logo

Ваня Стамболова: Наказаха ме, загубих и дело, но не се отчаях!

Ваня Стамболова: Наказаха ме, загубих и дело, но не се отчаях!

Подз. Не направих предложение за брак, а само обяснение в любов


Ваня Стамболова се оказа буквално на крачки от голямата победа в четвъртия сезон на „Фермата” по bTV. Тя премери сили с Дидо от Д2, но в крайна сметка не успя да го пребори. Той грабна чек за 100 000 лв., а за Ваня остана удоволствието от успешното представяне в най-позитивния формат в родния тв ефир.

Любопитна подробност е, че още преди старта на тазгодишния сезон на „Фермата”, щом разбра, че Ваня Стамболова ще участва, миналогодишният участник – волейболната ни звезда Владо Николов изрази категоричност, че Ваня ще бъде финалист, защото е много силно мотивирана. Е, той позна, макар лекоатлетката ни, поставила цели 11 национални рекорда, все пак да не успя да спечели играта!

- Ваня, доста оспорвана битка се получи на финала на „Фермата” с Дидо, който в крайна сметка успя да те надвие. Съжаляваш ли, че не стана ти големият победител и какви равносметки си направи?

- Разбира се, че съжалявам, че не станах първа, въпреки че това все пак е една игра и победителят е само един. Но се радвам страшно много, че Дидо спечели, тъй като той е наистина един страхотен човек. Колкото до равносметките – мисля, че тях тепърва ще си ги правя, но въпреки това не съжалявам, че участвах във „Фермата”. Това беше нещо различно за мен. Първото, което със сигурност мога да откроя, е, че придобих много нови умения, освен това емоцията да бъда част от този проект през цялото време беше страхотна.

- Спортът помогна ли ти по някакъв начин? Предполагам, че си залагала основно на дисциплината и психиката, които той изгражда…

- О, да, много. Спортът действително учи на дисциплина, както и на умението да не се отказваш, дори и да ти е много трудно, а във „Фермата” аз имах своите трудни моменти. Дал ми е страшно много и всъщност всичките тези качества, които показах в играта, могат само и единствено да ми помагат и занапред. Все пак това беше една игра, която изисква физически умения и в този смисъл се радвам, че успях да навляза в материята и да изуча уроците от фермерите.

- Какво щеше да направиш със 100-те хиляди, ако ги беше спечелила?

- Щях да инвестирам в лекоатлетическа школа за деца във Варна. Такава беше и моята цел в борбата за първото място. Дълго време съм се занимавала със спорт и много искам да предам уменията и знанията си на по-малките. Страхотно е, когато децата имат възможност да се развиват в тази насока, защото пак ще кажа – спортът учи на много дисциплина. Освен това този начин на живот, който децата водят в момента – с толкова много компютри, смартфони и всякакъв вид и род техника, малко или много води до обездвижване. Исках това да се промени. Но въпреки че не спечелих тази сума пари, аз не се отказвам от тази идея. Ще работя и занапред за постигането на тази спортна школа.

- С кои свои страхове се пребори, влизайки във „Фермата”?

- Тъй като дълги години съм била все в спорта, не съм развила друг тип умения, поне не свързани с фермерската работа. И затова исках да се науча. И именно заради дисциплината, която имам, мисля, че успях, за което съм и безкрайно щастлива. Имах страх от новите неща, а тази игра определено се оказа нещо крайно предизвикателно за мен, защото не бях правила никога преди това нито една от дейностите, които се извършваха там. Но видях, че с упоритост и труд всеки един човек може да се научи, дори и аз, която съм градско чедо. Влязох във „Фермата” за три месеца и мисля, че постигнах доста.

- Докато още беше във „Фермата” навън се заговори, че приятелят ти иска да те изненада с годежен пръстен. Заговори се дори за сватба! Кажи ми гласите ли двамата подобни поводи за празненства?

- Всъщност въпросното предложение, за което се е писало толкова много навън, е едно обяснение в любов, което направих. То е продиктувано от факта, че във „Фермата” сме като едно малко затворено общество, изолирано от външния свят, от близките. Може би в някакъв малко по-емоционален момент изпитах нужда да изразя тези чувства от себе си. Но не е било предложение за брак, а само обяснение в любов (усмихва се). Затова и малко се изненадах, когато излязох от формата и разбрах за тази ситуация и начина, по който е разиграна отвън. В това обаче няма нищо лошо.

- Как възприема ситуацията приятелят ти?

- За него цялото това преживяване покрай участието ми във „Фермата” беше абсолютно ново, тъй като той не очакваше. Бих казала, че в началото дори се стресна малко. Между нас в момента всичко е наред, но не бих искала да давам някакви прогнози за сватби, защото не съм отправяла предложение за брак, но ще видим как ще се развиват отношенията ни във времето. Надявам се един ден и това да се случи.

- Доколкото знам при вас става дума за любов от пръв поглед, заради която ти дори напускаш София и се връщаш да живееш в родния си град Варна…

- Точно така, да (усмихва се). Така се получи наистина при нас. Но знаеш ли – когато човек се чувства по този начин, решенията се взимат много бързо. Освен това аз предпочитам да живея във Варна, тъй като е доста по-спокойно, отколкото е в София. Хората са по-ведри. Няма такива жестоки задръствания и е по-чисто. Харесва ми определено. А и мисля, че тази промяна ми се отразява много добре във всеки един смисъл на думата.

- С какво по-конкретно успя да те спечели той?

- Любов от пръв поглед първоначално може да има само и единствено заради външния вид, но впоследствие, когато опознаваш даден човек, ти обикваш и много негови качества. Тогава се появяват и чувствата. Може би първото, което ме впечатли в моя приятел, е чувството му за хумор. Все пак, ако един мъж не може да разсмее една жена, няма да е добре (усмихва се). И мисля, че в това е разковничето.

- Спортуваш ли още? Знаем, че бивши спортисти няма.

- Факт, няма (смее се). Продължавам да поддържам своята спортна форма, разбира се, не толкова интензивно, както го правех преди, когато имах състезателни изяви, но въпреки това гледам поне три пъти в седмицата да спортувам. Имам доста активен начин на живот и следя спорта, който винаги ще бъде част от моя живот.

- Кои са трудните моменти, благодарение на които си изградила толкова силна и устойчива психика?

- Смятам, че моят живот до момента е изпълнен, както с много върхове, така и с доста падения. И всички тези ситуации са ме калили. Също така са ме накарали и повече да вярвам в себе си и собствените си възможности. Спортните успехи, които имам, разбира се, ги осмислих след време, тъй като заради динамиката на действията често не ти остава време за това, докато то се случва.

- Една от най-трудните ти години със сигурност е била 2007-ма, когато си уличена в употреба на забранени стимуланти и наказана за две години със спиране на състезателни права. Как се вдигна тогава от стреса?

- Беше ми доста тежко в началото, няма как да скрия. Но може би неуморната работа и нещата, които имах да свърша, ме разсеяха от действителността. Но аз, така или иначе, не спрях да спортувам, въпреки това наказание, което течеше. Просто знаех, че един ден ще се върна отново на пистата и пак ще взимам медали за България. Не се отчаях.

- А не говорим ли тук повече за скалъпена история?

- Истината е, че не искам да коментирам тази тема – не за друго, а защото стана доста сложна във времето. Водихме дори дело в Спортния Арбитражен съд, което впоследствие загубихме. Ситуацията наистина е по-сложна, отколкото изглежда, но всичко това е вече зад гърба ми. Гледам напред.

- Все пак мисля, че не би се отказала да изясняваш тази ситуация, защото касае твоето име така, както факта, че не спечели „Фермата” няма да те откаже да реализираш замислената лекоатлетическа школа за деца?

- Този момент с допинга наистина бе един от най-трудните в живота ми, но благодарение на моето семейство и приятелите, които останаха с мен, успях да се справя. Животът продължава и човек трябва да гледа само напред и да дава всичко от себе си, за да докаже, че наистина може да постигне повече.

- Колко драстично се редуцира приятелския ти кръг в онзи момент?

- Ооо, драстично наистина. Получи се така и е показателно. Когато ситуацията се случи, много хора дори не искаха да ме поглеждат, а след като изтече наказанието ми – отново започнаха да ми казват, че съм страхотна. В такива моменти виждаш кои са ти истинските приятели. А хората, които наричам свои приятели и до днес, бяха много щастливи от представянето ми сега във „Фермата”. Много се радват, че достигнах до финал и бях буквално на няколко стъпки от победата. Поздравиха ме най-вече за смелостта.

- Какво ти предстои оттук нататък?

- Първо искам да минат коледните празници, да си почина и след това ще започна да обмислям по-сериозно нещата около спортната школа, която искам да създам.

 

Националният й рекорд остава ненадминат!

Ваня е няколкократна европейска и световна шампионка по лека атлетика и е една от най-успешните лекоатлетки в историята на България, поставила 11 национални рекорда. И до днес никой не е подобрил националния й рекорд на 400 метра бягане с препятствия.

А решението да участва във „Фермата” 4 взима спонтанно, защото усеща, че има нужда от ново предизвикателство в живота си. Предпочита да не залага на известността си, затова и когато си подава документите за кандидатстване, го прави така, както и всички останали близо 13 000 кандидати.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай