Федерико Фелини иска Бате Николай за свой филм

България имаше двама прочути "Батета". Те, макар и различни, бяха еднакво прославени. И докато Иван Славков беше Батето на какичките, Николай Николаев бе любимецът на децата.

Фокусникът на сладкарница "Захарно петле" си отиде от този свят точно преди пет години. Стигна до 76, въпреки, че Баба Ванга му бе предсказала, че ще живее до 82.

Преживе Николай твърдеше, че: "Пътят към рая е в дългосрочен ремонт". Той не вярваше, че въпросния ремонт ще свърши, докато му се наложи да пътува по небесните друми. Така, че трудно да кажем къде е актьорът днес. Но, ако жителство за рая дават само на честни, добри, почтени и талантливи хора, той трябва да е там.

"Няма по-добро упражнение за сърцето от това да се наведеш и повдигнеш някого", такава гимнастика препоръчваше Николай. И друго: "Усмихни са на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня".

През последните години актьорът живееше в Драгиовци, махала над Вакарел. Най-близкият му съсед бе на километър, най-близкият приятел -  грамадното куче Арго в "Къщата на любовта", която обитаваше бе на 180 години. Към нея сочеше табела: "За ЕС - все направо".

Фактът, че се считаше за заточеник под името - Йеромонах Хормоний, не му пречеше обаче да възхвалява любовните си подвизи с възторга на предводител на световната сексуалната революция. Три брака, три развода, няколко деца и една любов без документ, се мъдреха в семейното му досие. Разказваше, че за първи път със състудента си Тодор Колев се оженили за колежки още във ВИТИЗ. Жените стърчели с по една глава над съпрузите си, та се наложило мъжете да си купят бомбета, за да се изравнят.

В София Николаев слизаше веднъж в седмицата заради визитациите си като професор доктор Коко при болните деца в "Пирогов". Лекуваше ги с веселие. Методът си научно бе нарекъл смехотерапия. Радваше се, че след неговите сеанси малчуганите забравяли за болестите си. Поне за малко.

За пред хората актьорът неизменно се пременяше с каскета от зебло, с който бе играл Джани Леопарди в "Оркестър без име". Казваше, че от тогава не го е свалял. Докато пишел сценария, приятелчето му от махалата Станислав Стратиев, му казал: Ще има роля за теб. Оказало се семкаджийска работа - сърбин, който с няколко реплики ухажва Рени, героината на Катя Евро. По време на снимките обаче, нещата коренно се променили и режисьорът на филма Людмил Кирков го направил италианец и го поставил редом с главните герои.

Николай се ражда в ложата на Бургаския театър, на който баща му Стефан Николаев е бил директор. Майка му влязла да гледа някакво представление, получила болки и добре, че драматургът Булгуров бил лекар, та всичко минало нормално. Три години по-късно в Силистра бял свят вижда и по-малкото синче на фамилията - Васил, който ще се прочуе като мага Орфи.

Семейството се мести във Варна, където главата Стефан Николаев, освен театър, прави и опера. Маестро Петър Райчев е художествен ръководител на трупата. Всяка сутрин двамата началници влизали в бръснарницата срещу театъра да си поприказват и освежат. Момчето, което свещенодействало с бръснача и ножицата, имало хубав глас и непрекъснато пеело арията на Фигаро от операта "Севилския бръснар". Един ден маестрото му казал: "Хубаво пееш, ще те взема в хора!" Така започва кариерата на един от най-големите тенори в света Никола Николов.

Николаев не достига неговата слава. За тридесет години в Народния театър той е изиграл: Гьобеллс, подпалвачът на Райхстага Ван дер Любе, жени, герои, подлеци, младият Бръчков от "Хъшове", спектакъл, в който Странджата - Константин Кисимов, сипва на гладните несретници боза вместо боб. Цар Борис Трети обаче, актьорът считаше за най-значимата си роля. Жалко, че никой не го е виждал в нея.

Случаят е уникален в световната театрална история и практика.

За Цар Борис го избира Крикор Азарян, който режисира пиесата "Иван Кондарев" от Емилиян Станев. Бате Николай чете всичко за героя си, репетира денонощно три месеца. Той толкова органично влиза в кожата на владетеля, че след генералната репетиция възрастен човек го спира на път към гримьорната и му целува ръка с думите: "Ваше величество, аз бях последния ви шофьор. Цензурата обаче, не е така възторгната от старанието на актьора. Тя не може да си представи, че последният български монарх ще се кипри на родната ни първа сцена. Решението е, образът на Цар Борис да се премахне от пиесата. Компромистно може да остане само портрета му, на който всъщност е Николай.

Въпреки нелепото развитие на нещата, по време на банкета след премиерата, на която, разбира се, присъства и Тодор Живков, режисьорът Азарян вдига тост за Николаев и го поздравява за старанието, с което е работил върху ролята си. Думите му са последвани от неловко мълчание, нарушено от самия Живков:

"Абе, Николайчо, не може да има двама царе в България, нали така ха-хаха...".

Промените след 10 ноември 1989 година стъписват много хора на изкуството и преобръщат живота им. Николай Николаев е един от първите, които се отказват от щата и сигурната заплата и напуска Народния театър "Иван Вазов". Нещо повече, той дори сменя жанра и с колегата си Марин Неделчев стават част от трупата на най-големия италиански цирк "Нандо Орфей". Като клоуни-фокусници за три години дуото обикаля 135 града по целия Ботуш.

За една Коледа на цирка е възложено да заснеме програма за телевизията. В "Манежа на сънищата" е предвидено да вземе участие самата Елизабет Тейлър. Директорът на цирка нарежда на Николаев да направ реприз, в който заедно със страхотната да вървят с чадър под дъжда. Най-великата Клеопатра в световното кино обаче, решава друго: Тя се жени за осми път и заминава на сватбено пътешествие.

За нейна земестничка е определена шведската звезда Ингрид Бергман. Тя обаче, няма чувството за хумор на българина, категорично отказва да се разхожда под ръка с някакъв клоун и предпочита да стане дресьорка на слонове.

Един щастлив ден господин Нандо кани Бате Николай: "Ела, да ви запозная с един мой приятел".

Пред него самият Федерико Фелини! Дошъл да види спектакъла, който цирковите артисти снимат в киностудията "Ченечита".

"Ей, ти знаеш ли, че си добър клоун!" – казва Маестрото на ошашавения българин. - Някога ще те взема в мой филм".

На тази земя това не стана. Но знае ли някой какво се случва Горе. И дали авторът на "Сладък живот", "Нощите на Кабирия" и "Пътят" не режисира българинът Николай Николаев в поредния си филм./show.blitz.bg

Исак ГОЗЕС