Преди няколко години от този свят си отиде художникът Христо Тодоров. Бедното момче от Жеравна успява да се пребори със седемстотин души и е класиран трети на изпитите в току що откритото в София рисувално училище.
В Художествената Академията избира специалността сценография, за да знае, че един ден ще има заплата. Завършва и веднага е назначен в единствената тогава Българска национална телевизия. Запознава се със звездите на българския театър и кино и става техен приятел.
Сладкодумникът Христо Тодоров нарисува хиляди картини и разказа не по малко истории. Една от тях ни връща петдесет години назад, във времето, когато Тодор Живков е прерязва лентата на „Албена“. Тези дни елитния курорт празнува юбилей и не без основание е определян като най-добрия комплекс на българското черноморие . А приживе бай Христо твърдеше, че той му е дал името.
Като съселянин и съсед на Йордан Йонков Христо Тодоров често е рисувал негови персонажи. Албена, героинята от едноименната му пиеса, е била любимата му тема. Така е било и в този ден, в който жена му, архитект, и нейни колеги готвели своя проект в конкурс за изграждане на нов морски курорт. Помолили художникът да предложи име, с което да го кръстят. Вдъхновен от картината, която била на статива му, той казва: "Албена".
Проектът печели и курортът действително е наречен Албена. Години по-късно с основателно самочувствие, заради заслугите си, художникът застава пред рецепцията на един от хотелите му Пита за стая.- Всичко е заето – отрязва го администраторката.
- Аз съм кръстник на курорта - казва. - Измислил съм името. Така че ще ми намерите една стая. - Няма – отвръща дамата. - А вие сте луд.
След този случай той повече никога не стъпва на „Албена“.
Христо Тодоров имаше четиридесет самостоятелни изложби. Продал е всичките картини, които е нарисувал. Когато съветският вожд Леонид Брежнев навършва шестдесет години, от България му подаряват картина на жеравенеца . Купуват я за 2500 лева. Негово платно от 25 години е в постоянната експозиция на съвременните европейски автори в Дрезден.
Веднаж приятел му урежда изложба в Стокхолм. Много богата жена, на около 45, поръчва да й се направи портрет. Христо го рисува три часа и я подмладява с петнадесет години. Тя е на върха на щастието. Целува го, вади чековата книжка и пита: Колко? 300 долара, отвръща българинът. Тя го поглежда учудено и подава чека. А приятелят му е бесен. Можел е да вземе 5000.
Христо е сценограф на пиесата "Тази малка земя" от Георги Джагаров, реж. Енчо Халачев, в Народния театър. Сцената е черна черна кутия, облечена в кадифе. Като вижда проекта големият артист Стефан Гецов се отказва от главната роля. Заменя го Георги Георгиев-Гец. Но има и друг, по-голям проблем. Трябва оборудване, което да направи т.нар. светлинна завеса. Има го в Швеция и струва 50 000 долара. Директорът на театъра, генерал Гетман отказва. Много пари.
Джагаров обаче, тогава голям шеф тогава. Много близо до Живков. Осветлението е купено.
Премиерата е истински фурор. Сценографът взема голямата награда на националния театрален преглед. Гетман му се извинява, а Гецов съжалява, че не е разбрал идеята му.
Пиесата се играе с голям успех и Москва.
По някое време известният художник печели по 60 000 лева на година. Една кола е 8000. Но как да я вземе. Опашката в "Мототехника" е от "Люлин" до Халите. Записват се предварително. Чака се по петнадесет години. Зографът успява да купи изоставена кошара край Бистрица. По собствен проект я превръща в луксозен чифлик. Елитът на София - артисти, режисьори, телевизионери, неуморно атакува обителта, привлечен от чистият въздух, интелектуалното общуване и най-вече скарата, върху която винаги цвърчат пресни пържоли. Виното допълва идилията.
Една вечер току-що амнистиран затворник изненадващо напада собственика. Спасява се по чудо. От тогава райското място вече не е негово. Преследват го кошмари, страхова невроза. Не смее да заспи. Крадци ограбват обзавеждането. Отмъкват два камиона багаж.
Христо продава имота и се връща в родната Жеравна, от което е тръгнал преди повече от четири десетилетия. След смъртта му художествената галерия в селото носи неговото име./show.blitz.bg
Исак Гозес
