Теди Лаков подготвя кандидатурата си за "Гинес" в категорията "Най-продължителна кариера зад пулта". Четиридесет и две от неговите седемдесет години на тази земя той е бил диджей.
Работил е в 32 страни по света. Преживял е невероятни неща, благодарение на любимата си работа. С нея обаче, той се е захванал съвсем случайно. Защото до 10 август 1978 година животът му вървял в съвсем друга посока...
- Господин Лаков, вие сте дипломиран ветеринарен лекар. Защо избрахте тази професия?
- Помня живота си от 2-годишна възраст. Роден съм в София, но бях още дете, когато ни изселиха. Отидохме в село Трояново, Бургаско. Баща ми доктор Михаил Лакев стана легенда в този богат край.
Дори искаха да прекръстят селото на него - Лакево. Изроди 1050 деца. Носеха го на ръце, живя с прекрасни хора, остана там а 42 години, въпреки че го каниха на много места. Върна се в София, след като се пенсионира и повече не пипна слушалка
- А вие защо не наследихте професията му?
- Исках да стана актьор. Не ме приеха и медицина, и така попаднах във Ветеринарния институт. Учих 6 години, дипломирах се и отидох по разпределение като главен ветеринарен лекар на АПК Грудово.
Стоях там шест месеца. После се преместих на същата длъжност в Перник, къдетоимах по- големи шансове за успех и кариера, и животът ми може би щеше да продължи в тази посока, ако не беше 10 август 1978 година.
- Какво се случи тогава?
- Моят приятел Либомир Павлов, известен повече като Любо Пъпката, който работеше като диджей в "Златна ябълка" на Слънчев бряг, ме помоли да го заместя на пулта 10-ина дни. Казах му че не мога, защото никога не съм го правил, но той настоя. Владеех перфектно немски, жена ми френски и това ни помогна да се справим с разнородната публика.
- Занимавали ли сте се преди това с музика?
- Когато на 9 години родителите ми ме попитаха какъв инструмент да ми купят, за да свиря , казах магнетофон. Така още от 1959-та имах "мамбо". Слушах всички големи: Клив Ричард, "Шадоус", по-късно "Бийтълс".
Обожавах Емил Димитров, който за първи път гледах на един спектакъл на баща му факира Мити в Трояново. Беше невероятен. Той беше първия голем артист, когото съм виждал. Освен това много танцувах. Танците бяха стихията ми.
- Как започна кариерата ви като диджей?
- На въпросния 10 август преди 42 години, още преди да започна работа, дойде един мустакат чичко и ми каза: "Знам, че не си никакъв диджей, но си голям танцьор. Вземи тези 5 лева и по някое време излезте с жена си и направете един хубав рокенддрол, да видят и другите как се танцува.
Това беше първия ми бакшиш. До края на вечерта получих 130 лева, а заплатата ми като главен ветеринарен лекар беше 150. От този миг разбрах, че запапред ще вадя хляба си само зад пулта.
- Страхотно начало. Какъв е най-големия хонорар, който сте получавали?
- 2300 лева за една вечер. Но между хонорар и бакшиш има голяма разлика. През 1982-ра Гришата, най-великият барман, когото познавам, ми даде един плик със 7200 лева в "Парк хотел Москва". Тогава толкова струваше една нова кола.
- Какво поиска?
- Да му пусна песента "Цингарела", колкото пъти реша. От два часа през ноща до сутринта го направих 49 пъти. А представяш ли си бакшиш от 260 кашона шампанско.
- Не. Не мога да повярвам.
- Заклевам ти се. Човекът е още жив. Докараха ми ги с камион. Озвучавал съм 2016 сватби. Един приятел и сина ми съм ги женил по три пъти.
- Какво трябва да може добрият диджей?
- Акълът и сърцето ме да излизат през устата. Да прецени с очи хората, да чете физиономиите. Аз винаги като огледам публиката мога да позная кой ще стане пръв да танцува.
- Работили сте в 32 страни. Споменете някоя от тях, която считате за важна?
- Америка беше моята мечта. Вече имах 27-годишна практика, но исках да отида там да се уча. Да видя какво представляват американските диджеи, които са създали тази професия. И какво видях – нищо нула.
В Ню Йорк работих в едно заведение, което се казваше "Булгар" . Седем месеца преди това те рекламираха, че ще диджей, който ще работи само с българска музика. Имах щастието още първия ден преди да започна, преди мен да има да спектакъл Георги Мамалев.
Беше пълно, 110 души само сънародници. Всички искаха само нашенска музика: хора, стари градски песни, рок, Георги Минчев. Подават ми по двадесет долара и чакат. Казах им, че бакшишите им не ме интересуват.
Последната вечер преди да си тръгна пуснах 17 пъти "Бяла роза". Във Виена пък ме бяха наели да пускам плочи в една сладкарница, нещо като озвучител.
- Коя е най-ексцентричната страна, в която сте работил?
- България. По ексцентрична публика от българската няма. Преди три дни човек, който вече излиза от заведението, отива си, ми подава двадесет лева. Къде на тази земя някой би дал пари на излизане. При това почти не бе танцувал.
- Винаги ли така ви ухажват и възнаграждават?
- Един човек, още в началото на програмата ми даде 50 лева, за да напусна заведението. И такъв случай съм имал. Друг път с автомат опрян до гърдите ми са ми нареждали какво точно да пусна.
Но където и по света да съм бил, независимо каква е публиката, винаги завършвам програмата си с песента "Ако си дал" на Емил Димитров и поета Иля Велчев. Това при мене е закон, който никога няма да се промени./show.blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС
Коментирай