Книжле за Япония вгорчило живота на проф. Марко Семов СНИМКИ

"Ние сме народ, стоящ непрекъснато на нокти, народ който прекарва живота си в надежда. Все живеем в бъдеще време." Това е казал за българите професор Марко Семов, публицист, народоспихолог, писател, учен, написал много книги и преживял не по-малко уволнения. Роден е в село Видима, днес квартал на град Априлци, и починал на 18 януари 67 години по-късно.

За своите съселяни, после съграждани, професорът, член -кореспондентът, човекът, който дават по телевизията, бе просто Марко. Дворът на бащината му къща, тихо се миеше от река Видима. Там той обичаше да пише книгите си и да разказва за един от най-знаменитите си земляци: Тодор Кайзера. Човек романтик и авантюрист той всяко лято тръгвал пеш за Варна. Връщал се наесен, доволно похапнал по пътя грозде и дини, почернял от слънцето, щастлив и приказлив, докато от глада през изтънелите уши на селските му можело да се чете вестник.

Марко Семов по-малко приказваше, а повече пишеше. Издал е повече от петдесет книги. Това трудно и благородно дело, понякога не минавало безнаказано.

В зората на зрелия социализъм едно малко негово книжле, днес библиографска рядкост, предизвика огромен скандал. „За Япония като за Япония“ минава за първия политически пътеписи в соцлитературата. Авторът я писал спокойно, със съзнанието, че в нея няма нищо изключително, освен държавата, за която разказва.

Но неочаквано около томчето се вдигнал непривичен, притеснителен шум. Необяснимо защо, най вече за самия автор. Телефоните на вестник „Народна младеж“, където публикували два откъса, прегряли. Двама критици го похвалили, един академик го разгромил..

Всъщност това, което подразнило властта, било сравнението. Писателят волно, или не, внушавал че тогавашната „загниваща“ Япония е много по напред от социалистическа България. Последствията били мрачна тишина, и преследване на създателя на книгата, която накрая била арестувана и изгорена. Разбира се, уволнили го и от вестник „Работническо дело“.

А първата и останала любима негова книга "Шарени сенки" професорът започнал да пише в деня, в който погребал майка си. Похвалили я Йордан Радичков и Николай Хайтов, но Съюзът на писателите си затворил очите и не отворил тежката си врата пред младия тогава автор.

За сметка на това, малко по-късно, Българската национална телевизия хлопнала с гръм портите си зад гърба му. Причината била една наглед една невинна история. Като водещ на предаването „Диалози“ той попитал известния съветски актьор Eвгений Леонов как тълкува мисълта:

"Приехме ненормалното в живота за нормално". Всъщност изречението било реплика от пиеса, в която Леонов участвал. Актьорът обаче се стреснал. Видял във въпроса провокация. „Тови вие го казвате, не аз -отвърнал и млъкнал."

Тодор Живков, който гледал предаването обаче, имал какво да каже. Още на другия ден, на съответното съвещание той отбелязал: Другари, видахте ли, какво ни казват по телевзията, че приемаме нормалното за ненормално. Ами вижте какви трапези има пред нас, това ненормално ли е?

Последвали смях, овации, а Марко Семов се намерил на улицата, по точно в едно училище в квартал „Младост“, където си играел на баскетбол, за да не експлодира. Сам, защото изведнаж телефоните млъкнали, приятелите изчезнали, пустота заместила бохемските компании. Това продължило седем месеца.

И за друга една своя книга разказваше Марко Семов. Писал я изпълнен с надежди. Виждал я като социалистическия бестсейлър, който ще му донесе слава, тиражи и награди. Но не познал. Само един Еди Казасан му благодарил. Защото прототип на главната героиня била самата негова съпруга, голямата Лея Иванова. Само, че авторът не я описвал на сцената, бляскава и красива, а в лагера в Белене.

Веднаж пазачът, който пазел певицата, стоял заслушан в една песен, която звучала по радиото: "Чико от Порто рико".

- Това съм аз- казала арестантката.

- - Ти, ама друг път- отвърнал милиционерът.

- Той имал съвсем друга представа за жените, които пеят по радиото. Романът описвал и друга случка: Войничето, което пазело Лея си таканикало някаква мелодия. Тя го погледнала и се усмихнала: Искаш ли да я продължа вместо теб...

„Българите имат едно хубаво и едно много лошо качество-голямата търпимост. Докато е любопитна нацията ни, ще остане жива. Ако трябва да се отърве от нещо, то това е вроденото й неуважение към законите и чувството у всеки нашенец, че в него живее началник, депутат, министър.

Това ми каза Марко Семов, в един жежки ден, на брега на „Видима. От тогава минаха петнадесет години. А думите му си остават все така пророчески./show.blitz.bg

Исак ГОЗЕС