Вихра Петрова е журналист, тв водещ, редактор и ПР. Завършва „Културология” в Софийския университет и има магистърска степен по „Мит, Религия и Изкуство”. Работила е като репортер, редактор и водещ в най-големите телевизии в България – БНТ, Нова тв, bTV и ТВ7 – в емблематичните предавания „Чай”, „Добро утро”, „Здравей, България”, „Искрено и лично”, „Станция Нова”, „Споделено с Вихра”. Тя е един от създателите на агенция за запознанства „Аз и Ти”. В личния си свят Вихра е преживявала неведнъж различни раздели - и именно това се превръща във вдъхновение за нея. Вече е факт и първата й книга "Създай се отново", в която журналистката дава ценни практични съвети от личния си опит за стъпките, през които човек може да премине, без да изгуби себе си. Разговорът ни с нея сега е повече от откровен.
- Вихра, първата ти книга вече е факт. Казва се „Създай се отново” и точно с това ще започна нашия разговор – как създаде отново себе си?
- Всъщност, ако се замислиш ние създаваме себе си отново всеки ден. Всеки ден човек е добре да се опитва да създава по-добра версия на себе си и това непрекъснато самосъздаване, самоусъвършенстване не бива да спира, защото иначе има опасност да се превърнем в едни вегетиращи организми без стойност, цели, мечти и амбиции. Движението във всеки смисъл на тази дума е живот. Никога не спирайте да се движите, за да не загубите равновесие.
- Когато човек говори за раздяла, често използва клишета. Предполагам, че и ти си минала през тях, докато откриеш своята формула за осъзнаване?
- Клишетата са истини, изпитани многократно във времето и поради този факт са се превърнали в клишета. Лошото е, че понякога и клишетата забравяме и потъваме във водовъртежа на самосъжалението, който ни тегли надолу.
- Поглеждайки в своя личен живот, кои са нещата, за които истински съжаляваш? И разбира се тези, които не би заменила за нищо?
- За нищо не съжалявам, това е моят път и аз си го вървя... понякога успешно, понякога не до там успешно. Не бих заменила нито едно случване, нито една среща, нито едно влюбване, нито едно разочарование, нито една радост, нито един успех, нито един провал, нито едно усилие. Те са мои и аз ги обичам.
- В книгата казваш, че след раздялата, която си преживяла, много жени са ти писали с молба за съвет. Как им отвръщаше в онзи момент?
- Няма как да разбереш някого, ако не влезеш в неговите обувки, а ние с тези жени „носим едни и същи обувки”. На всяка жена, обърнала се с молба за съвети към мен, съм откликнала. Съветите и насоките, които съм давала и продължавам да давам, са почерпени от знанията, които натрупах в годините на учене, наблюдение и изследване на този казус. И от опита разбира се, както съм написала в книгата: „Как ще спасиш удавник, ако ти самия не можеш да плуваш?”
- Самата ти кога намери отговорите на вечните въпроси защо се е случило така, в кого е вината и т.н.?
- Аз не съм открила топлата вода, просто напомням, че я има и е добре да я ползваме за нашия комфорт. Нещо, което и аз бях забравила и се случва и до ден днешен да забравям понякога, но си имам трикове, които ми припомнят. В книгата ми има много практично напомняне, за неща, които вече знаем, но забравяме да прилагаме. Ясна и конкретна съм в съветите си и ако се спазват, резултатът ще е налице – а именно по-леко преминаване през труден емоционален период! Защото неизбежно всички преминаваме през трудни периоди, важното е как.
- Тъй като хората те познават, твоята лична ситуация стана бързо обществено достояние. Между теб и бившият ти съпруг имаше серия от медийни престрелки. Публичността срина ли те в някакъв момент или предизвика нещо друго?
- Публичните личности трябва да носят и товара на негативите, които тяхната публичност носи със себе си, а не само да се радват на позитивите. Когато си решил да упражняваш професия, която те прави разпознаваем, трябва да си напълно наясно какво те очаква и в този ред на мисли мрънкането и оплакването, че те разнасят като „прани гащи” из жълтите медии, го намирам за несъстоятелно. Ако смяташ, че ако някоя медия е накърнила достойнството ти, има съдебни инстанции, обърни се към тях, но не занимавай хората, жалвайки се като многострадална Геновева. Така мисля аз. Когато човек работи върху това да има здрава психика, когато чете и знае какво да прави в дадена ситуация, как да я възприема, когато има правилната гледна точка, нищо не може да го срине.
- Пишеш, че в живота си човек среща хора, които съответстват на същността и най-вече на мисленето му. В този смисъл ти правилните хора ли срещна по този път?
- Един от основните закони на Вселената е именно този: „Получаваме такива хора и обстоятелства, които съответстват на начина, по който се чувстваме”. Затова да, както аз, така и всеки един от нас, среща правилните хора в живота си. Всеки човек по пътя ни е учител и не е задължително да го харесваме, за да ни научи на нещо полезно, градивно, да е катализатор за нашето развитие.
- Ако имаше как да върнеш времето в моментите, когато раздяла е била последното, за което си мислела, щеше ли да избереш отново същия развой?
- При някои от разделите ми – да, бих минала по същия път, но има раздели, в които сега, от позиция на времето, опита и знанията, които натрупах, бих взела по-различни решения. Затова е хубаво да имаш под ръка някой, който е вървял пътя, за да ти даде адекватен съвет!
- Може ли самотата да се нарече епидемия в днешно време? И самата ти чувстваш ли присъствието й към този момент от живота си?
- Хората все повече свикват да живеят сами, не са склонни да делят личното си пространство с някой друг. Когато отлагат съвместно съжителство прекалено дълго, да речем след 35-40 годишна възраст, те престават да са способни на компромиси. Не са в състояние да жертват т. нар. си свобода. Предпочитат да имат връзки за известно време, а всичко, върху което се концентрират, са кариерата и парите. Аз през годините попадах на много такива мъже и жени. Сестра ми и зет ми, които живеят в Германия, са ми споделяли, че немците все повече предпочитат да си осиновят животно, но не и да раждат деца. В Западна Европа, за съжаление, се наблюдава тази тенденция. Дали защото хората са станали по-егоисти отпреди, не знам, не мога да ги съдя, нито съм достатъчно компетентна да правя преценки. Имам свои предположения, които съм описала в книгата.
- Какви са новите предизвикателства, по които ще поемеш оттук нататък и да очакваме ли втора книга?
- Много съм щастлива, че първата ми книга се приема толкова радушно, с невероятни отзиви. Това е все още непознато и ново поприще за мен, но се усещам уверена. Не спирам да се развивам, да се предизвиквам, да излизам от зоната си на комфорт (не, че не ме е страх на моменти, но успявам да превъзмогна това чувство). Знам, че вървя в правилната посока. Предстоят семинари по темата, която развивам в книгата си. Те ще са изключително полезни за жени, които преминават през тежки моменти от такова естество в живота си. Освен мен, лектори на тези семинари ще са и подбрани специалисти от различни области. Няма да разкривам подробности, но ще бъде много полезно, практично и интересно. Ще споделям и подробности от личния си опит. Ще обявя семинарите на профилите си в социалните мрежи – Инстаграм и ФБ, така че, който се интересува, може да ме последва, за да следи кога ще са налични.
Да, вече пиша втората си книга, не знам колко време ще отнеме, защото тя е доста по-обширна като тематика и ми предстоят нови изследвания, учене, четене на книги, а и житейски опит./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
