Август 2020 година. Както винаги по това време на годината град Банско е обсаден от фенове на стойностната музика. За 23 път! Въпреки пандемията, въпреки всички трудности да се организират международни музикални събития Международен джаз фестивал в Банско се състоя. Въпросът сега обаче е - ще има ли 24-то издание?
В подготовка за него на 15 ноември, създателят и главен организатор – д-р Емил Илиев, почина. Приемайки съболезнованията, съпругата му, д-р Таня Илиева, често чува и въпроса: "А каква ще бъде съдбата на фестивала?" Отговорът й е категоричен: "Приемам за свое морално задължение да продължа делото на съпруга си. Емил има много успешни начинания, но фестивалът беше любимото му отроче!" Кураж й дава и факта, че познава стила на работа на съпруга си и разполага с опитен екип, който да продължи делото му.
Следва покана към кмета Иван Кадев и желание да се планира поредно спонсорство по изданието това лято. Оказва се, обаче, че общината в Банско има други идеи и намерения, които изключват наследниците на д-р Илиев като организатори на най-големия летен музикален фестивал в страната? За вдовицата е определена пасивна роля - почетен председател на фестивала.
- Д-р Илиева, нека се върнем години назад. Как бе създаден джаз фестивалът в Банско?
- Съпругът ми - д-р Емил Илиев, от дете е закърмен с любов към музиката. Свири много добре на пиано и пее страхотно. Дори за кратко, в осми клас, е замествал пианиста от оркестъра на Емил Димитров в едно от турнетата му. С музика той си е изкарвал прехраната в луксозен бар, докато е учил във Виена. Емил е немски възпитаник. Като дете е учил в кадетско училище в Дрезден – Германия, където родителите му са работели като лекари. Следвал е медицина във Виена и може би това е причината, при едно от посещенията в България през 1981 г. на тогавашния президент на провинция Бавария - Франц Йозеф Щраус, той да бъде избран за негов придружител.
Щраус е приятел на Живков и страстен ловец. Докато се разхождат из Разложко-Банската котловина, Щраус казва: "Ако Бавария имаше тези природни дадености, щях да я превърна в най-известния европейски курорт". Това е било достатъчно за инициативния млад лекар да започне да мисли как може да се развие туризма там.
Няколко години по-късно - към средата на деветдесетте на миналия век, д-р Илиев организира частна лятна клиника в местността "Бетоловото" край Разлог. В нея той комбинира лечението със здравословен начин на живот и методи на алтернативната медицина. Сто души от цял свят идват за по месец и половина.
Тези хора си тръгват от България не само с подобрено здраве, но и с пълни души, защото освен с класическа и традиционна китайска медицина д-р Илиев ги лекуваше и с музика, за да може наред с тялото да се лекува и душата. Съпругът ми започва да кани известни наши изпълнители за т.н. музикални вечери.
Негови лични приятели са Вили Казасян, Людмил Георгиев, Камелия Тодорова, Румен Тосков - Рупето, Васко Петров, Христина Ангелакова, Гена Димитрова. Така постепенно се заражда идеята за фестивала. В началото тя среща голяма съпротива от страна на местната управа. Мотивът е, че хората там са консервативни и обичат друг вид музика. Но след упоритото настояване на д-р Илиев, в крайна сметка, Общинският съвет му се доверява и дава зелена светлина на идеята. Така на 8 август 1998 година първото издание на джаз фестивала е факт.
- Какви са ангажиментите на общината в това дело?
- Делът й е в това, че дава площад "Никола Вапцаров" като терен за фестивала. Само това до 2008 г., когато общината се разви като модерен и богат туристически град, и вече можеше да дава и финансова подкрепа. Всичко останало правеше съпругът ми. Неговото единствено желание е, този фестивал да създаде популярност на града като туристическа и културна дестинация.
Целта на Емил беше музиката да достигне до всички хора, да е широко достъпна. Затова той не искаше да се продават билети за фестивала. Всеки можеше да гледа в продължение на цяла седмица изпълнители от цял свят, като между тях изключително известни музиканти. Само двеста места са оградени и предоставени на спонсорите. Това на Емил му струваше много напрегната работа за всичките тези 23 години.
Ние, семейството му, бяхме винаги в притеснения, че парите от спонсорите, които Емил нелесно намираше, няма да стигнат,за да се покрият разходите, че няма да могат да се вземат най-добрите музиканти, че нещо по време на организацията ще се провали и т.н. Но, за щастие, усилията му имаха успех и през всичките години идваха десетки хиляди, за да слушат най-добрите световни изпълнители в областта на джаза. Това беше начин да се създаде у хората вкус към хубавата стойностна музика и Емил го постигна.
- Юридически съпругът Ви ли беше собственик на фестивала?
- Да, разбира се! Негова е идеята, ноу-хау-то, намирането спонсори, търсенето на изпълнители, цялата организаторска работа по преговорите с артистите, логистиката, рекламата за спонсорите. Емил сам си избра ролята на меценат. Работи успешно с пет кмета, включително и с последния - Иван Кадев. Община Банско се включва с пари само през последните дванадесет години. Преди това единствено предоставяше площада, а спонсорите осигуряваше доктор Илиев.
Истината е, че общината никога не е давала повече от половината пари и че тя спонсорира други фестивала в града – като този за поп фолк, с много повече средства. Хотелиерите също в последните 12-ина години започнаха да дават възможност за безплатни нощувки на гостите на фестивала – изпълнители и журналисти. И това е нормално – щом печелят от събитието, редно е да го подкрепят. Така е по целия свят!
- Какво се промени след смъртта на съпруга ви?
- Изведнъж общината в Банско и кметът, Иван Кадев, решават да припознаят фестивала за свое творение. Аргументът им е, че след като те дават пари и той се провежда на територията на техния град, имат това право. На първата ни среща с господин Кадев, инициирана от мен през януари тази години, кметът категорично заяви, че работата по организацията на фестивала и занапред ще се извършва от моя екип, но при условие, че фирма, близка до общината, помага в организацията. Така те ще се чустват съпричастни и полезни в общото дело.
Това беше абсолютно неоправдано, защото 23 години съпругът ми организира със своя екип безупречно и по блестящ начин фестивала без вмешателсво на когото и да било като например други фирми, фондации, организационни комитети или както и да наречем съорганизатори. А, според адвоката ми, е опит да ми вземат фестивала.
- Защо мислите така и какво се случи после?
- Продължих работата по организацията на предстоящото издание. Определихме датите, на които то да се проведе. Обединихме се около идеята 24-ото издание да бъде посветено на Емил Илиев, за да се почете неговата памет и големите заслуги, които има към града. Имах уверението, че веднага след гласуването на бюджета на общината, ще ме уведомят с какви средства ще разполагам за организирането на фестивала.
Това обаче, не стана. Контактът ни с кмета почти прекъсна. Времето течеше и аз основателно започнах да се притесявам, нямах яснота за средствата, с които разполагам, и не можех да стартирам организацията. Върху плещите ми легна огромен товар, проблемите ме засипаваха от всякъде. Безпокоях се, подозирах, че нещо недобро се случва.
- Какво разбрахте за фирмата, която ви се предлага като партньор?
- По изричното настояване на кмета Кадев в един момент ми се обади нейният собственик - Александър Веселинов, и ми каза директно: „Аз нищо неразбирам от джаз, имам две дискотеки, занимавам се провеждането на платени поп фолк концерти, но ще се науча да организирам и фестивала.“ Отвърнах му, че щом иска да помага, нека говори с кмета за бюджета, обясних му, че време няма и парите са нужни. Той обеща, но вместо съдействие, на 23 февруари 2021 г. ми бе нанесен поредния голям удар.
- Какво се случи?
- Община Банско официално депозира в патентното ведомство искане за регистристрация на търговска марка: „Международен джаз фестивал Банско“. Така тя прави ясна заявка да открадне фестивала, който е интелектуална собственост на семейството ми и ние, като наследници на съпруга ми, носим правата на фестивала...
- Марката на фестивала не беше ли патентована от съпруга ви?
- Не. Никога не е съществувала и най-малката заплаха някой да му отнеме фестивала! Всички знаят, че фестивалът в Банско е на д-р Емил Илиев. Това, че той вече не е сред нас, не означава, че фестивалът се наследява от общината. Напротив! Семейството му е негов наследник! Защото цялата дейност е извършвана от фирмата на Емил, няма как един от спонсорите – пък било то и Общината, да настояват за права върху фестивала!
- Как приехте този ход на общинарите?
- На 15 март се срещнах с кмета Кадев и представители на общинското ръководство. Казах му, че фирмата, с която съм направила съдружие и ще работя за фестивала, е сред най-големите промоутърски компании в България, при това притежаваща дългогодишен опит в организирането на фестивала като съдружник на мъжа ми.
Предложих му да я проучат. Той отговори, че няма смисъл и че си има фирма. Почувствах се изолирана. Успокоиха ме, че ще ме направят почетен председател на фестивала. За мен това е една спекулативна длъжност, която цели да ме елиминира по уж "елегантен" и заблуждаващ обществеността начин. Казаха ми, че посмъртно ще направят съпруга ми почетен гражданин на Банско. Те дори не бяха проверили, че той вече има това звание още от 25 септември 2007 г.
- И все пак ще има ли фестивал тази година?
- В интервю по Националното радио кметът Иван Кадев заяви, че: Международен джаз фестивал в Банско ще има и че товае много важно събитие на града. Той каза още, че нашето семейство сме дали картбланш да правят каквото трябва и че общината има капацитет и ресурс да организира фестивала.
- А вие какво мислите?
- Аз на никого не съм давала карт бланш да прави фестивала. Вече пет месеца обсъждаме с градското ръководство нов начин на неговата организация. При 23 успешни години общинарите от Банско не престават да предлагат ту организационен комитет, в който влизат споменатата вече местна фирма, библиотекарката и местната рекламна агенция, ту фондация, в която влизат спонсори и почти същите лица. Винаги са получавали категоричния ми отказ.
Мисля, че това е начин, чрез който те искат да управляват някакви пари, но фестивалът не е само пари – той изисква връзки с чуждестранни агенти, опит за преговаряне с мениджърите на изпълнителите и куп други организаторски способности. Тези техни предложения не съдържат този ресурс, което подсказва, че най-вероятно ще се върви към местна художествена самодейност и се опасявам, че фестивалът ще пропадне.
- Претенции ви?
- Независимо от декларациите на общинското ръководство, че държи много на делото на мъжа ми, това, което се случва е предателство спрямо доктор Илиев. Той никога не би приел някаква общинска фондация да му върши работата! Да, очевидно държат да притежават резултата от неговия труд – най-успешният частен фестивал в България. Но това е кражба на интелектуална собственост. Аз и децата на д-р Илиев, в качеството си на негови наследници, сме единствените собственици на „Международен джаз фестивал в Банско”. И затова имаме пълно основание да искаме да продължим да го организираме. Разбира се с моя екип./show.blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС
