"Пирин фолк" и тази година ще се проведе в летния театър на Сандански, а на сцената ще се качи една емблема на фестивала - певицата Цветелина. Изпълнителката е оставила редица хитове в историята на фестивала, а сега ще поднесе специален рецитал за почитателите на хубавата авторска македонска песен.
Наш репортер разговаря с Цветелина, за да научим повече за предстоящата изява, за нещата около личния и професионалния й живот. Говорим си открито за новите песни, за образованието, за корона кризата и т.н.
- Цветелина, тази година се завръщаш на сцената на "Пирин фолк". Какво за теб значи този фестивал и какво си подготвила за феновете този път?
- На първо място бих искала да благодаря на организаторите на фестивала - община Сандански и Фен фолк Тв, в лицето на Ненчо и Виктор Касъмови, за поканата и възможността отново да изживея срещата с публиката на тази специална за мен сцена. Поздравявам ги за куража в тези трудни времена да поддържат единствения по рода си фестивал за авторска пиринска песен, с който отраснаха няколко поколения любители на фолклорната песен. Аз самата също съм от тях.
Когато бях ученичка с трепет стоях пред екрана с цялото ми семейство и се радвахме на песните и изпълнителите, които гледахме. Беше истински празник. Дори не съм и предполагала, че един ден ще бъда сред най-обичаните певци на „Пирин фолк” и името ми ще бъде свързвано с емблемите на фестивала. Песните, които съм изпяла на тази свещена за мен сцена са и моята визитна картичка – „Ранена душа“, „Син си имам“, „Мамо“, „Писмо от чужбина“, са сред най-обичаните от моите почитатели. Те са неизменна част от репертоара ми до ден днешен. Изпяла съм 115 песни за моята публика и няма как да пея всички на моите концерти, но песните от „Пирин фолк” са задължителна част от репертоара ми. Ще изпея две от тях, две пирински песни от фолклорния ми албум „Завръщане към корените“, които съм наследила от моите родители и една от най новите си песни по моя музика и текст „Слънчова сестра“. Така ще направя връзка между фестивала, наследството на българския фолклор и бъдещата музикална история, която пиша сега.
- Спомняш ли си първата изява на тази величествена сцена в Сандански?
- Не бих могла да забравя усещането. Пристъпих на нея с такова преклонение, като в храм. Знаех, че там ме чака нещо съдбовно. С излизането ми магията се случи. С публиката се обикнахме завинаги. Песните бяха моста между мен и нея. До ден днешен влагам цялата си душа, за да бъда чист проводник на песента, защото тя е важна. Тя оживява и литва към хората. Аз само я пускам да отлети като птица. Вярвам, че усещаш дълбочината на любовта ми към музиката. Когато излязох от сцената бях в някакъв унес. Никакви очаквания. Просто се радвах, че имах щастието да изпея именно на тази сцена песента „Ранена душа“ по музика и аранжимент на Светослав Лобошки, текст Катя Кирянова.
Тя се превърна в еталон за авторска песен за „Пирин фолк”. На сутринта ме събудиха в хотелската стая развълнувани почитатели и ми казаха, че нашата песен е спечелила първа награда на публиката. Това е и наградата, която е най-ценна за мен в моят музикален път. На Гала вечерта разбрах, че и журито е удостоило „Ранена душа“ с трета награда. От тогава публиката ме припозна като фолклорна певица на авторски песни.
- В последните години самата ти си се отдала на фолклора. Къде отиде попфолка? Как се промени жанрът през годините и каква оценка би дала на сегашните хитове?
- От самото начало на кариерата си правех фолклорни песни. Първо в денс аранжимент, после авторски такива. Например в „100 мерцедеса” има фолклорни мотиви. Хората я играеха на хоро. Инструменталът е изсвирен от виртуозния акордеонист Иван Милев, който е сред най-големите светила на фолклорната музика. Направихме песните‚ „Невено моме“ и „Мари Стано“ в денс аранжимент, „Качи се Магда“ в техно вариант и много други. От самото начало ми се искаше да въвеждам младите хора в българския фолклор по достъпен и интересен за тях начин.
Самата аз бях на 20 години. Все пак фолклорната песен е моята първа специалност, любов и образование. За поп-фолка, идея ми беше да се създадат авторски песни за българската публика. Така или иначе балканската музика ни беше заляла. Сръбско, гръцко, македонско и т.н. Защо и при нас да няма такава. Искаше ми се да се пее на български и имаше достатъчно добри композитори. Беше романтично време. Мога да кажа, че растяхме заедно с публиката. Направих най-различни стилове песни. Денс, поп, фолк звучене. Дори завърших бакалавърска степен в ПУ „Паисий Хилендарски“ със специалност „Поп и джаз изпълнителско изкуство“, в името на това, да предложа на публиката разнообразие в стиловете. Следвала съм хода на времето и сърцето си в музиката.
През 2001 година, издадох първия си смесен албум „Син си имам“, който беше 50% поп- фолк, 50% фолклор. Не беше правено дотогава подобно нещо. После последваха албумите „Любовта е като сянка“, „Нищо не е случайно“ и няколко сингъла. Така дойде момента и на изцяло фолклорния албум „Завръщане към корените“, с който исках да отдам почит на българския фолклор и сбъднах мечтата на покойния ми баща. Той ме виждаше като най-добрата фолклорна певица, а аз като всяко дете не му вярвах и не го чувах. Та, направих този албум за мен самата. „ Завръщане към корените“ се превърна в един от най-успешните ми албуми, с който сега съм чест гост на празници на градове и села, фолклорни фестивали и това ме кара да се чувствам удовлетворена като изпълнител, който е изключително уважаван от публиката си.
Смятам, че всеки изпълнител има своето време, публика и стил. Не бих си позволила да коментирам труда на колегите. Знам, че всеки полага неимоверни усилия по начина, по който той самия ги вижда. Мисля, че времето отсява тези, които са родени за сцена и тези, които правят нещата не заради самата музика, а по други причини.
- Моите впечатления са, че преди цареше уважение между изпълнителите, а като че ли сега го няма. Ти успя ли да запазиш добри приятелства с колеги?
- О, да. Това, което беше между изпълнителите е безценно и то продължава да бъде между нас. Може и да не се виждаме и чуваме често, но уважението го има и когато се видим е празник. Такъв един празник бе на юбилея на певицата Лия. Тя ни подари незабравима среща.
- Наскоро представи и нова песен - "Дунавски поздрав", чиито клип е сниман на кораба Радецки. Как се роди тази идея и лесно ли се стигна до осъществяването на проекта?
- Бях поканена от община Козлодуй в лицето на кмета Маринела Николова, след това, което преживяха хората с коронавируса, да изпратим заряд на радост и оптимизъм, чрез музикален поздрав до всички българи по целия свят от Дунавския бряг. Прекрасна идея за повдигане на духа и наричане за всичко, което е нужно в момента на хората. Имах една авторска песен на млад композитор от Видин - Александър Величков, която беше в характерен за дунавския край ритъм и звучене, а текстът на песента „Дунавски поздрав“ е мой. Клипът беше заснет изцяло с подкрепата и организацията на община Козлодуй и приятели. Те пожелаха да се снимат забележителностите на града, а да снимам част от видеото на кораба светиня „Радецки“, бе голяма чест. С тази песен открих и моята програма в първата вечер по случай „Ботевите дни“ тази година. Вярвам, че ако човек си я пуска сутрин, ще зарежда денят си с отлично настроение и заряд от най-енергийния град на България.
- Кои песни от твоя репертоар считаш за най-голям успех? Ако трябва да изпееш пред чужда публика само три свои песни - кои ще са те?
- Много са песните, които са имали своя успех. Пред чуждестранна публика бих изпяла песни от фолклорните, защото те са тези, които представят страната ни. Нашето българско хоро ни изразява най-добре като приемаща и гостоприемна нация. Всяка публика изисква определен репертоар. Плюсът на дългогодишния опит е, че мога да отговоря на по-голяма палитра от музикални предпочитания.
- Какво е мнението ти за ваксините? Имаш ли сблъсък с вируса и какви мерки, според теб, са необходими за предотвратяването му?
- Това е тема, която ще запазя за себе си. Не бих искала да влияя с мнението си по въпроса. Бог ни е дал свободна воля и мисля, че в случая всеки трябва да усети, кое е най-правилно за него самия.
По отношение на мерките, спазвам такива от дълги години, защото работата ми изисква да съм в добро здраве. Затова ползвам био продукти, които да поддържат имунитета ми здрав и залагам на превенцията относно здравето за мен и семейството ми.
- Покрай кризата много твои колеги започнаха да мислят за смяна на професията. Какво друго би правила, ако не е пеенето?
- Имам образование за преподавател по музика. Освен това завърших магистърска степен по „Консултативна психология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, която подкрепих със специализация по „Арт Терапия“ в НБУ. Така реализирах една от детските си мечти, да стана психолог. По време на карантината започнах и моята практика. През този период написах и издадох аудио книгата „Преходът“, която има терепевтичен ефект. Това е едно духовно пътешествие в стихове със 101 духовни послания, които чета на фона на акустична китара изсвирена от Самуил Гелев. Книгите, които издавам са моят начин да поддържам оптимистична гледна точка към живота. Те зареждат първо мен, после читателя. Имам издадени 4 книги, които се радват на доста читатели, настроени на духовна и позитивна вълна. Това са - „Фабрика за мечтатели“, „Сферата на Любовта“, „Тя“ и аудио книгата „Преходът“.
- Съжаляваш ли за нещо в живота си, било в професионален или личен план? Ако можеше да върнеш времето назад, какво би променила?
- Вярвам, че всяка грешка е стъпало. Понякога дори, грешката е вярна. Тя те води към развитие, към по-голямо осъзнаване. Не се страхувам да греша.
Ако променя нещо, няма да съм изживяла точно този си живот. Обичам всяка стъпка в него със всички правилни и грешни ходове. Вероятно има неща, които бих променила, но обичам да гледам на миналото само като на факт и се опитвам днес да направя нещо добро. Днес да зарадвам някого. Днес да направя прекрасен концерт или песен. Днес да напиша нещо приятно в живота си. И гледам напред с вяра, любов и надежда./show.blitz.bg
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
