Мариан Станков – Мон Дьо, който вече е готов с първите си интервюта за новия сезон на „Събуди се“, изпраща лятото с един от най-ярките спомени от детството си. Телевизионерът се връща към момент от родния Бургас, който и до днес пази като първото си ясно усещане, че времето минава и хубавите неща имат край.
„В края на август седя на пейка срещу морето. Не го виждам, но го чувам. Духа онзи прохладен бриз, който идва след големите летни жеги, листата на дърветата шумят и във въздуха вече има миризма на отиващо си лято. Не помня на колко съм бил, но помня усещането, че нещо свършва“, спомня си той.
По думите му именно този момент се е запечатал като своеобразен „вкус на детството“ – първото несъзнателно осъзнаване, че всяко хубаво преживяване има своя край.
Започва в телевизията едва на 18
Бургас е и мястото, откъдето тръгва професионалният му път. През 1997 г., когато е едва на 18 години, Мариан Станков започва работа като репортер в местната кабелна телевизия „Микс“.
По-късно съдбата го отвежда в Испания, където за кратко работи като гастарбайтер. Престоят му там обаче се оказва далеч от представата за лесен живот зад граница.
Според разказа му пред „Минаха години“ финансовите трудности били толкова сериозни, че на моменти едва успявал да се изхранва. Когато решил да се прибере в България, липсата на пари го принудила да опита да пътува без билет, което довело и до арест във Франция.
Въпреки премеждията в крайна сметка успял да се върне в родината.
„Животът ми е тук“
Днес Мон Дьо признава, че обича да пътува и да прекарва повече време в различни държави, но не си представя окончателно да напусне България.
„Живял съм извън България и знам какво е да погледнеш към нея от разстояние. Харесва ми да пътувам, да оставам някъде по-дълго, да си представям как бих живял там. Но окончателно? Не мисля. Животът ми е тук. Езикът ми е тук. Работата ми има смисъл тук“, казва телевизионерът.
Той признава, че страната често може да го ядосва, но това не променя усещането му за принадлежност.
Период без работа го връща при майка му
След завръщането от Испания Станков започва работа в телевизия „Европа“ в София. По-късно става редактор в списание, което впоследствие е закрито заради финансови проблеми.
Почти по същото време той остава без работа и в сутрешния блок на Нова телевизия. Този период се оказва един от най-тежките в живота му.
Без достатъчно средства, Мон Дьо се прибира в Бургас и заживява отново с майка си. По думите му тогава изпада в силна емоционална криза, затваря се вкъщи и избягва контакти.
Тежкият период оказва влияние и върху физическото му състояние. Станков започва да качва килограми, а впоследствие години наред посещава психотерапевт, за да се справи с натрупаното напрежение и преживяното.
Кой всъщност избира гостите на Мон Дьо
Телевизионерът разбива и един от митовете около интервютата си – че лично решава кой да седне срещу него.
По думите му последната дума е на продуцента.
„Той решава кой, кога и защо ще седне срещу мен. Получавам много предложения, но желанието да дадеш интервю не е достатъчна причина някой да го направи. Този стол не е отворен микрофон“, обяснява Станков.
Според него гостът трябва да има биография, обществен интерес и конкретна причина разговорът да се случи точно в този момент.
Разбира кога някой го лъже
Годините пред камерата са го научили да разпознава ситуациите, в които събеседникът му не е напълно искрен.
Това обаче не го кара да реагира емоционално.
„Моята работа е не да получа отговора, който искам, а да разбера отговора, който получавам. Ако се разгневя, би означавало, че съм влязъл в разговора лично. А тогава вече не интервюирам“, казва Мон Дьо.
Затова предпочита да зададе допълнителен или уточняващ въпрос, вместо да влиза в открит конфликт.
Лятото му мина и през нацисткия лагер Щутхоф
Част от лятната си почивка телевизионерът прекарва в Полша. Вместо да се ограничи до туристически забележителности и местна кухня, той посещава бившия нацистки концентрационен лагер Щутхоф край Гданск.
Създаден през 1939 г., лагерът е сред първите подобни места извън тогавашните граници на Германия, а през последните години на войната в него функционират газова камера и крематориум. Десетки хиляди души губят живота си там.
За Мон Дьо преживяването се оказва много по-силно от познаването на историческите факти.
„Знаех числата, знаех какво е газова камера и крематориум. Само че знанието се оказа най-лесната част“, разказва той.
Най-силно го поразяват личните вещи на жертвите, бараките, местата за наказания и останките от инфраструктурата на лагера.
Това го кара отново да се замисли за човешката природа и за начина, по който обикновени хора могат да се превърнат в извършители на чудовищни престъпления.
След години на възходи, провали, безработица, пътувания, връщане у дома и лични битки, Мон Дьо днес гледа на миналото си като на част от пътя, който го е отвел до мястото, на което е сега – пред камерата и срещу хората, чиито истории разказва.
