Голямата ни поетеса Маргарита Петкова не остана безучастна по темата за домашното насилие, която все повече навлиза като център за обществени дебати. Още повече и след появата наскоро на нова национална стратегия, която налага пълна забрана и криминализиране на домашното насилие.
„Докъде ще доведат шамарите зависи от степента, интензитета и от ползите, до които те ще окажат. Възпитанието е доста сложна материя и всъщност е пожелателно”, казва Петкова. И добавя:
„Вярвам, че понякога е допустимо да издърпаш ухо, да удариш шамар. Не твърдя обаче, че трябва да се стига до насилие”.
По думите на поетесата, ако е липсвал превантивният бащин шамар, когато е трябвало да се случи, после много лесно ще дойде и шамарът на правосъдието, който е не по-малко ефективен.
Самата Маргарита Петкова пък помни един-единствен бой, който е изяла от баща си. Той се случва, когато е в четвърти клас.
„Отивам три момиченца в дома на четвърто да четем старогръцки митове и легенди от едно разкошно издание. И да си играем на богини. Та – училището свършва в 12 на обяд, аз се прибирам към 18 ч. с книгата под мишницата, щастлива и безотговорна. Посреща ме татко и аз най-спокойно му отговарям къде съм била, учудвайки се какво пък толкова, че не съм се обадила. Но може ли някой да си представи какво е правил този човек, баща ми, през тези 6 часа, в който мен ме няма? Как е обикалял улиците, колко пъти е ходил до училището, разпитвал ли е всеки срещнат, никога не е казвал. И не съм питала. Разбрах го, когато 5-годишният ми син изчезна за 20 минути и аз не знаех на кой свят се намирам от ужас и безсилие, докато не се появи от съседния вход и обясни, че е „придружил едно момиченце”. Нашляпах го по същия начин, както мен баща ми, само че не с каиш, а с голи ръце.”/show.blitz.bg