logo

Денис Алиев: Увековечавам родни звезди в солени портрети!

Денис Алиев: Увековечавам родни звезди в солени портрети!

Лесно се минава по вече отъпкани пътеки, по-трудно е да очертаеш своя

Денис Алиев е младо момче с невероятна дарба. Той рисува със сол! Родом е от Долни Дъбник, но живее в София, защото тук е концентрирана работата му.

Завършва Селскостопанския техникум в родния си град, но след това се отдава изцяло и само на онова, което му носи най-голяма страст в живота – рисуването. Учил е две години и в Троян – в Средно училище за приложни изкуства.

За него се чу едва миналата година, когато направи "солена” изненада в ефира на Нова телевизия, по време на гостуването на голямата певица Маргарита Хранова в сутрешно ток шоу, връчвайки й неин портрет.

Правил е портрети не само на Марги, но и на редица други родни и световни величия. В откровен разговор пред "ШОУ" той разказва откога рисува със сол и колко трудно е подобно начинание.

 

- Денис, как точно се рисува със сол?

- Установил съм в практиката си, че има два начина да се рисува със сол. Преди три години, когато разбрах, че може да се твори и по този начин, не бях гледал нито видеа, нито конкретни уроци за усвояване на техниката. Научих се сам. При единия начин солта се посипва върху белия лист така, че да обхване цялата му площ. Тя в случая служи за фон, на който ще се работи.

След това започвам да махам от солта и да очертавам линиите на лицето, в случай че рисувам портрет на човек. После обратното – започвам да добавям сол там, където има по-силна светлосянка и да махам там, където тя е по-слаба. А крайния резултат става наистина много красив.

- А каква е солта – готварска, морска, рафинирана, йодирана..?

- Най-обикновена сол за готвене. Аз гледам да взимам винаги възможно най-ситната, защото така се получава по-добър резултат. С по-едрата не се получава същия ефект. Колкото е по-ситна солта, толкова по-наситени са светлосенките. Допустимо е солта да е с по-големи кубчета, само ако говорим за създаването на по-голям портрет.

- За да се справи с подобно предизвикателство обаче, човек трябва да има дарба на художник, иначе навярно не би могъл?

- Така е, да, със сигурност. Това не е просто техника, която всеки може да овладее, стига да поиска. Нужна е все пак и дарба на художник, за да стане спойката, както се казва. Аз имам такава дарба от малък и всичко, което се случва в живота ми, не е случайно като посока. От много малък рисувам, предимно с молив

- А какво сте завършили?

- Година и половина учих в Троян, но прекъснах, за да продължа активно с рисуването. В един момент открих техниката за рисуване със сол и просто ми пасна много добре. Занимавам се от три години с това. В световен мащаб, доколкото знам, има още 2-3-ма художника, които творят по този начин, а за България не съм чувал за друг. Техниката е нова за нашата родина, затова реших да я развивам така активно. А и като виждам какви са реакциите на хората, още повече се вдъхновявам да продължавам.

- Как се съхранява след това такова творение? Все пак солта е подвластна на влага, която пък е способна да развали всичко.

- О, да. Запазвам картината с лак за кола. В началото много се чудех как да го направя така, че да се съхрани сътвореното. В световен мащаб съм виждал, че такава техника съществува, но не и да запазват сътвореното с нея след това. Затова реших, че трябва да измисля вариант. Пробвах първо с лак за коса, но установих, че той не е достатъчно силен във времето като издръжливост.

Така ми дойде и идеята за лака за кола. Тествах върху една картина, получи се, само че отнема доста време в интерес на истината. Първо се пръска веднъж, оставя се да изсъхне, нужни са около 10 часа, след това се добавя още малко сол, ако някъде има нужда, пак се пръска и пак съхне. Процесът на запазване е по-дълъг, но си струва.

- И колко устойчиво става във времето?

- Със сигурност мога да ви кажа, че имам един портрет, който е вече от три години у дома и не е мръднал, след като съм го съхранил по този начин. Оттам нататък колко още ще издържи, не знам, но, надявам се, да не е малко.

- Освен изненадата, която направихте на Маргарита Хранова в ефир, рисували ли сте и други наши популярни личности със сол?

- Да, много са. Слави Трифонов, Стоянка Мутафова – нейният портрет даже го рисувах за един благотворителен концерт. Но един от най-големите ми портрети е на актьора Никола Анастасов. Направих го в централния парк на родния си Долни Дъбник, а големината му е 4 на 4 метра.

Внушителен солен портрет се получи. Рисувал съм със сол още братята Кирил и Методий, Васил Левски, Христо Ботев и много други. Всъщност се получава това, което си говорихме и преди интервюто - че така на практика увековечавам много български и не само звезди.

- Скъпо ли е поддържането на подобно изкуство – но не толкова като ресурс, колкото като изработка?

- Цените, които слагам, според мен са приемливи. Все пак техниката е нестандартна и солените портрети са нещо сравнително ново за България. Въпреки това хората ме търсят постоянно. Последният портрет, който направих даже, отпътува за Стара Загора, хората бяха супер доволни.

- А пробвали ли сте да рисувате и с друго, освен със сол. Например с кафе?

- В интерес на истината не съм, но напоследък тествам една нова техника. Взимам една чиния и я опушвам със свещ. След като е опушена добре, започвам да рисувам върху нея и се получава много красив резултат също. Пробвал съм също да добавям и подправки – от типа на червен пипер, чубрица.

- Има ли творец, на когото се възхищавате?

- Хубав въпрос. Много съм си мислел за това през годините. Може би няма такъв, на когото да се впечатлявам толкова силно, че да ме бута напред в изкуството. Но харесвам много Салвадор Дали, най-вече като начин на мислене.

- Той е майстор на сюрреализма! При него въображението е водещо, затова и творбите му са еклектични. Такъв ли е и вашият замисъл – провокация към рационалното мислене?

- Именно, да, точно това изключително много ми харесва в него. Рисуването е ясно, важни са мислите, които го тласкат. По рисунките му става ясно как мисли – те са доста разчупени, извън рамките. Самият аз никога не съм обичал клишетата и хората, които се вкарват в рамки. Вкараш ли се веднъж в някаква рамка, си обречен по един или друг начин.

Лесно се минава по вече отъпкани пътеки. По-трудно е да минеш през поляната, да очертаеш своя пътека, по която след това да вървят и други хора. Второто повече ми допада. Дори в момента подготвям един наистина страхотен проект. Мога да издам засега само, че е свързан с дърво.

- Без сол?

- Без сол, изцяло от дърво. Мащабен и абсолютно иновативен проект. В България това със сигурност не е правено. Ще ви потърся, когато дойде време, за да разберете първа за него.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай