Din-Yo е изпълнител извън клишето. RnB певец и автор на текстове и музика, когато познаваме основно от различни клубни участия с група Big Question, в дует с джаз певицата Марина Драгомирецкая, както и с Бате Пешо, с когото си партнират и до момента.
Той е от хората, които не правят нещо на всяка цена, особено когато говорим за изкуство. Творец в един изчезващ смисъл на думата. Може би и заради това да участва в музикален проект, посветен на вечната тема за Времето, е безспорно вълнуващо предизвикателство. Клипът към парчето „Времето не спира“ е повече от вдъхновяващ!
Песента е особено актуална днес, когато темата за промените в живота и навиците на хората в следствие на световната пандемия, взе превес и се превърна в център за осмисляне. Продукционното студио зад видеоклипа е Yellow Brick Pictures.
Видеото към парчето, прилича на майсторски изпипан до последния детайл късометражен филм на режисьора Диляна Данева, в който посланията оживяват по много въздействащ начин, пресъздадени от актьорите Лилия Лилова, Анна Банкина, Асен Караниколов и др. Своя актьорски дебют в този клип прави Din-Yо, а разговора с него е откровен и доста непредсказуем в развоя си.
- Din-Yo, темата за Времето е вечно актуална, няма давност и вероятно точно тази непреходност е била в основата на вдъхновението ти?
- Предполагам, всеки човек, в определен момент от живота си, се замисля за времето. Започнеш ли да се вторачваш в него, това вече е симптоматика на съзряване. Като деца не му отдаваме особено значение, но постепенно през годините започваме, сякаш, да осъзнаваме неговата ценност, неговата безвъзвратност и това се случва, като че ли, именно, когато губим. Загубата на приятели, на любов, на места и емоции.
Всеки, навярно, е имал мигове, които трескаво се е опитвал да задържи, да ги притежава вечно, да се връща към тяхната топлина в трудните моменти. Така и аз, вълнувайки се от темата, съвсем логично бях отведен до случването на песента. Ако може да се заключи, че съществуват няколко теми с особено значение за мен, които имам необходимост да разгледам творчески и да представя, то времето съвсем достойно стои в десетката им.
Din-Yo на мисия в космоса за "Времето не спира"
- Разкажи ми малко повече за историята около песента и посланието, което носи?
- Има песни, които моментното вдъхновение ти сервира като на тепсия. Идват и текста, и мелодията, и нищо не е в състояние да ги спре. Бих го оприличил на истинска творческа експлозия. С настоящата песен обаче, случая съвсем не е такъв (смее се). Веднъж сме я правили с Бате Пешо преди години, но тогава сякаш не ни достигна ентусиазъм да я завършим. Единодушно решихме да не насилваме нещата и я затрупахме с нови песни до момента, в който промених кантото на припева. Това се отрази на целия текст и на темата и на посланието.
Текстът е много достоверен и съм сигурен, че би докоснал всеки, който е губил любов. Времето и любовта са отколешни врагове. Когато любовта не е споделена, тя ни изяжда времето. От друга страна, не обичаш ли с цялата си душа някого, времето изважда на показ всичките му негативи и смалява ценните му качества. Единственият начин да придадем смисъл на времето и любовта е като им се отдадем и ги почувстваме.
- Често споменаваш емоциите. Има ли някоя базисна емоция, която те ръководи?
- Минах през период, в който си мислех, че трябва да бъда ръководен изцяло от положителни емоции, отдавам го на западната доктрина за щастие, която доста агресивно ни бе налагана чрез филми, специализирана литература и широко усмихнати костюмирани типове. Вече не се опитвам да минавам по повърхността на тъгата и болката. Отдавам им се, изживявам си ги, защото те имат силата да съграждат.
Много въздействащо изкуство е изковала мъката. Пък къде най-често се пресичат смеха и сълзите? Естествено, че в любовта. Тя в своята утроба побира цялата палитра от човешки емоции. Любовта за това е вечна тема в изкуството. Поради тази причина присъства и в настоящата песен.
- Когато човек говори толкова осъзнато за смисъла на времето и за емоциите, вероятно е преживявал неведнъж не само хубави емоции, а и редица житейски трудности. Такъв ли е случая и при теб?
- Не мисля, че през живота си съм преминавал през невероятни трудности. Навярно близките ми ще ме оборят (усмихва се). Имал съм тежки моменти, през които просто съм минавал на инат и колкото и да е изтъркано – времето е добър лечител. Тежко ми е, поплача си, ходя часове, говорейки си сам, седна с приятел да пием, на сутринта е малко по-различна гледната точка. Така или иначе, тежките моменти със сигурност за допринесли за качеството на творчеството ми. Освен всичко аз възприемам несгодите по свой начин, който нося в себе си по наследство и съм култивирал, разбира се.
- Като например?
- Например, преди време разказвам разпалено по телефона на мой приятел какви перипетии съм имал предния ден. Крача и съвсем детайлно описвам. След като приключих той ми вика „много лоша работа, как може точно на теб да ти се случи”, съчувства ми. Тогава се замислих, че аз възприемам гореспоменатото нещастие, като весела история и грам не съжалявам, че ми се е случило. Напротив, бързам да го споделя с близките, като нещо интересно. Както мъдро ми каза преди години Иван Ланджев по повод на моя злополучна преживелица: „За писателя лоша история няма”.
- А налагало ли се е някой някога да ти помага да преодоляваш нещо в себе си?
- Ооо, редовно, жените много често го правят (усмихва се). В моменти, в които се чувствам много добре, винаги ще се появи някоя, която да ми помогне да го преодолея (смее се).
- Обичаш да се шегуваш, но да се върнем на времето като фокус в клипа и на песента. Ако го анализираме от комерсиална гледна точка, как се променя картинката ти за него?
- Честно казано, по никакъв начин не се променя. Истината е, че за нашето здраве, за нашето щастие има близки хора, които се притесняват, но за времето ни абсолютно никой не го е грижа. Всеки краде от него, колкото допуснем. Кой наистина се е загрижил за вашето време? Кой ви казва, че не иска да ви губи времето. Дори майка ми, която е посветила живота си на семейството и ме обича повече от всеки друг на тоя свят, като се чуем съвсем не ме щади (усмихва се).
Виж, колкото сме по-значими за обществото, толкова цената на времето ни се покачва, времето е валута. Да вземеш време от един обикновен човек, който не е никой, е много лесно. Времето на бедния да вземеш. Я пробвай да отнемеш времето на богаташ, на мислител, времето на мъдрец. Ако си му равен или го превъзхождаш, тогава той ще отдели с радост от своето време.
Всички технически придобивки са в името на това да спестяваме време. Бързо чистиш, бързо готвиш, переш, придвижваш се. Всичко е ценно, когато пести време и като имаме хипотетично повече време за какво го използваме? Станахме ли по-умни, по-смислени, по-добри от предците си, по-образовани. Опитваме се чрез медицината също да удължим своето време, но истината е, че изцяло сме на грешен път. Вместо да удължаваме продължителността, трябва да се концентрираме върху качеството.
- Времето и качеството му, особено в изминалата година, покрай коронавирус пандемията, придоби нов смисъл. На теб как ти повлия? С какво те промени?
- Истината е, че аз посрещнах началото на пандемията с доста приповдигнато настроение, защото разчитах на нея по някакъв начин да промени мисленето на хората, включая и себе си. Разчитах, че ще донесе нещо по-добро. Мислех, че ще свърша някои неща, които съм отлагал доста с времето, но това се оказа илюзия. Пандемията и условията, в които тя ме принуди да живея, не ме направиха по-добър, нито по-духовен, не си свърших и отложените задачи през годините. Продължавам да ги отлагам и досега (смее се).
Всъщност пандемията не ми се отрази по някакъв особен начин, но лятото, стоейки в една градинка, виждах как всички щъкат насам-натам и някак присъстваше усещане за свобода, хората вдишваха свободен въздух. Изгубихме си свободата в някаква степен и тепърва ще става ясно в каква.
- В такъв случай кое е основното послание на песента, което смяташ, че трябва да стигне до хората?
- Това, което казвам в песента, сигурно е повтаряно безброй пъти досега – да се обърнем към ценността на нашето време. На мнение съм, че е необходимо да живеем по начин, който позволява да усещаме времето. Познавам безчет хора, за които времето просто минава, без да го усещат. Те по-скоро съществуват, не живеят и времето не минава през сетивата им и в този посока обвързвам времето с любовта, която е безвремие и затова е толкова скъпа.
Много е лошо, когато времето ти няма стойност за теб самия. То е най-ценния ресурс, глупаво е да го пропиляваш посредством завист, клюка, интриги, разговори с хора, които няма да ти кажат нищо. Колкото до посланието на песента и клипа - наясно съм, че е невъзможно да стигне до всички, но за мен най-важно е да покажа това, което ми е вътре в душата, да го изкарам на бял свят. На мен, като на творец, никак не бива да ме е грижа дали ще бъда разбран, защото колкото по-достъпен ставам, толкова губя от себе си.
- С какви впечатления си от хората, които седят зад направата на този клип, а също и от актьорите в него? И на практика може да се каже, че в клипа ти правиш и своя своеобразен актьорски дебют...
- Много ще е чудно, ако след работата по клипа с мен, хората от екипа, продължат да работят в тази сфера. (смее се). Шегувам се, разбира се.
- Извън шегата, изглежда, че щом сте решили да работите заедно, значи това е било правилното решение?
- Да, със сигурност, но извън шегата, аз много се постарах и считам този момент като своеобразен свой актьорски дебют, защото наистина влязох в роля. Преди снимките имахме репетиции. Правихме доста интересни упражнения, с които аз се сблъсках за първи път, но режисьорът на клипа Диляна Данева беше категорична, че това е правилния начин да влезем в „чужди“ кожи, а и да знаем какво правим на терен, а не да губим снимачно време. Оказа се, че и тя е ревнива към времето (смее се).
Благодарен съм на всички, но най-вече на Диляна, защото въпреки желязната дисциплина и професионализъм, които тържествуваха на снимките, работният процес беше съпроводен от много приятелска атмосфера, шеги и смях. Снимките вървяха леко и много, много приятно.
Искам да благодаря и на своята екранна половинка – актрисата Лилия Лилова, ще имате възможност да се насладите и на нейния талант. Тя изключително много ми помогна да се чувствам комфортно в своята роля и съм убеден, че тепърва доста ще я виждате на сцената или на екрана. А също и на актрисата Анна Банкина, с която си партнирам за втори път. Тя отново ме убеди колко талантлив и ценен човек е. Операторите Георги Георгиев и Иво Недялков са ми близки приятели и винаги са били до мен в почти всички заснети през годините музикални авантюри.
Няма как да не спомена и Асен Караниколов, с когото също си партнирахме, но освен като актьор, той беше зад кадър и като асистент режисьор. Йовета Панда, която монтира повече от умело всички кадри, за да се насладите на красивата история. Диди Шипочка, нашият сценограф и гримьор, Илияна Илиева прекрасен и обгрижващ организатор и Мартин Шиков, с когото също си партнирахме пред камерата. Огромно благодаря на всички, за старанието професионализма и парченцата душа, които оставиха в клипа.
В рамките на три дни не успяхме да спим много, но всички бяхме толкова въодушевени от случващото се, че нямаше и следа от умора по лицата ни. Лично за себе си аз открехнах една врата към нов свят благодарение на тези хора и възнамерявам да продължавам да работя с тях и занапред.
- Интересно би било да споделиш как виждаш посланията в клипа, както и самата песен, една или повече години по-късно в очите на хората?
- Аз бих искал да си я представя след 10 години и хората още да я харесват. Да се откриват в клипа и в песента, и да намират послание за себе си. Искрено се надявам на това. Повечето песни след една година вече са забравени. Отдавам го на масовата култура и осезаемо чувствам промяната. Нямам представа дали вина за това имат социалните мрежи, които спомогнаха музиката да бъде много по-достъпна, и по този начин слушателите се презаситиха и все по-трудно можеш да задържиш тяхното внимание.
Разбира се, свой принос навярно имат и самите създатели на музика. Усилията, необходими за реализацията на музикален проект, са в пъти по-малки от преди 20 години, да речем, и тази достъпност позволява, едва ли не, на всеки да прави музика, да пее. Така че, ако след една година песента накара някой да чувства или да изпита необходимост да я чуе отново, аз ще бъда щастлив./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
