Краси Радков разсмива България от десетилетия, но зад неподражаемите му гримаси и чувството за хумор се крие семейна история, белязана от две огромни трагедии.
Актьорът губи баща си, когато е едва на 12 години. Години по-късно идва и другият най-тежък удар – смъртта на майка му. И точно тогава професията го изправя пред едно от най-жестоките изпитания в живота му, пише "Минаха години".
Само няколко часа след като изпраща майка си в последния ѝ път, Краси Радков трябва да излезе на сцената на Врачанския театър и да играе пред публика.
Майка му била лекар и си отишла от рак на дебелото черво преди повече от две десетилетия. В последните месеци от живота ѝ синът бил неотлъчно до нея.
„Тя отлично знаеше какво се случва с нея и се опитваше да ме подготви“, споделял е през годините Радков. Но за подобна загуба едва ли човек може да бъде подготвен.
„Мама ми липсва много“, признава актьорът.
Баща му, който бил следовател, си отива много по-рано – когато бъдещата звезда е само на 12. Радков вярва, че ако родителите му можеха да го видят днес, щяха да се радват на успехите му и да се гордеят с него.
Детството на Краси съвсем не подсказвало непременно какъв път ще извърви. Той се ражда в началото на седмия месец и като недоносено бебе е обгрижван изключително много. Това явно му дава достатъчно свобода за пакости по-късно – бил буен, не спирал с белите както у дома, така и при баба си и дядо си в село Ребърково край Враца.
По-големият му брат Емил бил негова пълна противоположност. Докато Краси не бил сред най-ревностните почитатели на учебниците, Емил демонстрирал изключителни способности по математика и още като ученик показвал таланта, който по-късно го отвежда към научна кариера в САЩ.
А Краси открил своето място другаде – на сцената. Още като ученик в езиковата гимназия във Враца става част от младежката театрална трупа ТЕМП. Съучениците му си го спомнят почти такъв, какъвто цяла България го познава днес.
„Беше толкова забавен и ни разсмиваше така, както сега разсмива цяла България“, разказва неговата съученичка Иванела Самуилова.
По думите ѝ още тогава Краси имал характерните гримаси, интонации и погледи, които години по-късно се превръщат в част от запазената му марка.
Сред най-близките хора на Радков в ученическите години бил журналистът Явор Дачков.
„Като ученик живеех на квартира, но по-голямата част от времето прекарвах у тях. Имаше чудна майка, светла ѝ памет, д-р Радкова, която ме гледаше като свое дете“, спомня си той.
Друг врачанин – журналистът Кирил Луканов, пази различен спомен за нея.
„Майка му шиеше най-хубавите гоблени, може би бяха най-хубавите в цяла Северна България. В дома си тя имаше над 100“, разказва Луканов.
След смъртта на родителите сред най-близките хора до Краси остават брат му Емил и жената, която по-късно се превръща в голямата му любов – Станислава. Радков никога не е крил, че при него любовта дошла буквално от пръв поглед.
Първата им среща е във фоайето на хотел „Смолян“, а образът ѝ явно се е запечатал толкова силно в съзнанието му, че години по-късно помни дори дрехите ѝ.
„Тя чакаше там с бели панталони и розово бюстие. Видях я и приключих. Веднага разбрах, че я обичам. Любов от пръв поглед“, разказва актьорът. И описва Станислава с едно изречение:
„Тя е човекът, когото винаги искаш в отбора си.“
Двамата дълго чакат да станат родители, преди да се появи синът им Теодор – най-голямата радост в семейството. Така животът на човека, превърнал смеха в своя професия, се оказва изпълнен и с моменти, в които самият той е трябвало да намери сили да продължи напред.
