logo

Йордан Марков пред "ШОУ": На практика живея в колата!

Йордан Марков пред "ШОУ": На практика живея в колата!

Нямам болни амбиции, сам си избрах този път

Йордан Марков е дипломиран магистър по поп и джаз пеене в консерваторията в класа на Стефка Оникян. Печели награда след награда с хубавата българска музика, която прави. Данчо е от хората, които не пестят нито факти, нито имена, особено когато става дума за музикални принципи. По традиция за „ШОУ” той с лекота подава своите откровения.

Съвсем скоро стартира и неговото лятно турне из страната „Да пеем заедно”, в което на сцената, освен Йордан Марков, ще се качат Драго Драганов, Стефан Диомов и 5-те сезона и балет DEJAVU.

На 25 юни е в Лятно кино „Орфей” в Пловдив; на 27 юни в Летния театър във Велико Търново; на 13 август в Слънчев бряг; на 14 август – Летен театър, Варна; 15 август – Летен театър, Бургас; 30 август – Централен градски площад в Каварна и големия финал е в София – на 3 декември в зала 3 на НДК!

 

- Данчо, вече си готов с втория си албум. Успяваш, въпреки трудностите и напук на факта, че не залагаш на скандали и провокации, за да се развиваш в кариерата…

- Вече е факт втория ми музикален албум, да. Озаглавен е „Силата на любовта” и включва 12 нови песни, написани от едни от най-големите професионалисти в мелодичния шлагерен стил. Хора като Тончо Русев, Евтим Евтимов, Пламен Велинов, Мариета Ангелова, Светослав Лобошки, Дешка Петрова, Иван Михайлов. В албума има и една песен, която направихме заедно с композитора Валентин Пензов, който за съжаление вече не е сред нас. Тя е по стихове на Надежда Захариева.

- Валентин Пензов не беше ли един от първите, които повярваха в таланта ти?

- Точно така. Той беше един от първите хора, които ми подадоха ръка, канейки ме на големия фестивал „Пирин фолк” в Сандански. Имах възможността три години подред на участвам и три години съм носител на награда на публиката, която според мен е най-важната награда за един артист и изпълнител. Валентин Пензов много ми е помагал и през годините. Имахме възможността да направим няколко песни, освен това съм се запознал с негово съдействие и с много други автори, и изпълнители – с Илия Луков, Йорданка Варджийска и много други.

- Една от песните в първия ти албум не е ли именно на Йорданка Варджийска? Познаваш ли я лично?

- Да, това е песента „Без любов” (по музика на Тончо Русев и стихове на Евтим Евтимов), на която направихме нов аранжимент. Хората много я харесват. С Йорданка Варджийска и до ден днешен се срещаме на различни мероприятия. Тя е изключително силна и добра жена, която е останала във времето с качествената българска музика и традиции.

- А какво каза за песента си „Без любов” в твое изпълнение?

- Хареса изключително много моят вариант, както и факта, че по този начин тя оставя нещо след себе си. Че има млади хора, които имат желание да продължат традициите на народната песен, по-конкретно на това, което тя е оставила като наследство. Остана силно впечатлена от гласовите ми възможности и начина, по който изпълняват песента. И в първия, а сега и във втория си албум имам по две кавър версии на популярни песни, за да продължа традицията.

- А в останалите песни на какво залагаш?

- На реални случки в моя живот, пресъздадени в песен. Винаги съм се стремял да докосна хората така, както емоцията, за която пея, е докоснала мен в определен период от живота.

- Предполагам, че по един или друг начин музиката ти е помогнала да преодолееш и някакви свои вътрешни страхове или нагласи?

- Много ми е помогнала наистина. Винаги съм казвал, че каквото и да се случва, аз си имам музиката. Тя е един катализатор, отдушник на проблеми. Винаги е с мен, особено когато пътувам, а аз пътувам постоянно из страната. Пускам си музика в колата, мисля си за разни неща, пея си. Наскоро даже прочетох следната мисъл – че когато си весел, слушаш мелодията на песента, а когато си тъжен обръщаш внимание на текста. Не напразно и моят първи албум се казва „Живот на кръстопът”, защото съм минал през страшно много трудности.

- В новия ти албум виждам и „Една българска роза”, която е емблематична песен на една голяма легенда от българската популярна музика – Паша Христова.

- Да, наистина легенда. Песента е с нов, по-съвременен аранжимент. Изпълнявам я от душа и от сърце. Публиката я харесва и оценява, а за мен тя е най-големият барометър. Миналата година пътувахме на едно турне с „Тоника Домини” – „Любов и приятелство” – и точно с тази песен започваха концертите. Хората се радваха много. Затова и реших тази година да я включа в моя втори албум.

- Не само когато си част от съвместно турне, но и на самостоятелните си концерти ти вече правиш цели спектакли, което особено в днешно време не е хич лесно…

- О, безспорно не е. Когато през първата година обикаляхме градовете, за да представяме моя първи албум „Живот на кръстопът”, направихме 8 концерт с голям танцов фолклорен ансамбъл и момичетата от балет „Дежа Вю”. А миналата година имахме 17 концерта на турнето с „Тоника Домини”. Тази година отново имаме турне – „Да пеем заедно”, в което освен мен, участват и Драго Драганов, Стефан Диомов и неговата група „Петте сезона”. Пътуваме много голям екип от хора – около 30 човека. Правим изключително атрактивно и запомнящо се аудио-визуално шоу с лед екрани и видео стени на голяма сцена. Концертите продължават средно малко повече от 2 часа, в които хората се забавляват от сърце.

- Ако оставим настрана блясъка и славата от сцената, как протича по-тъмната страна, в която обикновено са къртовския труд, лишенията, жертвите, компромисите?

- Много е интересно наистина, че на хората винаги им е много интересно какво стои отзад, зад направата на даден продукт – концерт или песен. А обикновено говорим за изключително големи жертви, свързани с денонощни пътувания и организации. За да се случи един концерт, например, аз ходя минимум по 5-6 пъти в съответния град, за да се занимавам с организационни неща. На практика живея в колата, защото почти постоянно съм на път. Прибирам се винаги посред нощ, лягам в 2, в 3, сутрин ставам рано, за да мога да стигна до следващия град. Хубавото е, че колкото и трудно да се случват нещата, все пак се случват. Залите са пълни, пускат се даже допълнителни редове. И в нито един момент няма да ме чуеш да се оплаквам, защото сам съм си избрал този път. Това не са нито болни амбиции, нито желания на родители и роднини. Просто това ми дава криле и сила, за да продължавам напред. Несравнимо е чувството да видиш в очите на толкова много хора, че си превърнал деня им в празник.

- Ще завърша с това, с което започнахме разговора – в линията си на развитие досега не си заложил нито веднъж на скандал и провокация, с какви родната музикална действителност, и не само тя, е пълна в изобилие. Враг си на този модел!

- Враг е точната дума, да. Предпочитам да се доказвам с ценностите, с таланта и с труда си, нямам потребност от подобни провокации, колкото и трудности да има, а такива има. Но съм убеден, че такива проблеми има във всяка една сфера, което не означава обаче, че човек трябва да забравя за ценностите си. Като цяло хората в България не искат да виждат успелите хора. Не искат някой да е над тях.

- Е, добре де, тогава къде отива емблематичната фраза с приемствеността между поколенията?!

- Няма я! Тя е сбутана в най-тъмните ъгли и в много минимални размери. Сякаш хората са се капсуловали в себе си и всеки дърпа към себе си, сякаш ще живее безкрайно. Не знам защо се получиха така нещата… Аз съм млад и вярвам, че колелото на живота се върти постоянно. Ще дойдат отново едни хубави мигове за българската култура.

- От цялата динамика, която описваш, остава ли ти време за личен живот, за любов?

- Именно любовта вдъхновява и музиката ми – неслучайно почти всички песни в новия ми албум, например, пресъздават нейната сила. За личен живот ми остава някакво минимално време. Може би до този момент не съм открил в живота си онази любов, за която пея в песните, но пък вярвам, че всяко нещо се случва точно тогава, когато му дойде времето./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

 

Коментирай

igrai

igrai 07.05.2019 23:43

Трябват ти пари ? Опитай късмета си тук !Нон стоп печалби !https://bit.ly/2vGdh7g