Доктор Тотко Найденов е автор на над петдесет книги. Първата му - "Аз, лекарят" излиза през далечната 1985 година. Най новата се появи тези дни. Заглавието й е „Убий Отело!“ .
Водещият мотив на един писател или публицист е с нещо да повлияе на хората в положителен смисъл. Този е бил лайтмотивът ми, винаги когато заставам пред компютъра. Искам да дам добри примери и да откажа хората от лоши помисли, казва лекарят.
- Г-н Найденов, Отело е герой на най-новата ви книга. Кой е той и защо още в заглавието настоявате да бъде убит?
- Отело, както всички знаем, е синонимът на болезнената дива ревност, която причинява страдания и дори смърт. Ревността е непоправимо зло.
- Болест ли е тя от медицинска гледна точка?
- Да, болезнената ревност си е болест, трудно изцелима, дива стихия, нещо като клептоманията: съзнаваш, че е вредна за връзките, семейството и за теб самия, но не можеш да й устоиш. Тя е страшно неприятна за този, който е подложен на стрелите й и неизбежно разрушава съжителстването. В тази книга съм описал десетки подобни случаи от практиката ми като студент-кръжочник по съдебна медицина и по-късно, като лекар, защото често съм я наблюдавал.
- Може ли да се лекува ревността, има ли лек, отговорете като лекар?
- За ревността хапчета или инжекции няма. Решаващо е съзнанието на човека, който се измъчва от нея. Само той може да си наложи волята, да я изтръгне от себе си, да "убие" Отело, който носи. Не, културата и образованието не влияят на ревността. Тя е вродена, но, както вече казах, когато бъде осъзната и определена от самия индивид като вредна, той може да си наложи - с воля, с характер, да "убие Отело"!
- На изневярата също сте отделили достатъчно място в „Убий Отело!“. Мъжете или жените са по-склонни към изневяра?
- Мисля, че мъжете са по-склонни, те по принцип са полигамни. Виждате как е в природата: един лъв води прайд от десетина лъвици и не допуска съперник. Същото е при елените, петлите. Но всичко е индивидуално; опира до самия индивид. "Не прелюбодействай!", е седмата от 10-те Божи заповеди. Днес, когато под път и над път се излъчват порнофилми, подтикващи към разюздан разврат, тя без съмнение масово не се спазва. И то, без никакви предупреждения за опасностите от СПИ /сексуално-предавани инфекции/. Те са над 20, най-страшната от които безспорно е СПИН. 7200 души ежедневно се заразяват, 5500 умират от него. 100 млн хетеросексуални двойки правят секс всеки ден по целия свят; колко от тях са извънбрачни - кой да ти каже... Още по-опасни са хомосексуалните контакти. Хората, които ги практикуват, са не повече от 2% от населението, но 70% от спинозните са именно те. Затова, ако обичат, призовавам ги: нека бъдат така добри да не ни показват наклонностите чрез неприлични паради. Заради нашите деца! А поводи за ревност – наспорил Бог. От разкрито любовно писмо до недвусмислени страстни погледи. Животът е пълен със странни примери, доказващи прелюбодеяние или поне желание за извършването му.
Един мой пациент ми бе доверил потреса от съпругата си и свой приятел, който ги поканил семейно на ресторант. По някое време човекът изтървал запалката си и се навел да я вземе. И какво да види: плътно преплетените крака на другите двама от компанията му … Закачка тип “селска вечеринка”.
- Какво бихте казали на един кипящ от ревност мъж, независимо от повода?
- Светът наистина е пълен с неизлечими идиоти, които живеят с неизкоренимото убеждение, че всяка жена, която е сглупила да сподели с тях за известно време леглото и тялото си, трябва да им бъде вечно и безпрекословно предана и вярна. Тези мачовци трябва да знаят, че тя не им е безсловесна лична собственост, нещо като неодушевена дървена матрьошка, закупена за стотинки от селски панаир с пуканки и кебапчета. Една изневяра, колкото и да е разтърсваща за рогоносеца, в никакъв случай не може да бъде повод за насилие, още по-малко за убийство.
- Един от вашите герои убил неверницата си, после посегнал на себе си, но преди това изповядал във Фейсбук своето “верую”: “Честта е по-скъпа от живота!”? Как бихте коментирали?
- За каква “чест” става въпрос тук, дивако? Честта на Кочо Чистеменски и Спас Гинев от Перущица, които собственоръчно прострелват жените и децата си, за да не се гаврят с тях освирепелите башибозуци. Или на 20-годишния Ангел Кънчев, който налапва дулото на револвера на русенското пристанище. Той не искал да бъде пленен, страхувал, че ако бъде измъчван, няма да издържи и може да издаде съзаклятниците. Това се нарича чест.
- Самоубийствата също са теми на "Убийте Отело!". Защо сте толкова краен противник на правото, човек сам да реши какво да прави с живота си. Особено когато той не му носи радост, а само тегоба?
- Годишно у нас се самоубиват около 800-900 души. В половината от случаите причините са ревност заради изневяра или мъка от несподелена или отхвърлена любов. Те стоят в основата и на убийствата, нараняванията, дрязгите, кавгите, разводите. Не приемам тезата, че всеки човек има право да разполага със собствения си живот както намери за добре. Животът не е само наш - и това трябва да се втълпи още на подрастващите! Той е и на родителите ни, на близките ни, ако щете и на Създателя. Самоубийствата се отхвърля и от Библията, и от Корана. Неслучайно самоубийците не могат да бъдат погребвани в християнските гробища. Причината: те са нарушили плановете на Бога за живота им. Това се отнася и за правоверните мюсюлмани.
- В книгата си разказвате трагични и в същото време нелепи случаи...
- За съжаление те не са измислени: Гимназист от Ямбол предпочел по странен начин да изрази своя протест срещу отхвърлянето от момичето, в което е влюбен. То не дошло на нито една от трите уговаряни срещи. Накрая му казало право в очите, че просто не го харесва. Това е оказало достатъчен “мотив” момчето да скочи от покрива на къщата си. Следователят ми показа трогателната прощална бележка“ : „Ще се видим горе, на Небето.” Разбира се, че ще се видите, момчето ми. Само че тя тогава ще бъде бабичка и няма да я познаеш…
- Просветени ли са младите хора върху проблемите на здравето-физическо и духовно?
- Категоричен съм, че в училищата трябва да се въведе задължително изучаване на "Здравно-духовна култура" . Да учим децата си да не пушат, да не пият, да не употребяват наркотици, да не бъдат агресивни, да имат историческа памет, да обичат семейството и Отечеството си. Но напоследък обучението е джендърското и антибългарско. Неслучайно изхвърлиха от учебниците най-родолюбивите текстове. Явно такива са насоките от Брюксел.
Интервю на Исак Гозес
