Полицай, фашист, при това интелегентен... За четвърт век от съществуването си родното, и световното социалистическо кино не познаваше такова чудо. И в края на седемдесетте, то изведнаж се появи в България..
Събирателният образ на шефа на отделение „Борба с комунизма“ Никола Гешев в телевизионния хит „На всеки километър“ изненада всички. Дотам, че мнозина започнаха да му симпатизират повече отколкото на главните герои – безспорният майор Деянов и дясната му ръка Митко Бомбата. Но това едва ли би станало, ако с ролята на умния полицай не се бе заел Георги Черкелов.
На 19 фувруари се навършиха осем години от кончината на забележителния актьор. Ракът го довърши на 82. За това може по помогна и ранното му, безцеремонно песниониране, заедно с плеада колоси от Народния театър. Тогава той се оттегли в село Ъглен и с годините почти забрави за театъра. Казваше, че неговите хора: Георги Георгиев-Гец, Славка Славова, вече няма и няма с кого да играе.
Съдбата често си прави шеги с хората. Независимо, че в биографията на Черкелов, има над сто театрални и много филмови роли, въпреки, че през дългата си кариера, той бе блестял в персонажи от най-значимите пиеси на Шекспир, в съзнанието на българите той ще си остане като Богдан Велински от „Километрите...“- образ на който никога не е гледал кой знае колко сериозно.
В годината на излъчването заради сериала улиците на България опустяваха. Стефан Данаилов, в ролята на антифашиста Сергей стана звезда за една нощ, а Григор Вачков, всенароден любимец. По села и градове с нетърпение чакаха актьорите, да ги видят на живо, до се докоснат до тях. Партийни секретари твърдяли , че срещите на авторите с трудовите колективи, ускорявали изпълнението на плана
Разбира се, малчуганите търчали най-напред при големия герой Стефан Данаилов. В Луковит обаче, едино момче се спряло при Черкелов- полицая, лошия, врага на партизаните. То му подало букетче и казало: А аз съм от тебе. Смут обхванал както родителите му, така и самият актьор. Да предпочетеш полицая-фашист на него време не било много здравословно. Как лошо сте го възпитали , казал актьорът и всички мигом побързали да се разделят.
Най- странно обаче той се почувствал във Виетнам. Още на летището всички го заглеждали и шептели нещо неясно. Обяснил си го с необичайната си за тези георгарфски ширини европейска физиономия. Това обаче, продължило и после, докато накрая разбрал причината: В шестчасовата си програма местната телевизия излъчила „Километрите...“ пет пъти.
Освен това непрекъснато кината давали по две-три серии. Въобще българския хит и съветската класика „Кубански казаци“ изцяло окупирали екрана. Това обяснявало и смисъла на загадачното шептене: Винци, Влинки, което в превод значело Велински.
За родения в Хасково на 25 юни 1930 година Георги Черкелов явно киното не е било детска мечта. Искал да стане зоотехник, лесовъд или нещо свързано с естествените науки. После започнал да учи право. След три години се отказал, за да се качи на сцената.
В книгата си „Разкази и имейли“ актьорът разказва как е убедил комисията, да го приеме в тогавашното Висше театрално училище. Започнал с дълго стихотворене на Пушкин. После изрицитирал нещо против войната. Трето произведение с подходящо за времето си идейно съдържание обаче, не знаел. И тогава изпълнил „Проклятието на певеца“. Това явно не не се харесало на един от маститите професорите, който запитал: Това пък от къде го измисли? Отговорът дошъл от не от кандидата, а от друг професор:
- Измислил го е англичанинът Едгар Улайнд.
Деветдесет и девет процента от хората имат някаква дарба. Един процент нямат никакъв талант. Но точно те стават актьори-казваше Черкелов. И добавяше случка от началото на кариерата си: В комедия на Врачанския театър, с големия артист Димитър Панов, клечали под една маса, както изисквало режисьорското решение. Тогава старият колега му казал: Абе как можа, ти млад човек, да се захванеш с тази професия. Кажи ми, редно ли е сероизен човек, да седи под масата както сега ние двамата. Отказвай се, докато си млад.
Разбира се, Черкелов не се отказал. Повече от петдесет години останал на сцената. Отбил всички атаки, независимо десни или леви, да го вкарат в политиката. Изиграл седемдесет роли в киното. Когато навършил половин век на тази земя, го качили на хасковската театрална сцена и ръководството на всички местни предприятия се изреждали да го поздравят и поднесат подаръците си.
Така под прожекторите се подредили като на парад: Печено агне, картони цигари, тенджера под налягане, спортен екип, една машина за рязане на хляб с внушителни размери. Така в родния му град било оценено и материализирано актьорското му майсторство.
На една среща в килифаревското ханче неочаквано влезли три монахини, предвождани от игуменката си. Искали да се запознаят с актьора и да му кажат, че: „След като вашият герой умря, отслужихме заупокойна молитва. Всички влязохме в църквата и плакахме.“ После показали на любимеца си тайния звънец на вратата на манастира:
Може да ни търсите по всяко време на денонощието. Винаги ще има легло за вас”.-казали му. - С приятелка обаче не може./show.blitz.bg
Исак ГОЗЕС
