индия. В България ме наричаха „индийския импресарио“, макар че по-скоро по линия на баща ми съм арменец.
- Светлана, вие кога и къде за първи път вие се явихте пред публика?
- С Валермо, сме заедно от деца. След казармата той започна да се изявява по сцените. До 1988 година работеше с други асистентки, но му беше сложно с външни хора. Тогва се съгласих да работиме заедно. Много пътувахме и беше трудно, синът ни растеше с нас, бяхме неотлъчно тримата заедно. Не мога да си представя да сме разделени. Работили сме много и в чужбина. Имахме честта да бъдем избрани в първата програма на новосъздадения през 2000 година цирк „БАЛКАНСКИ.
- Разкажете някой интересни случки от работата?
В Обединените арабски емирства бяхме 36 български артисти. По средата на първото представление забелязахме, че местните хора напускат и за десетина минути залата се опразни. Явно не ни харесват, помислихме си, но се оказа, че публиката ни е отишла на молитва в близкия храм и после се върна да догледа представлението. Една вечер дойдоха седемте емира на ОАЕ. Беше голяма чест да сме от малцината избрани да играят пред тях.
- Как приема публиката вашата телепатия?
- Мислят, че сме магьосници. Телепатията е предаване на мисли в разстояние. По-конкретно познаваме предмети, числа, четем лични документи: дата на раждане, година и всичко каквото имат хората в джоба или в чантата. Това Светлана прави с вързани очи и с гръб към публиката. Случвало се е да идват зрители след представление с молба да им помогнем да намерят изчезналото си магаре.
Някои пък се интересува къде и с кого е избягала жена му, трети го набедили в кражба и настоява да идем и кажем, че е невинен. Собственици на заведение настояваха да отидем с тях в Будапеща и Монте Карло, за да им казваме, къде ще попадне топчето от ролетката на казиното. Бяха доста настоятелни и беше доста трудно, докато се отървем от тях. Все пак ние не сме магьосници, ние сме артисти.
- Какво готвите занапред?
- Тази година се навръшват 35 години откакто се занимавам с илюзионно изкуство. По този повод подготвям нов номер, който ще можем да демонстрираме през октомври на Балканския фестивал маговете. Сматам, че е мното интересен. Останалото ще запазя в тайна./show.blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС
