Приятелите на Ставри Калинов знаят, че на този свят едва ли има по-работлив човек от него. Неговият работен ден е 24 часа в денонощието. В навечерието на Деня на влюбените се връщаме към една история, която Ставри преживял на младини. Тя звучи като фантастична приказка, въпреки, че по думите на нейния герой, всичко в нея е обсолютната истина.
Кога се е случило това, което ще ви разкажем, не е толкова важно. Не е за пренебрегване факта обаче, че тогава Ставри току що се е бил оженил за първи път. Но вместо да седи до жена си и да се радва на брачния живот, той, така се е наложило, заминал за далечна Австралия. Три месеца работил там и през цялото време пред очите му бил светлия образ на любимата му съпруга. Благословен телефон. Чували се всеки ден. Как жицата не се стопила от страст.
Пред очите на художника все била бленуваната му самотна съпруга, застанала на балкона в софийския квартал „Люлин“ и зареяла поглед в посоката, в която се намирал град Сидней. Най-после Австралия останала назад, а самолетът плавно се плъзнал по пистата на аерогара София. Любимата съруга обаче не била сред посрещачите.
"Тя ме чака вкъщи. Иска да ме изненада със страхотно посрещане" –успокоил се рисувачът. Таксито вървяло бавно, имало задръстване, най-после потънал във входа, асансьорът не работил, осем етажа взел с шампионска скорост. Звъннал, но никой не отворил. Треперещите пръсти трудно намирали ключалката. Вътре видял празна спалня с разхвърлено бельо. На масата –кратка бележка: „Напускам те.“
За влюбения животът свършил точно в този миг. Той излязъл на споменатия вече балкон, качил се на парапета и скочил. И точно в този момент силен вятър грабвал изтерзаното му тяло и го метнал обратно на балкона. Това е историята, както Ставри я разказва. Тя обяснава донякъде защо в естрадните песни, когато се говори за любов, винаги духа малко вятър./show.blitz.bg
