logo

Елисавета Багряна три пъти е предлагана за Нобелова награда

Елисавета Багряна три пъти е предлагана за Нобелова награда

На 23 март 1991 година, в старческия дом Горна баня, на 98 /а според някой на сто/ години тихо и самотно от този свят си тръгва Елисавета Любомирова Белчева. На повечето това име не говори нищо. Но когато към него се добави псевдонима Багряна, в съзнанието на всички изплува тя: "Вечната и святата". Запомнена от стиховете в учебниците, портретите в училищата и старите кадри на черно-белите телевизори.

На тази ден е сложена последната точка на един красив роман, изпълнен с любов, страст, талант, слава, ревност, почитатели, самота и сигурно огорчения, без каквито не преминава нито един живот.

Преди повече от век в ямболското село Афтаня /дненшно Недялско/ идва красива учителка от София. Младата поетеса Елисивета е избрала това затънтено място, най-вече защото е близо до Сливен, родния град на нейните родители. Там където при баби и дядовци е минавало детството й.

Много години след това сладкодумецът Дамян Дамянов разказваше, как на литературните празници „Сливенски огньове“ местните първенци решили да добавят към имената на големите ни поети и титлата "Воеводи".

Но все пак, те трябвало да си я заслужат. Как? За целта организаторите забили клечка в земята и закачили отгоре й турски фес. А на майсторите на словото връчили чифте-кремаклийка и изкомандвали:

- Целете се.

Реакцията на Багряна било доста странна:

Ами аз само веднаж съм пипала пушка, когато бях на лов с Цар Борис.“

Колко ли души, в онова време, биха могли да кажат, и то пред комунистическите лидери, че познават Царя и дори са ходили да ловуват с него. Багряна обаче можеше. Заради мащабите на таланта си, стиховете, творческото си величие, трите номинации за Нобелова награда, тя респектираше и бе неподвластна на строгите идеологически порядки.

През 1915 година в списание "Златорог" се появяват първите стихове на една неизвестна поетеса. „Вечерна песен“ и „Защо“ са написани от студентката по българска филология Елисавета Белчева. Четири години преди това обаче, бъдещата грандама на родната поезия е сключила брак с капитан Иван Шапкарев. Ражда се и синът им Любомир.

Но докато съпругът е в казармата, в къщата властва неговата майка, тъщата Екатерина. Тя никак не харесва поетичните увлечения на снаха си. Иска да я превърне в покорна съпруга на сина си и грижьовна майка на внука си. Но Багряна е решила да е друго: поетеса, и заедно с това силна и независима жена.

В дома на Шапкарева това не може да стане. Затова тя си тръгва, изоставайки всичко, дори и Любомир. Той ще я види чак като юноша, когато на едно литературно четене, ще му кажат, че жената, която чете стиховете и коята всички аплодират и гледат с възхищение е неговата майка.

Боян Пенев, интелектуалецът, критикът, литераторът е мъжът, в който Багряна намира, всичко за което мечтае жена като нея. Той е нейна тръпка, още преди да се разведе.

Но нека са върнем няколко години назад. През 1909 година в богаташкия чифлик на Петър Габе в Добруджа се вдига сватба. Дъщеря му Дора се жени за същия този Боян Пенев. Младоженката, силно увлечена в поезията, още страда по неизживаната си любов към внезапно изстиналия към нея Пеьо Яворов. Това обаче не и пречи да обожава съпругът си, с когото са семейство, макар и формално, дванадесет години. До неговата смърт.

Странно е, че те никога не се развеждат, въпреки че много малко живеят заедно. Бракът им е белязан от болезнени раздели и неуспешно опити отново да скрепят съюза. Дора преглъща изневерите на професора със студентки и обожателки. Забременява и абортира по настояване на съпруга си.

За сметка на това любовницата му Олга Милетич му ражда син. И тогава се появява Багряна, за да прогони всичките. Всъщност те за приятелки с Дора Габе, но любовта към съпруга й е по силна от женската дружба. Сега вече разводът е неизбежен. Габе не се противи. Докато чакат това да стане влюбените готвят сватба.

Пред биографите си Блага Димитрова и Йордан Василев Багряна споделя, че дори е била избрала пердетата на новото семейно жилище. И тогава при една съвсем обикновена операция от апандиси, на 27 юни 1927, Боян Пенев почива само на четиридесет и шест години.

Багряна и Габе, двете велики дами още веднъж ще кръстосат шпаги, не на литературното поле, а в борба за един за мъж. И отново победителка ще бъде Багряна. Тя в последния момент отнема годеникът на Дора, дипломатът Александър Лилков и сключва с него третия си брак. Но и това предателство не сломява приятелството между двете големи поетеси. Ревността, която Багряна изпитва към Боян Пенев обаче, остава.

За нея четем в мемоарите на министърът на културата в Живковото социалистическото правителство Георги Йорданов. Случаят е свързан със смъртта и погребението на Дора Габе. Ето какво пише министърът:

"Елисавета Багряна дойде в кабинета ми с молба, ако е възможно, приятелката й да не бъде положена в гроба на Боян Пенев. Казах, че е нейно право като съпруга на проф. Боян Пенев да настоява за това. Свързах се по телефона със заместник-председателя на Столичния народен съвет Стефан Дикин: „ Моля някой да донесе брачното свидетелство на Елисавета Багряна и Боян Пенев."

Багряна тихо и с чувство на мъка ми каза: „Да, но ние не успяхме да се сдобием с църковен брак. Живяхме заедно няколко години, пътувахме по Европа. Това бяха най-щастливите мигове в живота ми. Но Пенев тъй и не успя да съкрати процедурите за развода, който тогава се разрешаваше само от църковната институция…" Въпреки това тя дойде на погребението на Дора Габе", пише Георги Йорданов.

И още един мит витае през годините около личността на Елисавета Багряна. Дали тя е можела да защити пред съда Вапцаров?. Ето отговора на племеника на поета Никола Въпцаров даден в мое интервю с него:

Не. Никой не е вярвал, че Вапцаров ще бъде убит. Ако не, тя/Багряна/ и другият приятел на дядо ми, художникът Константин Щъркелов, щяха да преорат двореца и да го спасят. Те настина са предприели някакви действия, но доста късно. В съда са я питали голям поет ли е Вапцаров. И тя само кимнала с глава.

Както казват, по французки. Но това е без значение, тогава всичко вече е било решено. Аз много пъти съм се срещал с нея през годините. И тя винаги говореше за чичо ми и цялата ни фамилия с много добро чувство./show.blitz.bg

Исак ГОЗЕС

Коментирай

Човек от соца

Човек от соца 23.03.2020 15:29

един път е стигнало до Нобеловото жури предложение на нейната кандидатура, но поради доста по конкурентни поети, не е имало възможност да я класират.