По волята на зрителите ексцентричният музикант Стоян Роянов Я-Я напуска завинаги Къщата на „Биг Брадър”, но определено остави една от най-запомнящите се дири в шоуто. Неговите странности всъщност се оказаха принципи, които той следва неотлъчно и в живота. А имало ли е нещо, с което не е успял да се справи и навън, и във формата – разбираме от него в откровен разговор.
- Когато напуснахте Къщата на „Биг Брадър” пролича голямо напрежение у вас. От какво бе продиктувано то?
- Усещането от преживяването ми там е цялостно и е в областта на човешката психика и пределите на моето търпение. „Биг Брадър” е като едно малко огледало на нашето общество. И всеки, който влезе там, влиза със собствените си морални ценности и поглед към живота – каквито не винаги хората, с които дели Къщата, притежават. Оттам нататък започва сървайвър – две предавания се движат паралелно (смее се). А когато излязох изглеждах негативен заради плиткоумната псевдоинтелигенция, първенец в невежеството, простотията, пошлостта, простащината, лицемерието и лошия вкус! Не съм поддръжник на това да говоря зад гърба на хората, правя го очи в очи. Когато например Хигиена Нулева (визира Албена Вулева, б.а.) ме питаше откъде идва моята агресия, аз й отговорих, че ако агресия е моето несъгласие с плиткоумната и фалшива псевдоинтелигенция, тогава приемам, че имам такава.
- Говоренето очи в очи обаче, по-рядко е практика в подобен тип формати. Вас, например, съквартирантите често ви обсъждаха – най-вече заради отказите да участвате в мисиите.
- Те постоянно говореха зад гърба на други хора, без да искам често подочувах това. Всъщност всеки един от тях говореше зад гърба на някой друг и ако аз съм в несъгласие с това, имам право да се държа по този начин. Очаквах някакъв отпор от тях, защото не мога да вляза в този формат и да не приема онова, което останалите имат за даденост.
- Какво по-конкретно имате предвид?
- Тяхната летва за естетическо и морално възприемане. Не мога да очаквам то да е като моето, затова бях подготвен за такава контра. Но почти всички, с някои малки изключения, бяха достатъчно мили хора да не ме нападат и да не използват словесни грубости. Повечето имаха сетива и рецептори поне да се замислят за това, което аз казвах – това ми беше и целта. И като се замисли, може би да отпуши едни закърнели усещания в себе си.
- Кое подтикваше у вас нежеланието за участие в почти всички мисии?
- Несъгласието с това да се излагам. Да правя неестетически красиви неща, само и само да отворим склада и да ядем пържоли. Доводите за обратното са ясни – това са правилата на играта и всеки е подписал договор за доброволно участие в нея!
- Разбирам, да. Но ако приемем, че „Биг Брадър” е огледало на нашето общество, вие с всичко ли сте съгласна в нашето общество – с всичко, което се случва и с управниците, които определят правилата, които се дават на хората?
- Много рядко се случва да съм съгласна дори... Но затова ли създадохте своята религия или по-скоро форма на принципи Уагабунга?
- Именно. Ето това е отговорът всъщност. Да, тази религия не е подпечатана и прошнурована в общината, а е повече форма на принципи, правилно го определихте. Дали ще се нарича Уагабунга, Будизъм, Индуизъм и т.н., има ли някакво значение?! Действията говорят повече за самия човек и това, в което вярва, отколкото многото изречени думи. Някой може да изговори много, но действията му да нямат нищо общо с казаното. Действията и 60-те камери в Къщата показаха кой какъв е и в какво вярва де факто. А Уагабунга е мелодия, речитатив, текст, който сам измислих още преди 20 години, докато живях в Америка, където бях заобиколен от много и различни националности – и музиката там ми правеше впечатление, и начина на говор на хората. Навсякъде има мат’риал, както един известен човек навремето казваше...
- Този известен човек е Тодор Живков!
- Точно така. Това е колорит, който е навсякъде около нас – всеки индивид е различен, има различна мисъл и начин на говорене. Нещо много простовато може да е много смешно – и когато мине през теб, ти ще го дадеш под друга форма на останалите. Затова и Уагабунга стана много естествена част от моя персонаж. Идеята е, докато живея, да се и забавлявам. Влязох в Къщата като бял лист хартия и реших да продължа с моята откровеност. Не исках да лъжа, защото съм против лъжата в обществото. И го доказах. За да затворя устите на псевдоинтелигенцията, просто реших да продължа да не лъжа. Говорех за това, в което вярвам – същото, в което искам да вярва и детето ми. Че лъжата е само път към тъмнината и в нея има само заблуда, а това не е пример. А ние родители ли сме или не?! Затова казвах, каквото исках и това е.
- Много се притеснявахте през цялото време за съпругата си – какво ще си помисли, как се чувства... Имаше ли проблем, когато излязохте от формата?
- Нямаше как да е по друг начин, защото в този формат си абсолютно изолиран и цари една тишина. За мен беше доста рисково и смело движение да си изкарам сърцето толкова лично. Заложих на истината и на здравия разум на жена ми. Дали е имало проблем след излизането ми ли? Ами... да кажем, че е имало леко наместване на чакрите. Все пак сме хора, а обществото не е дорасло дотам, че да има това разбиране към истината. За жалост сеирът е по-важен. Той е най-ниското стъпало, една от най-ниските човешки стойности.
- В Къщата заявихте, че не бихте се докоснали до жена, различна от съпругата ви, заради вътрешното си разбиране за това действие. То обаче е следствие на изневяра, която се е случила преди години в живота ви?
- Точно така, правилно сте усетила това. Преди просто не бях дорасъл толкова, бях и малко по-либерален, но се оказа, че от много хипария и либералност човешката психика лесно може да се поддаде и да премине границата. Така хората преминават границата и пак падат в клоаката на собствената си гняз. Но не е само заради това, а и поради факта, че по принцип в обществото трябва да има едни минимуми на обществена показност на едни действия. Това какво приемаме ние на всеобщо достояние – например, когато едно дете върви по улицата и види на тротоара нещо, което не е много естетически красиво, няма как то да му даде светлина в сърцето. Или ако го види по телевизията. Ще му даде пошлост, простащина и лош вкус и в двата случая. А ние какво искаме да градим?! Това ли? Или обратното. Много е просто и е факт. Ако човек има нещо да отстоява – и на Луната да го сложат, той до последно ще го прави. Иначе пак ще си даде гъза, за да му отворят склада, за да яде пържоли! Няма кино и сладолед. Няма как да се случи!
- Забранявате ли си и в живота всичко, което видяхме в „Биг Брадър”?
- Всичко, което показах вътре, е това, което съм и отвън. Бях абсолютно истинен. Това не беше театър, а беше толкова истинско, колкото може да бъде. Никой не е играл роля в шоуто. Единственият актьор беше Гъмов, но тъй като е в областта на хумора, ни забавляваше много. И добре, че беше той, за да има смехотерапия. Но мисля, че хората отвън могат много добре да преценят кой какви добродетели и недобродетели има в себе си.
- А защо таите такава дълбока неприязън към Албена Вулева?
- Това е моето несъгласие с... пак ще го кажа... фалшивата плиткоумна псевдоинтелигенция. Господ може да му е дал интелект на индивида, но той е избрал тъмната страна, както и страната на невежеството, простотията, простащината и лошия вкус, както и избора да гази в собствената си клоака. Но не само това, но и най-удивителното е, че и да се гордее с това. Тази екстра черта винаги ме е забавлявала от сърце и душа. Наистина бях на смехотерапия там.
- Как реагират сега хората, когато ви срещат на улицата?
- Реагират с бурни овации. Всички искат да си правим снимки, да се записваме. Одобряват позицията, която бях заел в Къщата. Хората не са прости, разбират кое е важно в този живот, кое е ценност и кое – глезотия.
Интервю на Анелия ПОПОВА
