На 21 юли, преди петнадесет години, от този свят си отиде Радой Ралин. Поетът, сатирикът бе колкото обичан от народа, толкова мразен от властта и някои свои колеги. Днес за него напомня един паметник, в чийто разперена ръка, някой винаги поставя цвете.
Не са съвсем забравени и епиграмите му, които си остават все така незасегнати от времето. Защото "Сити търбуси, за науки глухи" е имало и тогава е сега.
Кой беше Митко Модерното, който цяла България знаеше като Радой Ралин? Опитваме се да отговорим на този въпрос в разговора със сина му Кин Стоянов.
- Г-н Стоянов, баща ви е видял много власти: монархическа, социалистическа, демократична. Дочака и цар, министър-председател. Защо нито една от тях не му хареса?
- Може би най-точното му отношение към властта се определя от една негова епиграма: "Сънувах, че съм назначен министър-председател (защо съм толкоз понижен), нима съм лош писател.
- Неговите политически убеждения доста се променяха през годините?
- Той съзрява като левичар на тринадесет години и в РМС. Идеалът му беше общество, което да дава възможност на всеки да прояви таланта си и да упражнява способностите си. Това породи неговата непрекъсната опозиционност. Той беше антифашист и демократ. И беше против всички недемократични практики на комунистическия режим. Веднага след 10 ноември 1989 година, пред пълната с активисти на СДС зала "Универсиада", той каза:
"Вие не трябва да се обръщате срещу честните комунисти. Наша обща задача е да прогоним плутократите, обогатилите се от властта. Тогава го аплодираха. И ако опозицията беше приела тази негова политическа програма, сега намаше да имаме олигархия, срастване на държавна сигурност с властта и кукуловоди. Пазарна икономика с олигарси не се прави. Така смяташе баща ми.
- За БСП антифашистът Радой Ралин стана предател?
- Да, естествено. Червените олигарси го ненавиждаха. Защото не разсъждаваше с категориите "приятел", "враг", "предател", "ренегат". Но и днес има хора, комунисти, които са запазили за него спомена като за един честен, принципен човек, който не предаде своите убеждения, остана верен на възгледите си.
- Радой беше сред стоте интелктуалците, които настояха да се завърне Симеон Втори. Защо след това промени отношението си към него?
- Той считаше Царя за репресиран човек. Прогонен след един незаконен референдум. Но когато Сакскобурготски прие да стане министър- председател, баща ми се разочарова от него и престана да го коментира.
- Защо след промените от 1989-та, Радой Ралин престана да пише?
- Веднага след 10 ноември той изпадна в тежка депресия и когато го попитах защо, той ми отговори: Не си преживял 9 септември 1944. Ще видиш и сега как ще се подредят най-големите мръсници. Излезе прав, но всъщност продължи да пише до края на живота си. Никой обаче, вече не публикуваше епиграмите му.
- Тези дни честваме годишнината от рождението на Васил Левски. Един филмов сценарий за Апостола, написан от баща ви преди 45 години, така и не видя бял свят?
- Вече тежко болен той ми каза: "Сега, като изляза от болницата, трябва да се заемем със заснемането на "Аз съм Левски". През 1993 г. Общобългарския комитет "Васил Левски" започна да набира пари за филма. Баща ми измисли: "Всеки българин да даде по левче за Левски". Събра се сериозна сума, може би над 5 000 000 лева. Те бяха депозирани в "Балкан банк" и когато банката фалира изгоряха и парите за Апостола. Но мисля, че българската държава трябва да поеме ангажимент и да се засмеме един истински, адекватен, достоверен филм за Васил Левски.
- Може би след промените баща ви е и имал покани да влезе във властта?
- Да, но той категорично е отказвал. Поведението му беше такова, че пречеше на кариерното му израстване. Винаги и било така. След 9 септември, например, той е бил член на Окръжния комитет на РМС в Сливен. Възложили му задачата със всички средства да отнеме хотела, собственост на читалището, за да го превърнат в клуб на БКП.
Тогава той влиза в дъбок вътрешен конфликт, дава си сметка, че не може да го направи. И за да се опази съвестта си, отива доброволец на фронта. Участва докрай в боевете край Драва и се връща с кръст за храброст, даден му от командващия на неговата част генерал Цаньо Ганев.
- На митинга от 18 ноември 1989 година се чуха скандирания: Ралин президент. Каква беше ракцията му?
- Той категорично се възпротиви. Но в словото си поиска да се възстановят старите партии, плурализъм във формите на собственост, имената на българските турци. Тези негови идеи станаха после програма на опозицията.
- Превилегия или бреме е да бъдеш наследник на Радой Ралин?
- Животът е шарен. Понякога е превилегия, друг път тегоба. Талантът освен дабра, е и проклятие. За съжаление дарбата обикновено може да се пренесе върху наследниците, но проклятието задължително се пренася. Не съм срещал деца на талантливи писатели, които да са прокопсали в живота. Поколенията изплащат цената на таланта на предците си. Това е мое мнение.
- Може би и баща ви, като всички творци, е бил суетен и самовлюбен. Какво беше отношението му към другите негови колеги?
- Напротив. Той не беше нарцис. Тъкмо обратното, винаги е гледал на своето творчество с необходимата скромност. Той се възхищаваше на Борис Христов, Атанас Далчев, Милчо Левиев, художникът Атанас Пацев. Неговото верою беше, че хората на духа и изкуството трябва да се подкрепят. И с цялото си обществено поведение се стремеше да го прави.
След като Николай Гауров спечели конкурс в Москва, Радой написа в "Стършел" похвално стихотворение, което завършваше с думите:
"Заместихте сто дипломати". Това предизвиква две партийни събрани:
"В Съюза на музикалните дейци казаха, че другарят Ралин е прав. Партията трябва да се грижи повече за нас." В Министерството на външните работи го анатемосаха. Накрая се наложи лично Първият, Вълко Червенков, да стане арбитър. И той смъмри баща ми по доста оригинален начин: като сам написа стихотворение, което публикува под псевдонима: Неизвестний.
- Вярно ли е, че баща ви е влизал при Тодор Живков, когато си поиска?
- Вярно е. Понеже нямахме вкъщи, отиваше на уличния телефон и високо, така, че да го чуват всички, се обаждаше на някакъв номер. Но той ходеше там само за чужди каузи. Например когато се разбра, че писателят Кольо Николов, който емигрира в Америка, е много зле там, баща ми се застъпи и му разрешиха да се върне, при това му дадоха, работа, жилище и започнаха да издават книгите му.
Същото направи и за Милчо Левиев. Знам със сигурност, че в края на всяка среща Живков го е питал: "Абе, Радой, ти как си, искаш ли нещо за себе си. Баща ми винаги е отвръщал с "не", въпреки че по това време са му спирали книгите. Но за това той никога не си е позволил да говори с генералния секретар. Това беше негов принцип./show.blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС
