Вероятността да се качите в таксито на Кирил Марков, ако живеете в София, е голяма. А възможността да послушате първокласна музика, докато се возите - напълно реална. Нещо повече - той ще ви пусне собствените си изпълнения, а вие първоначално няма да повярвате, че шофьорът е такъв певец.
Преди броени дни Кирил Марков се качи на сцената на "Гласът на България" и предизвика такъв фурор сред ментори и зрители, че ехото от участието му тепърва ще отеква. Той впечатли до такава степен не само с гласа, но и с присъствието си, че Дара публично заяви, че ще е негова внучка.
Не по-малко любопитна обаче се оказва и житейската му история до момента, в която присъстват низ от случайности, в които всъщност май няма нищо случайно.
- Г-н Марков, предизвикахте сериозни емоции в мрежата с появата си на сцената на „Гласът на България“, а както видяхме доста голям възторг и в менторите.
- Тази сцена беше една от мечтите ми. Исках по този начин да преценя до колко и какво мога да предложа на публиката и много се зарадвах, че реакциите са такива. Публиката се изправи на крака и започна да скандира: "Още, още".
Първи се обърнаха Дара и Графа. Получи се невероятно преживяване. Но най-вълнуващо за мен бяха коментарите, които направиха треньорите, които чух впоследствие, когато гледах записа.
- Вашата история звучи невероятна на моменти, а всъщност е самата реалност. Дори сега ви заварвам в таксито, което неотлъчно присъства в живота ви от години?!
- Моята музикална история действително е много интересна. Всичко започна още от родния ми Тополовград, на сцената на читалището бяха първите ми изяви като музикант и творец.
Преди 20-ина години в таксито ми се качва едно момче, с което се заговорихме. Оказа се, че има звукозаписно студио, а баща му е музикант, китарист, участвал в популярни наши състави. Поисках да запиша първата песен, с която се явих в Тополовград само за мое удоволствие. Записах я. След време баща му чува гласа ми, песента и ми предложи да направим заедно около 10-15 негови композиции. Така се появи и диск с рок естрада.
Снимка: Олег Попов, bTV
Когато си чух гласа и пеенето отстрани обаче, си казах, че имам нужда от няколко вокални урока, за да го усъвършенствам. Няколко месеца по-късно в таксито съвсем случайно се качват двама вокални педагози. Заговорихме се, разменихме координати и не след дълго вече бях при тях на уроци. Като ме чуха, те казаха: „Ама какъв рок, каква естрада, гласът ви е подходящ за оперно пеене!“ и аз онемях в какви дълбоки води ме хвърлят.
Но започнаха да ме обучават и вече над 15 години се занимавам с това. Те починаха, Бог да ги прости, но след това аз отидох при един от най-добрите вокални педагози Михаил Ангелов, също мир на праха му.
Преди 10-ина години в таксито ми се качва един господин с папийонка, много елегантен. Заговорихме се. Оказа се, че това е диригентът на най-стария мъжки хор „Гусла“. Пуснах му мой запис, който съм правил за различни предавания за БНР, bTV, Канал 1 и т.н. И той ме пита: „Извинете, кой пее?“, отговарям – „Аз“. „Господине, аз ви питам сериозно кой пее“, „Сериозно ви отговарям, аз пея“. И така вече 10 години съм солист в най-стария мъжки хор. Освен в хор „Гусла“, той ръководи и още един смесен хор „Света София“, както и камерен ансамбъл „България“, от които също съм част.
Тази година, междудругото, хор „Гусла“ честваше своя 100-годишен юбилей в зала „България“. От този хор са излезли – световният ни бас Борис Христов, например.
- Откъде идва тази музикална дарба при вас?
- И по линия на майка ми, и по линия на баща ми. Дядо ми по майчина линия е бил свещеник и когато е запеел, всички са притаявали дъх, спирали са веднага да работят, за да го слушат. Баща ми пък е завършил също духовна академия преди 44 година. Също е пеел в църковния хор. Имаше много силен и хубав глас, майка ми също пееше много правилно.
Преди 20 години се наложи да отида на работа в Гърция за известно време. Там преживях една доста тежка операция на спукана язва. Едва оцелях. Няколко месеца след това бях спрял и цигарите. И се появи този глас, който имам до днес. Купих си диска „Павароти и приятели“, слушах си го в таксито, тананиках си постоянно. Гласът ми стана много силен, обемист, диапазона се вдигна. Чудех се какво става… цигарите ли са пречели, какво?!
Всичко започна доста късно, което може би е една от пречките. Защото всички хора от сферата на музиката, с които се познавам, ми казват, че много късно са ме открили, на тези години… от този род приказки. За мен това е малко странно.
- Възрастта не е фактор за таланта със сигурност.
- И аз съм на същото мнение, още повече че непрекъснато гледам да се усъвършенствам, в таксито постоянно заучавам нови и нови партии, работя с няколко музиканта, търсени много из София. Ходя с тях да пея и по заведения вече. На хората им харесва много.
- Прави ми впечатление обаче, че каквото и да ви се е случвало до момента в живота, винаги стигате до таксито. Защо е такава притегателна сила за вас?
- С таксито започнах временно работа преди години, защото останах без работа като икономист. Но благодарение на него се случиха всичките тези запознанства през годините, срещите, възможностите. Другото е, че това е една от малкото професии, в които цял ден мога да си слушам музика през работно време, да разучавам партиите, песните, текстовете.
В момента работя и на още едно място – сутрин карам с един бус дечица от една частна детска градина, а следобед ги връщам обратно по домовете. Следобед работя с таксито. А вечер съм по участия. В края на месеца ще имаме участие в "Суингин Холл", а на 16-ти сме в Студио 5 на НДК.
- Не ви ли идва твърде много? Кога почивате?
- Това е при мен от години. Някак си вече явно съм отработил някакъв стереотип и ритъм, но понякога наистина ми идва в повечко.
- Имате три внучки, а в „Гласът на България“ Дара толкова ви хареса, щом запяхте, че каза, че ще е четвъртата. Как приемате това?
- (смее се) приех го нормално. Изненада ме тази нейна реакция, даже се стъписах в началото, но се радвам. Благодаря й, че тя се обърна първа, а после и Графа. Толкова се разчувстваха и двамата, за мен това значи много. Те са хора, които имат отношение не само към музиката, но и към съдбата на всеки един участник.
Снимка: Олег Попов, bTV
- Сега, след тази популярност от „Гласът на България“, не се ли замисляте да се посветите изцяло на музиката?
- Това ми е мечтата, в интерес на истината. Толкова хора са ме срещали, пели сме с музиканти и на улицата, където реакцията на хората е толкова непринудена. Така преди време край нас минаха двама певци от Музикалния театър „Стефан Македонски“.
Впечатлиха се от гласа ми, казаха: „Няма тенор, който да изпълни тази партия!“, взеха ми телефона, казаха, че ще направят нужното, за да се присъединя към тях в театъра. Вече половин година никаква реакция. Това ми се е случвало много пъти от хора, които са професионалисти в сферата на музиката, на операта. Затова аз гледам да си вървя по моя път.
Да, искам да се занимавам с музика, да давам това, което ми е даденост от природата – и което не е, за да пея в банята и в таксито, но в България трудно се получават тези неща. Освен това само в България се робува така на понятието възраст. Не знам как да си го обясня…
- За съжаление е така в много отношения и вероятно се дължи на някакви консервативни схващания, на някакви погрешни нагласи, с които сме свикнали да се съобразяваме сякаш по инерция…
- А, много правилно е това. Аз продължавам да се усъвършенствам въпреки възрастта. Вкъщи, когато се прибера, сядам на лаптопа и започвам да се занимавам. Имам невероятни програми за обработка на музика, на текстове, на инструментали.
- Вярвате ли в съдбата, в знаците? Защото само срещите, които са ви са се случили в таксито, звучат доста съдбовно и предопределящо?
- Да, вярвам. Няма нищо случайно. Мисля, че всеки си има една начертана поредица от събития, които да предопределят дните му. Благодарен съм. Жалко само, че навремето нямаше такива формати, като „Гласът на България“.
- Може би пък сега ще се случат всички неосъществени ситуации през годините?!
- Така си мисля и аз. Не са били правилните моменти тогава. Приемам философски събитията. За мен основно е желанието и удоволствието, което изпитвам, когато виждам лицата на хората. Даже парите не ме интересуват толкова, колко пъти съм пял без пари или за някакви смешни суми, но големият смисъл е в радостта на хората./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
