logo

Какво остана скрито на празника в с. Жеравна?

Какво остана скрито на празника в с. Жеравна?

Тежък и сложен ли е бил животът на българите в миналото? Тогава когато е нямало мобилни телефони, скъпи коли, молове, триста партии, телевизия и гурме ресторанти. Какво е настроението, когато не гледаш света през слънчеви очила с позлатени рамки, не си правиш селфита и не си облечен в модерни маркови дрехи, а в груб стар сукман, шаячни потури и обут в цървули. Ако съдим по това, което видяхме в края на миналата седмица в село Жеравна, трябва да  кажем, че някога настроението е било много добро.

Над 20 000 души от цяла България и част от света отново решиха да поживеят, както са живели нашите предшественици век, че и повече назад. И се оказва, че това никак не е лошо. Нямаше нито един поболял се или потърсил спешна помощ заради това, че петдесет часа не е чатил, не се е взирал в айфона, не е проверявал фейсбука, не е писал в месинджър и не е гледал шейсет и осми епизод на сериала „Сълзи от рая“.

Дванадесетото издание на фестивала за фолклорната носия, проведен под вековните дървета на местността „Добромирица“ край родното село на Йордан Йовков, за пореден път доказа, че да се пее и играе си е далеч по-здравословно, отколкото да мяташ железата във фитнеса. Потвърждава ги и науката, която казва: „Танцът лекува. Както и словото и музиката. Защото енергийните полета на хората хванати за ръце се наслагват едно към друго и така здравите оказват благотворно влияние на болните.“

От казаното до тук ще излезе, че стародавното хоро, днес спокойно може да замени здравната каса.

6-годишната Радост направо побърка многобройната публика, любопитна да види коя двойка е най-добра в надпреварата по народни танци. Малката красавица по нищо не отстъпи на големите. Тя не се притесни от трудните хора и сложните тактове, които виртуозът гадулар Васко Денев сменяше през минути. Радост стигна почти до финала и заслужено получи специалната награда на журито, предвождано от Христо Димитров.

Тази година в Жаравна имаше поне двадесет костюма на повече от сто години. Предавани на дъщери, снахи и всякаква друга рода, те са оцелели, за да докажат, че с вкуса и майсторството си, нашите баби и прабаби достойно могат да съперничат на световни дизайнери,които пълнят с шедьоврите лъскавите ботици на Париж и Милано. Защото старите българки не просто са шили дрехи, а са писали разкази върху тях.

Професорът фолклорист Николай Ников, обиколил над четиристотин български села, и разговарял с хиляди възрастни техни жители, е чул неща, които в днешно време звучат като фантастични приказки. Според него: една дреха е една книга. Потвърждава го фактът, че текстил идва от думата текст. Като боде с иглата, като вае различните фигурки и цветове върху плата, старата майсторка разказва всичко за жената, която ще носи дрехата. От простите й кодове ще разберем дали тя е мома, женена или вдовица, дали е богата, търси ли мъж и какъв, дори каква й е професията. А украшенията: гривни, гердани, пафти поставени на най-уязвимите места: шията, челото, китките, кръста, не са просто женски каприз и суета, а щит срещу всяка опасност. Конят например, извезан върху ризата на мъжа, го свързват със слънцето и му дават  сила и здраве.

Такива неща са знаели нашите баби и дядовци, без да са били магистри, бакалаври и или доктори на някаква наука.

Но освен модно ревю на стари носии, Жеравна е и вдъхновение за мнозина, изкушени от мерената реч. Дори класика Антон Дончев, авторът на безсмъртният роман „Време разделно“ не скри възхщението си от стиховете, посветени на фестивала в Жеравна, които написаха поетите, явили се на конкурса в памет на „Стефан Шарлопов“.

Но фестивалът в Жеравна не е място за хора на диета. На изкушенията там трудно би издържала дори манекенка-анорексичка. Докато скарите пушеха, гостите от Кувейт предлагаха традиционните си сладки картофи, Лучиано- седем вида пуканки донесени от родната му Италия, майсторите с юнашкия тиган нахраниха стотици с вкусната си кавърма, а една дузина агнета, така си и отидоха не навреме. Печени с часове те преминаха като на парад, предвождани поне от двадесет гайдари.

Арабски шейхове и красиви ямболки се разминаваха с древни войни, натъкнали на кръста си гигантски саби. Съвсем в духа на рекламата, изписана над стоката на един от търговците: „Купете на детето си меч сега, за да не му купувате червило като порасне.“

Специалният „Фестивален вестник“ пък се шегуваше по своему: „Боже какви времена дойдоха! По мое време на всяка сватба имаше поне един, който е спал с булката. А сега има поне един, който е спал с младоженица.“

Пак според този вестник: Ако един мъж е с чисти чорапи или женен, или живее при майка си. Така че, съветва изданието, най-добре е момите, които търсят съпруг да го заобикалят.

Огненото шоу, факлите на сто и шестдесет кукери, пламъците на поне десет кубика дърва, превръщаха нощта в ден. Играта не спираше до зори, политиците: Цветан Цветанов, Валери Симеонов и останалите минаха без речи и се веселиха кротко. А когато празникът свърши и народът отново извади айфоните, лицата им изведнъж станаха кисели, а физиономиите-сериозни. От ведрите усмивки нямаше и следа. Сякаш бяха останали век и повече назад./show.blitz.bg

Исак Гозес

Коментирай