Янина Кашева вече не носи стар стетоскоп слушалки на врата си, с които преглеждаше децата като педиатърката д-р Катя Кръстева в хитовата медицинска поредица "Откраднат живот", но все още хората по улиците се обръщат към нея така, сякаш виждат любимия си образ в сериала. И не, не очакват от нея да ги прегледа, а я поздравяват за чудесната игра и уроците по човечност, които е подала чрез героинята.
Точно уроците по човечност направиха д-р Катя Кръстева толкова любим образ. Не по-малко любим обаче, е и Янина Кашева, която подобно на героинята си, държи на морала във всичките му разновидности и отдавна е разбрала кое е истински ценното в живота.
В един много откровен разговор актрисата, жената и най-вече човекът Янина Кашева ни разкрива интересни кътчета от душата си, които определено ще ви усмихнат, докато ви провокират да се замисляте.
- В предварителния ни разговор ми споделихте, че това, което се случи накрая с д-р Катя Кръстева в "Откраднат живот", всъщност е по действителен случай...
- Да, става въпрос за реална, много известна и доказала се педиатърка, с огромен брой пациенти и с много разрешени тежки случаи с деца. В един момент обаче, се случва нещо с неизбежен край и става от "Осанна!" до "Разпни го!" Тя бива подложена на много страшен терор – обществен, медиен, всякакъв, който не може да понесе. На всичкото отгоре е абсолютно невинна, защото става дума за нещо вродено, което не може да бъде открито при преглед - или става случайно, или ако знаеш за него. Но в крайна сметка педиатърката се самоубива, защото не може да понесе ситуацията. След това я реабилитират, има и много голям обществен отзвук в посока как цялата тази медийна система се отразява върху човешката психика на един толкова ценен специалист.
Когато ми разказаха тази история, първоначално не се съгласих, че същата съдба би паснала на д-р Катя Кръстева, защото тя не е слаб човек. Нито е човек, който доброволно ще посегне на това благо – живота, при положение че неведнъж го е спасявала. Намерила е достатъчно основания и посоки, в които да бъде полезна и търсена, а опит за самоубийство би направила, само, за да докаже правотата си, да покаже, че тези, които я манипулират, не са прави. Иначе няма достатъчно сили да им се противопостави в една толкова сложна система. По този начин оправдах образа й и пред самата себе си. Катя Кръстева е далеч от другото, от самоубийството като решение.
- Мисля, че прекалената мръсотия около предложените пари и предложение за политическа кариера, я омерзиха…
- О, да, много я омерзиха. И не само това. Цялата история около тази манипулативна и интригантска обстановка, в която всеки се чувства като кукла на конци. Непрекъснато някой друг да те ръководи, който си въобразява, че понеже сам си е позволил да прекрачва граници, и всички други се боят. Това не е качествен човек, не се съобразява с никакви морални норми.
Принципно аз не обичам много да говоря за това, което съм направила, защото ако не съм го направила както трябва, тогава трябва да го обяснявам, а в случая всичко е съвсем ясно.
- Хубавото е, че това, за което си говорим, е само на филм, но по-лошото е, че се случва и в живота, и то достатъчно системно… Вероятно това тежи и на вас толкова много, колкото видяхме, че се случва и при д-р Кръстева?
- Абсолютно е така. "Откраднат живот" е съвременен сериал, който черпи провокации от реалния живот. Затова и споделих за случая с педиатърката, който е действителен, но като него има още много. Ние се нагледахме много години на всякакъв вид безобразия и продължаваме да виждаме какво ли не, което на пръв поглед е несъвместимо с нормалното човешко поведение, но това е живота. Такива неща се случват за съжаление и ние все повече и повече ги търпим, все повече и повече чуваме обещания, че това ще бъде поправено, а после ставаме свидетели, че нищо не се поправя. Това води до една апатия, която не е добра за цялото ни общество. Тя обхваща, за жалост, и все по-свестните хора, които си дават сметка, че това е благоприятна почва да се развиват другите, които свободно може да си правят каквото им хрумне, а обикновено им хрумват безобразия.
- Преди години сте били по-бунтарски настроена, по-непримирима към онова, което се случва в живота, а към днешна дата вече го има и смирението, нали така? Но тази апатия, за която споменахте, не се ли пресича тогава, когато всеки си позволи един малък бунт в себе си?
- Човек с годините по някакъв начин натрупва опит, дай Боже и мъдрост. И все повече започва да разбира, че някой път малките жестове – уж на пръв поглед тихи и незабележими стъпки – са много по-болезнени и могат да реализират някакви цели, отколкото празното говорене и високопарни заявки за някакви действие, които така или иначе не се случват.
В последните години непрекъснато слушам едно говорене, което е толкова хубаво, толкова добре обмислено и съобразено, има цел, има перспектива, но за съжаление си остава само в уговарянето. Ние станахме специалисти в това как да обговорим едно нещо, пък после не се прави нищо, пей сърце, всеки си прави, каквото си иска. Ето от това много ми омръзна! Отвратително е! И апатията е именно към него.
- Слушам ви и си мисля колко сходства имате с екранната д-р Катя Кръстева. Права ли съм?
- Това, което чувствам сега, е много по-различно от първия път, в който прочетох за образа на д-р Катя Кръстева. Той обаче, вече е изграден и тези сходства, за които говорите, са неминуеми. В нея ми харесва много това, че е съвсем нормален човек. Ние не бива да забравяме, че сме хора, а не богове. В нас са и минусите, и плюсовете, ние избираме накъде да тръгнем. В Катя Кръстева има и много слабости, и грешки, за които си плаща, но има и съвест. Нейните стремежи наистина са били да направи добро.
Много съм доволна, че сериала стигна до тук и завърши с добри впечатления и оценки, защото в първи сезон никой не очакваше, че ще има втори, после трети и т.н. Едновременно с вълнението обаче, е и много голям товар – и за сценаристи, и за продуценти, и за оператори, и за актьори, за целия екип.
На нас, например, ни подаваха сценариите в последния момент и никак не е лесно да съобразяваме всичко в образите си. Снимахме паралелно с два екипа, което всъщност са шест серии наведнъж – сутринта си с един екип и си примерно в 5 епизод, а в следващия момент отиваш в 1-ви. Получава се малко шизофренично и много трудно за всички. Работихме на много висока скорост и на всичкото отгоре последните две зими ни сполетя една пандемия, която влоши още повече ситуацията. През какво ли не минахме всички от екипа – заслужават похвали и адмирации, просто са страхотни!
- Имали ли сте преди "Откраднат живот" допир до медицината?
- Винаги съм се отнасяла с огромен респект към лекарите и медицината. Те са ме вдъхновявали. Като малка по едно време дори исках да ставам лекарка. Имах играчки със слушалки, преглеждах, носех навсякъде един комплект за "Бърза помощ", а сега имам много приятели лекари. И никога не съм имала проблем с лекарското съсловие. Много са ми помагали и изпитвам само респект, уважение и благодарност към тези хора. И мисля, че всички трябва да го правим.
Моят мъж се разболя от Ковид миналата есен и го прекара много тежко. Влезе и в болница, където попадна на една д-р Велева… на тази жена цял живот ще й правя поклони и ще й бъда благодарна. Сега наскоро й се обадих да я чуя и се оказа, че и тя се е разболяла. Така ми стана мъчно, защото тя седеше там със седмици, не излизаше от отделението. Как да не уважаваш нещо подобно??? Кой го прави за теб? Кой друг го прави за нас? Сигурно има и изключения, но те никога не могат да съборят правилото, а само го потвърждават.
- Мислила ли сте за това, че понякога на актьорите им се случва така, че дадена роля или филм предначертава по някакъв начин и реалната им съдба? Във вашия случай би следвало дотук да е било "Всичко е любов"…
- (усмихва се) Интересна мисъл, да. Но си мисля, че всичко си зависи от човека – на какво сам ще избере да си подчини живота. Дори и да ти се случват неща, които да те предизвикват да си лош, ти пак можеш да си добър. "Всичко е любов" е един много хубав филм и съм благодарна, че имах възможността да играя в него. Не ми е нито първият, нито вторият филм дори, но стана изведнъж много популярен и харесван от хората. Самата му тема вълнува, защото това всъщност са вечните теми в живота. И да, аз съм си избрала да съм в светлата страна.
- Поддържате ли до ден-днешен приятелство с Иван Иванов, с когото си партнирахте във "Всичко е любов"?
- С него винаги ще бъдем приятели, дори и да не поддържаме системно отношения. Ще таим само светли и топли чувства. Това не може да бъде друго.
- Да се върнем отново за малко към "Откраднат живот". Каква беше реакцията на семейството ви за образа на д-р Катя Кръстева?
- Истината е, че те не успяваха да гледат редовно сериала, защото си имаха работа. Но от това, което са видели от мен като игра, никога не са ми казали нищо отрицателно, по-скоро се закачаха с мен. Не сме от тези, които ще седнат и ще си правят разбор.
- Дори и внучката ви ли? Тя е още много малка, но със сигурност би искала, ако ще я преглежда педиатър, то той да е именно д-р Кръстева…
- (усмихва се) тя е много симпатична и се впечатлява от много странни неща. Понеже в момента е малко болна и я водиха на лекар, когато после я доведоха при мен, още с виждането ми казва: "Бабо, кой ти ги сложи тези мигли?", а аз съм с естествени мигли и слагам само спирала. Казвам: "Никой, моите са си", тя ме поглежда, замисля се и отвръща: "Хубави са!" (смее се) Много смешно изглеждахме отстрани. Тя е още много мъничка, за да гледа и да разбира сериал като "Откраднат живот", но нещата, от които се впечатлява, и които забелязва, са винаги много неочаквани.
- Какво следва оттук нататък за Янина Кашева?
- Почивка. Искам да се разхождам, да сменя обстановката, да се успокоя, да се отдалеча от тукашната действителност.
- А след голямата и несъмнено заслужена почивка имате ли желание за нещо сходно на "Откраднат живот"?
- Още от първата ми стъпка в тази професия имам желанието да се занимавам с интересни роли, богати, любопитни, странни, по-далечни или по-близки до мен, важното е да са хубави, независимо дали става дума за сериал или за представление в театъра. Ако е интересна и ме провокира, ще направя чудеса, за да я изиграя.
- Но не сте изиграла ролята на живота си все още, нали?
- Знам ли… не мога да направя равносметка. Смятам да изиграя още доста роли (усмихва се).
- Разкажете ми за финал някоя весела случка, която сте имали наскоро?
- При мен непрекъснато има весели ситуации, весел човек съм поначало. Но това, което се сещам в този момент, пак е свързано с внучката ми, която много обича сладолед. Седим в едно заведение с нея и с баща й, и обядваме. Тя си изяжда всичко. Когато идва сервитьор, баща й го пита предлагат ли сладолед и й поръчка. На въпрос какъв да бъде, отговаря - нека е шоколадов. В този момент тя възкликва: "Татко! Браво, татко! Ти поръча сладолед! Браво, татко!" Всички, които бяхме на масата, се скъсахме от смях. Сервитьорът междувременно попита: "А колко топки да бъде?" и тя бързо отгооври: 3!, но баща й реагира, че са много, а тя добави: "Добре, добре, татко, както кажеш!" (смее се). Много спонтанност има в едно дете и как това, което ти харесва и го искаш, просто блика от теб. Внучката ми е много интересна и забавна./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
