Ако в днешно време имената на Христо Стоичков и Григор Димитров са известни във всяка точка на света, в началото на миналия век името България се е свързвало с две бележити личности. Единият е безспорно непобедимият шампион Дан Колов, а другият големия цирков артист Лазар Добрич.
На 26 юни се навършиха 140 години от неговото рождение. Ако преди наколко десетилетия за България се говореше като трета сила на манежа, след Китай и Съветския Съюз, това до голяма степен това се дължи и на Лазар Добрич. Единственият в света сеньор на цирковото изкуство.
"В една тъмна ноемврийска нощ на 1898 година пищяща със сирената си линейка заковава пред служебния вход на парижкия театър „Фоли Бержер“ в „Монмартър“. Двама санитари товарят на носилка труп, покрит с бяло платно. Пред болница „Кошен“ ги посреща сънлива медицинска сестра, поглежда разсеяно и отсича: „Няма защо да бързате. Той е мъртъв“. На път за моргата човекът под платното издава тих стон. Жив е. – Бързо към операционната! Този ранен бях аз.“
Така започва романът „Смъртният скок", разказ за живота на Лазар Иванов Добрич. Той е роден на 23 юни 1881 годна в софийското село Равно поле. От дете показва, че е талантлив гимнастик: играе на лост, на халки, ходи на ръце. В шести клас съученик пуска в джоба му бележка с порнографски текст. Изключват го от всички училища, завинаи. Прокуденият немирник обаче, успява да спечели държавна стипендия, която го праща в Политехническото училище в градчето Ание, близо до френската столица, място което никак не му харесва.
Един ден, притиснат от носталгия, разочарован от разглезените си богати съученици, стиснал няколко банкноти, цялата му скромна стипендия, Лазар заминава за Париж. С всичките си пари купува най-евтиния билет за вариете „Фоли Бержер“. В програмата е румънската трупа „Димитреску“. През антракта българчето се запознава с един от акробатите й – Флориан, а той го представя на шефа си. Още същия ден стипендиантът напуска училището и заминава с румънците за Брюксел. Дебютира като професионален артист в петък – 1 октомври 1897 година, като изпълнява най-опасния номер в програмата: „Смъртния скок“. Успехът му е невероятен.
В следващите месеци и години го аплодират в Берлин, Петербург, Будапеща, накрая отново се завръща в Париж. Номерът на Лазар е върхът, последен в програмата. Всички гости във „Фоли Бержер”, вариетето, в което само преди година е влязъл с най-евтиния билет, са вперили поглед в него. Акробатът е под върха на шапитото, оттам трябва да скочи. Долу е мрежата, върху която ще се приземи. Барабаните бият напрегнато.
Красивият българин се хвърля в бездната с ръце напред. Като птица се рее във въздуха. По средата на полета прави салто. Публиката пищи, някои закриват очите си. Моментът на приземяването е съпроводен със страхотен трясък и всичко потъва в мрак. Една от гредите, за която е закачена спасителната мрежа, се откъсва, полита надолу, стоварва се върху столовете, на които само преди минута са стояли зрителите и затиска артиста. – Ще го бъде, но може би ще остане инвалид за цял живот – тихо си говорят лекарите. Чува ги и отвръща:
– Тогава няма смисъл да ме лекувате. Няма защо да живея. Но Господ не го изоставя. Изправя се и подготвя номер – съчетание на три приземни висилки.
В малкото градче Папа, южно от Букурещ се любува на няколко влюбени двойки, които се забавляват на лодки- люлки. Лодката лети нависоко и ако не е гредата, която да я спре, ще направи цял кръг. Лазар Добрич вижда в това забавление новия си номер. Месеци наред, под пълен секрет, той обмисля и чертае бъдещото съоръжение.
През 1905 година Берлин е залят от пъстри афиши. Едрите букви крещят: „Българинът Иванов – изобретателят на „Трапеца на смъртта“. Иванов, бащиното име на Добрич, му звучи му по-патриотично. Цирк „Шуман“ е претъпкан до краен предел. „Трапецът на смъртта“ се завърта и публиката полудява.
Директорите на циркове наддават, за за го имат в програмата си. Иванов си наема асистентка, ездачката от висшата школа Ада Бюл. Тя е умна и образована. Баща `и – философ и учен, починал, когато била на петнадесет. Момичето, по някакъв начин, трабвало да се оправя само. Майка `и я насочила към цирка, където имала роднини. С много труд и талант успяла да се наложи. Истинското `и име е Мини, а баща `и е великият Фридрих Ницше.
„Трапецът на смъртта“ триумфално превзема света. Успехът е невероятен, но славата е само за смелия българин. Красивата Мини е встрани от прожекторите. А тя не е родена да бъде нечия сянка. Раздялата е тъжна, е логична. В един манеж няма място за две толкова големи звезди.
За любовните истории на младия акробат Лазар Добрич по света се разказват легенди. Къде верни, къде –поукрасени. Говори се, че , за да прелъсти някаква дама му било достатъчно една обиколка на виенското колело. Веднаж в страстна игра му партнирали три китайки. Самият той, в своята автобиографична книга „С цирка по света”, разказва как в истанбулския квартал „Галата”, където се разхождал със свой приятел, от един решетъчен прозорец ги повикали две жени, млади, стройни, облечени в коприна от най-нежни цветове, ханъмки.
Забулените им лица бързо са разкрити, екзотичната хубост и страстните погледи, пленяват мъжете. Оказва се, че съпругът им е търговец и с третата си жена, и четирите им деца, са тръгнали за Бурса да празнуват рамазана. Красавицте искали да избягат в Европа. Готови били да тръгнат веднага с цирка и много се натъжили, след като разбрали, че това не може да стане.
Невръстната дъщеря на хазайката на Добрич във Виена е толкова влюбена в квартиранта, че бяга от дома си и тръгва по следите му. Намира го далеч в провинцията и това е ужасно. Ако момичето каже, че българинът е злоупотребил с него, чака го затвор. Добрич вика полиция и обяснява всичко. Това го спасява. В Италия се сгодява за руска графиня.
Драматична връзка има и във Венеция. Акробатката Лили обаче е истинската му голяма любов. Добрич, вече елитен акробат със световна слава, заминава за Америка. Кани я да го последва. Тя не се решава и не след дълго се омъжва за лудо влюбен в нея инженер. В Америка Лазар Добрич пък се жени за Едит. Страхотна красавица, ездачка, счупила крака си, след като пада от коня. Това слага край на кариерата й. Депресирана, Едит харчи с широки пръсти за скъпи тоалети и хазарт. Разделят се завинаги.
През 1900 година в Париж да титлата световен шампион в кеча се бори българинът –великан Никола Петров. Срещу него е любимецът на френската публикаПол Поно. Лазар Добрич е в ролята на асистент на българина. Той го наставлява, дава му кураж. Накрая Никола с мощен щурм поваля противника си. Зрителите са на крака, искат шампионът да каже нещо. Той не е от най-речовитите. Лазар взема микрофони и от негови име, поздравява препълнената зала. Думите му са изпратени с мощно ура.
Завърнал се в България, Добрич дава всичките си сили, за изграждането и славата на родното цирково изкуство. Той създава единствената в света акробатична трупа само от момичета и получава най-високото държавно отличие Димитровска награда. Единствената му дъщеря е кръстена на него-Лазаринка. Дни преди да си отиде от този свят се ражда и внука му-Лазар.
Неотдавна, на гала спектакъла по повод 120-тата годишнина на българския цирк, на манежа излиза правнукът на великия българин- петнадесетгодишния Кристофър Добрич. Момчето, родено в Унгария, също тръгва по пътя на своите предци. Той и останалите от трупата му балансират върху гигански топки, номер колкото опасен, толкова и оригинален. Мечтата на младия Добрич обаче е, да се завърти в „Трапеца на смъртта“, като своя прадядо, за който е слушал толкова много.
Лазар Добрич си отива от този свят на 6 февруари 1970 година.
Исак ГОЗЕС
