logo

Памет! Родните музикални корифеи не признавали Емил Димитров за композитор

Памет! Родните музикални корифеи не признавали Емил Димитров за композитор

През 2016 година БГ радио потърси мнението на няколко хиляди свои слушатели, за да класира стоте златни български хита. На първо място анкетираните поставиха "Моя страна, моя България", на трето – "Ако си дал". Още две от песните в стотицата: "Нашият сигнал" и "Писмо до мама" са композирани и изпълнени от Емил Димитров.

И това се случва единадесет години, след като той си е отишъл от този свят и много повече, откакто ги и създал. Това е на истинското доказателство за непреходността на големия талант.

На 23 декември, артистът, който остава в историята, като една от най-големите звезди на българската поп музика, трябваше да навърши 79 години. Отиде си твърде рано, но това не попречи да остави незаличима следа в душите, на милионите си почитатели у нас и по света.

Дали българския театър е загубил, когато първокурсникът от ВИТИЗ се отказва от сцената му, за да се посвети на музиката, днес е трудно да се каже. Може би и родното магическо и илюзионно изкуство също страда, след като големият син на Факира Мити не тръгва по пътя на своя баща, подобно на брат си Юлиян? Но съдбата явно си знае работата.

Емил е роден за музиката. И публиката го потвърждава още с първата му поява на сцената. Това става и малко случайно, в началото на шестдесетте, когато на един концерт н София, двама от изпълнителите не идват и той ги замества. Тогава, акомпанирайки си с акордеона, изпява първата си песен "Само тази нощ".

Зрителите са шокирани. Той е различен от всички, които познава досега. Облечен е не с стандартните костюм и вратовръзка, а досущ като големите френски звезди. Дори пее като тях. Сякаш отдавна го е чакала, тя дълго го аплодира.

Скоро след това, вечно враждуващите Ямбол и Сливен пренасят борбата си в столицата. Кой ще е по- по- и най ще реши специално жури.

Спектакълът е в зала "Универсиада", излъчва се на живо по единствената тогава телевизия, а за режисьорския пулт е Хачо Бояджиев. В края той решава да пусне Емил Димитров, въпреки че в този момент е забранен. Неизвестно защо.

Някой така е наредил, после забравил. Емил трябва да изпее две песни. След втората залата е като врящ котел. Не го пуща да си тръгне. Певецът пита: "Хачо, какво да правя?. Не спирай...". Концертът продължава тридесет минути. За последствията никой не мисли.

Митко Щерев, който попада в оркестъра на Емил Димитров "Синьо-белите" още от ученическата скамейка, си спомня първата си поява с него на сцената. Звучи "Писмо до мама", певецът пада на колене и повтаря: "Мамо, мамо...". Самотен прожектор го е облял в светлина. Облечен е в бяло. Публиката е застинала и плаче. Това е магия, която само голям артист като него, може да сътвори.

Емил бързо става легенда. Всички българки са влюбени в него. Някои го преследват ог град на град. Една от тях безумно красивата Мариета Гьошева, е обсебена, винаги е на първия ред, независимо в кой край на страната е концерта.

Една вечер в Пловдив най-после успява да се запознае с кумира си. Осъмват заедно в хотелската стая. Скоро тя става негова съпруга и майка на Емил-младши. С мъж като Емил разводът обаче, не е изненада. На преклонна възраст, когато болестите са съсипали и двамата, те отново сключват брак. Пак за малко. Не минава време и Господ за трети път ги събира. Но вече на небето.

На върха на славата, след като е създал толкова любими за българите песни, Емил Димитров е обожаван от публиката, но и е от мастите композитори. Те го гледат пренебрежително и упорито отказват да го приемат в съюза си. Формалният повод-няма музикално образование.

Френските им колеги, обаче не мислят като тях. Те без колебание го приобщават в лоното си. По това време песента му "Моника" (френски вариант на "Моя страна, моя България") е на върха на европейските класации. Издадена на плоча, тя има космически тираж.

Логично идва поканата да остане в Париж. Емил отказва без колебание. И причината е не само, защото в родината му ще го обявят за невъзвръщенец. Франция го иска само като композитор, а той не може без публиката си.

По това време в над 200-милионния Съветския Съюз е най-голямата звезда. Появата му на улицата обърква движението, събира гигантски тълпи. Всеки иска да го докосне. След подобни рисковани акции, дрехите му остават без копчета, а понякога направо ги разкъсват.

И въпреки това, властта не смее да му даде дължимото и като че ли завижда на славата му. Той твърде късно е удостоен със званието "Заслужил артист", а "Народен" така и не става. Върховете са смутени от огромната любов, на която се радва. Песента му "Ако си дал" негласно е забранена за ефира. Може би защото неин автор е поетът Иля Велчев, син на Борис Велчев, на който Тодор Живков е отнел високите партийни постове.

А може би и заради това: "Никой не може да ти отнеме любовта на хората". Все пак, нали любовта на хората дори по конституция (Член първи), принадлежи само на Партията...

Тодор Живков поканил Емил Димитров на среща. Това доста го притеснило, после през смях разказвал какво се случило: Първият го попитал: Вярно ли е, че за американската си лимузина осмобил е пратил огромните 3700 лева само за мито.

"Но, другарю Живков, аз честно съм си спечелил парите, платил съм си данъците", стреснат отвърнал Емил. Тогава Живков се засмял, стиснал му ръката и казал: "Е, доживях да видя по-богат българин от мен".

Остават броени дни до настъпването 2020-та, годината, в която ще се навършат осемдесет години от рождението на Емил Димитров. Във време, когато големите легенди си отиват буквално всеки ден, признателността ни изисква да не ги забравяме. Заради всичко, което ни дадоха и което ни даряваха с толкова радост през целия ни живот.

Подготви: Исак ГОЗЕС

Коментирай