Георги Блажев разказа любопитна история, която започва с доста болезнен инцидент – буквално. Той си спомни как се е потрошил сериозно, докато бързал да стигне до определено място, движен от силно вълнение и нетърпение.
По думите му падането било тежко, а травмата – неприятна. Но изненадващо, това дори не било най-голямата болка в цялата ситуация. Истинският удар дошъл малко по-късно.
Оказва се, че зад този инцидент стои силно очакване и разочарование, което оставя по-дълбок отпечатък от самото падане.
Едва след това Блажев разкри, че става дума за детски спомен от 90-те години, когато книгите-игри били изключително популярни. Тогава той живеел на село, където нямало книжарница, и разчитал майка му да му донесе така желаната книга.
„Майка ми хвана автобуса, за да ми купи книга-игра. Аз, разбира се, не издържах и тръгнах с колелото да я посрещна на спирката. Пребих се като куче, но истинската болка не беше от падането, а че не ми беше купила книжката“, разказа той с усмивка.
Историята му предизвика носталгия и размисъл за това колко силно децата в миналото са жадували за книги. Блажев направи и паралел с днешното време, задавайки въпроса колко деца днес биха изпитали същото вълнение от една книга./show.blitz.bg
