Синът на Радой Ралин - Кин Стоянов: Влизаше при Тодор Живков, когато си поиска!

Синът на Радой Ралин - Кин Стоянов: Влизаше при Тодор Живков, когато си поиска!

На 21 юли, преди петнадесет години, от този свят си отиде Радой Ралин. Поетът, сатирикът бе колкото обичан от народа, толкова мразен от властта и някои свои колеги. Днес за него напомня един паметник, в чийто разперена ръка, някой винаги поставя цвете.

Не са съвсем забравени и епиграмите му, които си остават все така незасегнати от времето. Защото "Сити търбуси, за науки глухи" е имало и тогава е сега.

Кой беше Митко Модерното, който цяла България знаеше като Радой Ралин? Опитваме се да отговорим на този въпрос в разговора със сина му Кин Стоянов.

- Г-н Стоянов, баща ви е видял много власти: монархическа, социалистическа, демократична. Дочака и цар, министър-председател. Защо нито една от тях не му хареса?

- Може би най-точното му отношение към властта се определя от една негова епиграма: "Сънувах, че съм назначен министър-председател (защо съм толкоз понижен), нима съм лош писател.

- Неговите политически убеждения доста се променяха през годините?

- Той съзрява като левичар на тринадесет години и в РМС. Идеалът му беше общество, което да дава възможност на всеки да прояви таланта си и да упражнява способностите си. Това породи неговата непрекъсната опозиционност. Той беше антифашист и демократ. И беше против всички недемократични практики на комунистическия режим. Веднага след 10 ноември 1989 година, пред пълната с активисти на СДС зала "Универсиада", той каза:

"Вие не трябва да се обръщате срещу честните комунисти. Наша обща задача е да прогоним плутократите, обогатилите се от властта. Тогава го аплодираха. И ако опозицията беше приела тази негова политическа програма, сега намаше да имаме олигархия, срастване на държавна сигурност с властта и кукуловоди. Пазарна икономика с олигарси не се прави. Така смяташе баща ми.

- За БСП антифашистът Радой Ралин стана предател?

- Да, естествено. Червените олигарси го ненавиждаха. Защото не разсъждаваше с категориите "приятел", "враг", "предател", "ренегат". Но и днес има хора, комунисти, които са запазили за него спомена като за един честен, принципен човек, който не предаде своите убеждения, остана верен на възгледите си.

- Радой беше сред стоте интелктуалците, които настояха да се завърне Симеон Втори. Защо след това промени отношението си към него?

- Той считаше Царя за репресиран човек. Прогонен след един незаконен референдум. Но когато Сакскобурготски прие да стане министър- председател, баща ми се разочарова от него и престана да го коментира.

- Защо след промените от 1989-та, Радой Ралин престана да пише?

- Веднага след 10 ноември той изпадна в тежка депресия и когато го попитах защо, той ми отговори: Не си преживял 9 септември 1944. Ще видиш и сега как ще се подредят най-големите мръсници. Излезе прав, но всъщност продължи да пише до края на живота си. Никой обаче, вече не публикуваше епиграмите му.

- Тези дни честваме годишнината от рождението на Васил Левски. Един филмов сценарий за Апостола, написан от баща ви преди 45 години, така и не видя бял свят?

- Вече тежко болен той ми каза: "Сега, като изляза от болницата, трябва да се заемем със заснемането на "Аз съм Левски". През 1993 г. Общобългарския комитет "Васил Левски" започна да набира пари за филма. Баща ми измисли: "Всеки българин да даде по левче за Левски". Събра се сериозна сума, може би над 5 000 000 лева. Те бяха депозирани в "Балкан банк" и когато банката фалира изгоряха и парите за Апостола. Но мисля, че българската държава трябва да поеме ангажимент и да се засмеме един истински, адекватен, достоверен филм за Васил Левски.

- Може би след промените баща ви е и имал покани да влезе във властта?

- Да, но той категорично е отказвал. Поведението му беше такова, че пречеше на кариерното му израстване. Винаги и било така. След 9 септември, например, той е бил член на Окръжния комитет на РМС в Сливен. Възложили му задачата със всички средства да отнеме хотела, собственост на читалището, за да го превърнат в клуб на БКП.

Тогава той влиза в дъбок вътрешен конфликт, дава си сметка, че не може да го направи. И за да се опази съвестта си, отива доброволец на фронта. Участва докрай в боевете край Драва и се връща с кръст за храброст, даден му от командващия на неговата част генерал Цаньо Ганев.

- На митинга от 18 ноември 1989 година се чуха скандирания: Ралин президент. Каква беше ракцията му?

- Той категорично се възпротиви. Но в словото си поиска да се възстановят старите партии, плурализъм във формите на собственост, имената на българските турци. Тези негови идеи станаха после програма на опозицията.

- Превилегия или бреме е да бъдеш наследник на Радой Ралин?

- Животът е шарен. Понякога е превилегия, друг път тегоба. Талантът освен дабра, е и проклятие. За съжаление дарбата обикновено може да се пренесе върху наследниците, но проклятието задължително се пренася. Не съм срещал деца на талантливи писатели, които да са прокопсали в живота. Поколенията изплащат цената на таланта на предците си. Това е мое мнение.

- Може би и баща ви, като всички творци, е бил суетен и самовлюбен. Какво беше отношението му към другите негови колеги?

- Напротив. Той не беше нарцис. Тъкмо обратното, винаги е гледал на своето творчество с необходимата скромност. Той се възхищаваше на Борис Христов, Атанас Далчев, Милчо Левиев, художникът Атанас Пацев. Неговото верою беше, че хората на духа и изкуството трябва да се подкрепят. И с цялото си обществено поведение се стремеше да го прави.

След като Николай Гауров спечели конкурс в Москва, Радой написа в "Стършел" похвално стихотворение, което завършваше с думите:

"Заместихте сто дипломати". Това предизвиква две партийни събрани:

"В Съюза на музикалните дейци казаха, че другарят Ралин е прав. Партията трябва да се грижи повече за нас." В Министерството на външните работи го анатемосаха. Накрая се наложи лично Първият, Вълко Червенков, да стане арбитър. И той смъмри баща ми по доста оригинален начин: като сам написа стихотворение, което публикува под псевдонима: Неизвестний.

- Вярно ли е, че баща ви е влизал при Тодор Живков, когато си поиска?

- Вярно е. Понеже нямахме вкъщи, отиваше на уличния телефон и високо, така, че да го чуват всички, се обаждаше на някакъв номер. Но той ходеше там само за чужди каузи. Например когато се разбра, че писателят Кольо Николов, който емигрира в Америка, е много зле там, баща ми се застъпи и му разрешиха да се върне, при това му дадоха, работа, жилище и започнаха да издават книгите му.

Същото направи и за Милчо Левиев. Знам със сигурност, че в края на всяка среща Живков го е питал: "Абе, Радой, ти как си, искаш ли нещо за себе си. Баща ми винаги е отвръщал с "не", въпреки че по това време са му спирали книгите. Но за това той никога не си е позволил да говори с генералния секретар. Това беше негов принцип./show.blitz.bg

Интервю на Исак ГОЗЕС

Коментирай