Познавате го като актьор, певец, продуцент и най-вече като колоритна личност. И накъдето и да наклоните везната в собствените си представи, няма да сбъркате. Това е Александър Сано – човекът, който използва популярността си повече с разум, отколкото с его. И който изобщо не се притеснява да назовава нещата с истинските им имена – просто защото е много наясно с онова, което се случва в действителност.
Сано е водещ на новия екстремен формат на bTV „Островът на 100-те гривни“, където си партнира с модела Диляна Попова. Сред екзотиката на Филипините обаче, е имало и доста реални опасности, за които той говори пред нас.
Болезнено откровен е и за ексцесиите пред Народния театър, удара по Владо Пенев и всичко, което едва ли ще чуете толкова директно от друг!
- Сано, „Островът на 100-те гривни“ е в разгара си, но лично теб успя ли да изненада с нещо? Беше ли подготвен за всичко, което завари на Филипините?
- Абсолютно всички, които бяхме там, сме пълни новобранци. Никой до момента не е правил такъв формат. Креативният продуцент Ники Николов, който седи зад него, има изключителен опит в правенето на риалити формати, даже смело мога да твърдя, че той е най-добрият в тази държава за това.
В оригиналния формат хората са 100, а в нашия случай бяха 30, което наложи и доста промени в структурата на играта, с които той се справи много добре.
Аз имам известен опит в телевизията, два пъти съм водил и предавания, но въпреки това се определям като нетелевизионен човек. Моята професия е друга, силата ми е на съвсем различно място. Но това беше период, за който взех много набързо решението. Може би, ако бях започнал много да мисля, най-вероятно нямаше да отида. Съгласих се най-вече заради идеята да се случи нещо извън рутината ми. Исках да се разтоваря малко от твърде напрегнатия начин на живот, който иначе водя.
- Да се разтовариш?! С 54 чисти снимачни дни без нито ден почивка на място, което със сигурност рязко контрастира на родната действителност не звучи точно като разтоварване…
- Точно 54 дни бяха, да, в които едни шест човека от екипа, който наброяваше общо 120, наистина нямахме абсолютно нито един почивен ден. А като прибавим и мястото, на което се случва – с високата температура и още по-високата влажност, прави нещата съвсем тежки. Но каквото и физическо препятствие да има, човек свиква. Първите десетина дена обаче, бяха доста стресови – дали ще успеем, дали ще се справим.
Заради постоянните ми пътувания искам да ти кажа, че до момента съм успял да изгледам едва 5-6 епизода. И това, което виждам, ме кара да се чувствам много доволен от крайния резултат. Пред очите ми там се случваха неща, които даже не бих си помислил, че са възможни, невероятни обрати. Но това се дължи до голяма степен и на правилния кастинг.
Щастлив съм, че съм част от този проект, тотално лишен от цинизъм и някакви твърде пошли прояви. Този формат е нещо, което не бих се притеснил да препоръчам на семейство да седне и да гледа.
- Там, където беше обаче, спокойно могат да бъдат срещнати някои от най-отровните змии и медузи в света. Това притесни ли те?
- О, да, и не малка част от тези същества на нашата планета, чиято среща определено беше предизвикателство, всъщност могат да доведат и до летален край. Аз, например, умишлено избягвах водата, където шанса да срещнеш една изключително отровна медуза, не е никак малък. И наистина видях, а в случая говорим за медуза, от която можеш да умреш веднага. Реших да не си правя експерименти.
- Това, че със съпругата ти Нели бяхте разделени, на хиляди километри един от друг, веднага породи серия от слухове, един от които, разбира се, свързан с Диляна Попова. Как реагирахте на това?
- Приложихме в максимални дози интелект и все пак някаква зрялост. То всеки път е неприятно, просто всеки следващ път е по-малко неприятно. Поглеждаш и казваш: Нищо ново под Слънцето! Според мен вече много малка част от хората обръщат внимание на това. В крайна сметка кучето си лае, керванът си върви, ние сме си екстра.
Изкарахме един тежък, но задружен проект. Останахме в много добри приятелски отношения – всички, които бяхме там, което е едно от ценните неща, които се случиха.
А за простотиите, какво да ти кажа, те нямат край, още повече, че доста по-тъпи неща се случиха преди няколко дни. Говоря за това някакви хора да посегнат на артисти и да попречат на публиката да влезе на театър.
- Как си обясняваш всичко, което се случи пред Народния театър?
- Аз добре го разбирам. Но ние като хора на зряла възраст, като общество, трябва да започнем да си задаваме въпроси и да им даваме отговор. Иначе просто седим мързеливата и чакаме някой да ни предложи поредната тъпотия, а така наникъде няма да мръднем.
Много е простичко цялото нещо. Едни хора организираха изключително долнопробен, адски бездарен и некадърен „театър“ с идеята да отвлекат вниманието от други належащи проблеми, които имаме в нашия обществен живот. А другото няма как да го коментирам…
Няма как нормален човек да счете, че има нещо редно в акцията на хора, 90% от които сигурно не са стъпвали в театъра, не са прочели дори една пиеса, камо ли гледали. Това са някакви абсолютни малоумници, без извинение!
Това са някакви хора, които в живота си не са направили и един ден инвестиция в себе си, за да станат нещо нормално, да тръгнат нанякъде, а са някакви лумпени, разбира се платени, за да са там. И това е толкова ясно на цялото общество, че няма накъде.
Това ли е най-грандиозния проблем в държавата? Ние нямаме никакви други проблеми сякаш – че има една пиеса, която, забележи, не само, че не познават, но не са я и гледали.
Ето, друг пример с нашата постановка „Отблизо“, която играем с Луиза Григорова. Ако дойдете да гледате представлението, да видите какъв е текста, ще видите колко неща сме променили, колко сцени сме отрязали. А сега на практика ти отиваш да протестираш срещу нещо, което не си гледал?!
Започнаха полемиките и в социалните мрежи, затова зададох един много простичък въпрос: „Ок! Какво би следвало да направи интелигентен, цивилизован човек?“
Отиваш, дори и настроен предварително, че там има нещо нередно, гледаш представлението, след това, ако абсолютно видиш, че това е обидно и към нацията, и към предците ни, с което се спекулираше, реагираш.
Лично аз, ако видя такова нещо, ще наддам вой и ще попитам как е възможна такава простотия! А тези хора твърдят нещо, без изобщо да са го видели?! Това означава само едно: Ти си безмозъчен дебил! Само безмозъчен дебил може да отива и да вандалства за нещо, което не е видял. А ако го гледаш и видиш, че няма нищо смущаващо, тогава какво правим?
- Ами посипваме си главите с пепел, както обикновено... И за пореден път сме лишени от рационалност.
- Именно, точно. Само че цялата тази полюция много бързо лъсва. Тя е с цел отвличане на вниманието от други много сериозни проблеми, които се случиха само няколко дни след това. Проста работа. Ясно е къде се намираме и в какви лайна, пак без извинение.
- А посягането и счупването на очилата на актьора Владо Пенев беше връхната точка на целия този абсурд, нали?
- Това е толкова нелепо, че няма накъде! Това са някакви келешчета, докарани кой знае откъде, които най-малко са виновни, защото никой не ги е възпитал и ограмотил. И съм сигурен, че огромната част от тях са страшни фенове на „Под прикритие“ – сериал, в който Владо Пенев е едно от основните действащи лица и е един от актьорите, направили така, че този сериал да е със статут на култ и до ден-днешен. И същите тези малоумници седят сега и викат срещу него. Чакайте! Не мога да разбера?!
Вие сте фенове и много му се кефите или… отишли сте там за по 80 лева на човек, за да викате и да се правите на мъже, просто защото нямате никаква собствена стойност, никаква идея накъде отива живота ви и какво правите.
И вместо да се замислите за това да станете полезни първо на себе си, после на обществото, вие сте по инерция, и се поддавате на всякакви лумпени да ви манипулират. Ако това ви е избора, ок!
- Не е ли всичко това някаква цинична събирателна в прочита на случващото се в България днес, не само пред Народния театър?
- О, да, даже това е директна илюстрация, извадка на цялата болест в България! Това е абсолютно показно, от близък план, от първи ред на това колко е болно това общество. И ние трябва първо да го осъзнаем, да започнем да си го признаваме – така, както правят алкохолици и наркомани преди да започнат същинското си лечение. Ние трябва да си признаем, че като общество сме стигнали дъното!
Но тази ситуация обаче, не трябва да се разглежда като някакво генерално скачане срещу театъра. Тези хора просто намериха удобен повод. Ако не беше това, щеше да е нещо друго. Ако утре им пасва на целите, и намерят подходяща ситуация, да нахлуят в детска градина и да набият учителката, например, ще го направят със същия цинизъм. Обектът на нападение при тези лайнари, без извинение, няма никакво значение!
- Понеже спомена за „Под прикритие“, няма как да не те попитам какво стои зад решението ти да не участваш в продължението на сериала?
- Аз, да съм жив и здрав, след две години и половина ще стана на 50. Ако малко от малко в живота си не съм разбрал, че наистина нищо не е на всяка цена, значи имам страхотни проблеми и би следвало да съм от категорията на глупаците, които обсъждахме досега.
Понеже съм извървял някакви стъпки в живота си, надявам се смислени, всеки ден получавам потвърждение от хората, които срещам, и виждам, че по някакъв начин съм допринесъл за тяхна усмивка, това носи отговорност. Тази отговорност автоматично те кара да се замисляш.
Това, което ми предложиха като концепция, ми се стори, че няма как да стане. И поради тази причина аз отказах. Искрено се надявам да съм в грешка. Пожелавам на колегите ми всичко най-добро да им се случи, да изкарат един сезон, който да може достойно да застане до другите сезони.
Прецених за себе си, че дори и да има минимален риск да участвам в кофти версия на нещо, не дай си Боже провал – нещо, за което съм дал най-хубавите години от кариерата си, предпочитам да не участвам. Просто не успяха да ме убедят, че това ще стане, чисто концептуално. Това е причината, никаква друга.
Приятел съм с абсолютно всичките си колеги, безкрайно много ги уважавам. Не съм конфликтна личност. Не съм се скарал с никого от тях, просто това беше професионален избор. Аз не вярвам в тази концепция, която ми предложиха. Това е, няма друга драма.
- Ще те върна за малко пак на „Островът на 100-те гривни“. Ти беше на хиляди километри, когато в личния ти свят се случи нещо много вълнуващо – появата на първото ти внуче. Честно казано ми е трудно да гледам и на теб, и на Нели, като на дядо и баба, което е вече факт. Ти свикна ли вече с това?
- (смее се) както казва един приятел – ние сме баба и дядо, сякаш правени с Chat GPT. Изглежда нереално, но е факт. Но това е едно от нещата, които най-много ме зареждат. Просто когато отидем и сме покрай бебето, покрай децата там изобщо, мога да ти кажа, че това са едни от най-хубавите ми мигове в живота в последно време.
Толкова е прекрасно, че дори не знам как да го опиша. Това мъничкото е свръх оформено, синеоко, най-веселото бебенце, което някога съм срещал. Обяснява ти някакви неща.
Като се замисля моите баба и дядо са станали такива в ранните си 40 години, тоест още по-рано от нас. Това се случва. В същото време около мен имам близки хора, страхотни приятели, които на по 50 стават родители. Животът е шарен.
- След две години и нещо, както казваш, ще празнуваш половин век живот. Мислиш ли вече за този момент? Юбилеят на съпругата ти Нели беше повече от вълнуващ и запомнящ се.
- Нямам нагласа все още за моя юбилей. А за празника на Нели ще ти кажа, че това беше един от малкото пъти, в които успях да свърша нещо романтично за моята съпруга, да я изненадам, защото тя нямаше представа.
И съм много благодарен и на децата, които се включиха и помогнаха в организацията. Както и много мои приятели и музиканти. Исках да направим така, че тя наистина да изживее един незабравим юбилей, и мисля, че се получи.
- Мисля, че покрай юбилея на Нели и цялата организация, неволно си превключил на режим равносметки. Така ли е?
- Аз съм толкова доволен, че успях да го реализирам и да я зарадваме. И да, като се върна назад във времето, се сещам за всички хубави проекти, които сме реализирали.
Даже наскоро си говорихме с Марто Макариев, че ако сега трябваше да направим „Диви и щастливи“, нямаше да успеем по този начин. Когато правиш нещо, винаги се осланяш не само на опита си, но и на някакво собствено чувство на интелект.
Пример за това са трите постановки на нашата театрална компания, подготвяме и четвърта – ще е изключителна комедия с Башар Рахал и Иван Бърнев, под режисурата на Ивайло Христов. Казва се „Билет за Америка“ и ще излезе сега, през декември.
- Часове след нашето интервю ти заминаваш на турне зад граница…
- Да, буквално часове. Започнал съм и да си събирам багажа вече (усмихва се). Турнето е свързано с пиесата на Яна Борисова „Моята вечер, твоята нощ“, с която гостуваме първо във Виена, после във Фрайбург. Ще е вече 9-то представление в Германия. Много сме щастливи и доволни, защото става дума наистина за прекрасна пиеса.
- Сано, ти си популярен с различни превъплъщения през годините, с различни прозвища, но интересно е ти самия къде се откриваш най-много – като Среброто, Косъма, Дъвката…
- Всъщност аз се занимавам с всичките тези неща, защото навсякъде съм се открил. Имам удоволствието – и не бих го нарекъл щастието или късмета, защото съм си скъсал задника (ще ме прощавате за израза), за да живея живота, който живея, потрудил съм се много – да правя днес неща, които изключително много ме вълнуват.
Всеки един от проектите, независимо дали е театър, кино или „Братя Мангасарян“, с които имаме и нови песни, ми доставят огромно удоволствие.
Между другото, никога не съм го правил досега, но ето, пред теб сега ще хвърля една медийна бомба!
Записахме последното парче, което се казва „Тихо, тихо“ преди месец и половина. Скоро ще го чуете. Но в текста има неща, които се случиха преди няколко дни.
И сега, Слава Богу, има достатъчно информация за датата, бекграунда на нещата, винаги може да се провери кога е записано, кога са се случили файловете.
На много хора това парче ще им прозвучи като коментар на последните актуални събития в страната, а ние просто лекичко изпреварихме събитията.
- Доста интригуващо звучи наистина. А кога трябва да се появи?
- Надявам се съвсем скоро, може би до края на годината./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
