Марин Савов служи в София. Неотдавна той със свои средства издава книга за живота на Иван Николов Печев и организира мемориална вечер в памет на мъченика. В книгата са отпечатани негови статии - писани, но непубликувани през годините. Някаква невидима сила ги е спирала по пътя към читателите през целия му живот.
Иван Николов Печев е единственият кръвен потомък на Христо Ботев, твърди духовника, но до края на живота му за този факт знаят малцина. Истината не можа да си пробие път, въпреки че Иван Печев се бори за нея всеки ден. Отива си на деветдесет години, като хората, които са били около леглото му, стават свидетели на чудо: Тялото му остава нетленно.
- Г-н Савов, кой е всъщност Иван Печев и каква е връзката му с легендарния поет?
- Неговата прабаба е леля на Христо Ботев. Това е накратко.
- Как се запознахте с него?
- Бяхме съседи. Имаше вид на клошар. Около осемдесетгодишен, слаб. Едва ходеше, винаги бе натоварен с някакви кашони. Веднаж го спрях, попитах го има ли къде да живее, има ли хляб? Отговори ми, че има. Направи ми впечатление, че е много интелегентен човек.
След година отидох да уча в московската духовна академия. Върнех ли се, винаги се срещах с него. Беше все същият. Натоварен с кашоните. Веднаж ми даде 450 монети по един лев. Минах границата и ги раздадах на състудентите си на празника на „Свети Иван Рилски“, защото ликът му бе изсечен на монетата.
- Как ли е събрал тези пари?
- Имаше малка, 105 лева, пенсия, но не я взимаше. Печелеше основно от кашоните. Гледаше много сероизно на тази си работа. Един килограм хартия, тогава струваше четири стотинки, значи е върнал на вторични повече от един тон за да ги събере и да ми ги даде.
- От къде разбрахте, че Иван Печев е родственик на Ботев?
- Той ми говореше за това. Докато обясняваше родството си винаги показваше документи. Проверих и се зарових в научния архив на БАН. Това, което прочетох, потвърждаваше твърденията на Печев.
- Нека по подробно проследим родството му с Ботев?
- Пра-прадядо му дядо Печо е бил сват с дядото на Ботев. Прадядо му Петър е бил женен за сестрата на даскал Ботьо Петков, която наричали Печевица . Така дядо му Христо се явява първи братовчед на всичките братя Ботеви, а баща му – Никола, втори братовчед на дъщерята на поета Иванка. Тя умира през 1906 г., при операция, бременна. Бебето, ако бе оцеляло, внучето на Ботев, щеше да е трети братовчед на Печев, но то умира заедно с майка си. Другите братя на Ботев не се женят, изключение прави генерал Кирил Ботев, но той и жена му са стерилни, взимат наследник, осиновен. Така че когато говорим за кръвен потомък на поета, то единствен се оказа наистина Иван Печев.
- Животът на вашия приятел никак не е бил лек. Защо, въпреки забележителното родство?
- Той завършва икономика в т.н. „Свободен университет“, но не му дават работа по специалността. Изкарва курсове по кино и фототехника. Успява да стане асистент оператор в Студията за игрални филми. Пише сценарий за „Ивайло“. И като че ли от тук започват големите му проблеми. Сценарият е оценен и удобрен, но изведнаж изчезва, а авторът му е уволнен. Започва работа като фотограф във „Машпроект“, но осем години по-късно е изгонен и от там. Работи и в статистиката, но не за дълго.
- На какво се дължи това преследване?
- Може би на факта, че е син на царски офицер, има и други причини, но от 1968 до 1971 година той подава напразно над сто заявления за работа. Остава 10 години безработен. Не пропуска ден да не е в Националната библиотека и дори успява да открие латински текст на грамота писана от цар Иван Стефан през 1343 година. Но се появяват хора, които искат да сложат ръка и на това му откритие.
- С какво се е препитавал Иван Печев през всичките тези години?
- Събира бутилки от олио -16 празни за една пълна. Но Зет му започва да чупи гърлата на бутилките. Така започва да събира кашони и казваше: „Знаеш ли какво самочуствие ми даде тази работа“. Кандидатира се в Светия синод. Като разбират, че е вишист, веднага го отпращат. Явява се отново след година, преобразен, твърди че е полуграмотен и го вземат за портиер. Там се и пенсионира. Явява се и като модел за студентите в Художествената академия. Режисьорът Коста Биков го снима във филма си „Живот до поискване“.
Марин Савов
- Иван Печев си отива от този свят без да успее да убеди обществото в роднинството си с Ботев. Тежеше ли му това?
- Много. След много усилия най-после един вестник пусна статия за него. Това го зарадва много, но остана глас в пустиня.
- Смятате, че Иван Печен трябва да бъде канонизират за светец. Защо?
- Заради голямата му доброта и безропотно понесените мъки. 48 часа след смъртта му, тогава той е на 90 години, тялото му не се вкочени, а остана топло и подвижно, като на светците. Това е чудно, че никой не го призна, а тялото му остана нетленно.
Интервю на Исак ГОЗЕС
