Двама мъже седят пред парижко бистро в една картина. На платното, което днес е притежание на български колекционер са Никола Манев и автора му Лъчезар Ошавков. В този тих следобед, разбира се, те пият вино.
Десет години по-късно приятелите отново са заедно, но вече в друга картина, рисувана неотдавна. Тя ще бъде показана на съвместната им изложба на 29 май в галерия „Боев“ в родния град на Манев Пазарджик. Този път и двамата са прави и малко по-побелели. Никола вече не е на тази земя, но сигурно от небето в типичния си стил би казал на своя колега: "Ти пак си се нарисувал по-красив".
Последните картини, които е сътворил Кольо преди смъртта си, и най новите живописни творби на Ошавков ще бъдат на уникалната експозиция. Близо сто платна ще бъдат наредени в сградата на бившето еврейско училище, днес престижна галерия. Там през последните години Манев откриваше сезона си в България . Така и на този 29 май традицията ще бъде продължена.
Като момчета раснали в София, Никола и Лъчко се срещат в махалата. Заедно учат в художеството училище, въпреки че в началото, по волята на баща си, младият Манев е записан в модерната за времето си руска гимназия. След осем двойки за един срок успява да избяга и да се захване с това, което най-много обича - рисуването.
Двамата се разделят за кратко, докато Ошавков учи в софийската Художествена академия, а Манев в парижката Школа за изящни изкуства. Събират се отново през 1968 година, когато Лъчезар идва в Париж.
Пристигнах в родината си казва той, въпреки че е роден във Видин. В същия този ден 21 август войските на Вършавския договор нахлуват в Чехословакия и така окончателно разбиват илюзията, че някоя държава от Източния блок може да съществува извън клещите на Москва. Потресен Ошавков решава никога повече да не се връща в страната, от която е дошъл. Започва да учи археология и история на изкуството, а заедно с избягалия от България много известен тогава естраден певец, Константин Казански, определян като нашенския Адамо, създават деут „Казански“. Успехът, с който изпълняват старите романси, по шикарните руски кабарета, е невероятен. Сред гостите е елитът не само на Париж, но и на света. И тогава се случва нещо ужасно. Една вечер колата, която шофира приятелката и бъдеща жена на Лъчко, полякинята Ягода, катастрофира тежко.
Ошавков е в кома. Почти предал богу дух. Това продължава цели петнадесет дни. Приятелите го отписват. Тогава по инициатива на Никола Манев се решава да му направят посмъртна изложба. Вярно, че още е жив, но... Събират от ателието му всички довършени и недовършени картини, рисунки, скици, драсканици, четки, бои. И тъй като от импровизирания тъжен вернисаж всеки иска да си тръгне с нещо, което ще му напомня за приятеля, се продава всичко. Така че, когато като по чудо, макар и натрошен и без гласа, с който е възхищавал публиката, Ошовков идва на себе си, се сдобива със солидна сума. Тя му идва като манна небесна и му позволява да се поразходи по света. Така , след време той с усмивка ще каже: Аз съм единственият жив художник, на който е направена посмъртна изложба.
Лъчезар остава до своя приятел до последния му ден. Никола е болен тежко, но никога не говори за това. Двамата, заедно с третия им дългогодишен колега Адрей Лекарски, обядват поне веднаж седмично. През ден Лъчко слиза в станцията на метрото до площад Едит Пиаф, срещу ателието на Манев.
Добромир Манев: Взех една роля на Стефан Данаилов, но следващите той ги грабна под носа ми
По повод смъртта на приятеля си в интервю Ошавков казва: "При последната ни среща, , се уговорихме да отпразнуваме 79-тия му рожден ден на 28 август. Оставаха пет дни. Той тръгна нагоре по улицата и в този момент аз докато го гледах в гръб, почуствах, че го виждам за последен път".
След два дни от болницата му се обаждат, намерили са го по номера на последния абонат , на който е звънял Манев и му казват, че неговия приятел и в безсъзнание, след тежък инсулт. Надежда няма. На 25 август 2018 година Лъчко държи ръката му, докато той отлита на този свят.
Днес го събират споменът, изкуството и картините. Както е било винаги.
Подготви: Исак Гозес
