logo

Руслан Мъйнов пред "ШОУ": С жена ми не планираме, а чакаме децата!

Руслан Мъйнов пред "ШОУ": С жена ми не планираме, а чакаме децата!

Срещаме обичаният от всички българи актьор Руслан Мъйнов в малкото карловско селце Дъбене. Срещата е неочаквана, но интервюто с комика започва веднага, след кратка размяна на реплики. Мъйнов е пристигнал в Дъбене по покана на ръководителя на патриотичен клуб "Родолюбие" Антоанета Тенева, която заедно с децата изнася програма за 3-ти март.

- Г-н Мъйнов, защо сте тук, познавате се с г-жа Тенева ли?

- Не се познаваме, тук съм по покана на г-жа Тенева за това така хубаво, светло, позитивно мероприятие, от каквито има огромна нужда сега, особено в наши дни, защото когато деца правят нещо с любов към родината си, със спомена за миналото си и ясната визия, за това, че миналото е това, което ни кара да сме българи и родолюбци в бъдеще, е много важно. Тези деца, които със желание и сърце са се събрали, репетират, пеят, рецетират, те ще са възпитани в това и ще възпитат и своите деца в това. А нашата подкрепа за е много важна, макар и само с присъствие, тя означава много, защото показва на тези деца, че това е важно и нужно и че те не са останали без внимание. Защото ако никой не обърне внимание, малките ще си кажат, на никой не му трябва този резцитал, например, защо пък аз да го правя и да участвам. Аз съм за първи път тук, не познавам г-жа Тенева. Тя ме намери по интелнет, писа ми, покани ме, разговаряхме, запознах се с дейността на клуба и аз се отзовах.

- Това нещо като продължение на вашия патриотичен поход, който обявихте преди време ли е?

- Чак поход не, звучи все едно ще правим революция, не е така. Аз никога не съм се отделял от патриотичната и родолюбившата тема. Още в самото начало, когато започнах да пея, написах една песен, интродукция на Иво Папазов - има едно ивайловско право хоро, много енергично, много жизнено и светло. Помолих Иван Ангелов да напише текст за България, за това колко са хубави жените ни, за това колко сме работливи ние, колко героично минало имаме и той написа такъв текст. След това намерих Иво Папазов, говорих с него, той каза "добре, направи го, само да се знае, че съм аз", отговорих му "нямаш проблеми". Сега всеки път, когато пея тази песен, винаги казвам, че е той. Оттам нататък съм направил много други песни "Заблеяло ми агънце" на Борис Машалов и много други песни и хора, които винаги са били неразделна част от творческия ми път, колкото и претенциозно да звучи, защото вече 20 години станаха, от както аз се занимавам с това.

- Как се чувствате сега, тук, в България?

- Знаете, аз съм бесарабски българин, който е роден и израснал в българско семейство и няма как да е по друг начин. Сега работя по едни народни песни на баба ми, която ги пееше, слушах ги като малък. Тя ги пееше по родова връзка от нейните баба и прабаба. Песни, които са донесени от България, предавани от поколение на поколение. Записвал съм я с диктофон преди време и сега възстановявам и оправям една песен, почти е готова вече. Искам хората да видят и да разберат, че бесарабските българи не са по-различни от ямболските или старозагорските българи, напремер. За съжаление моята баба си отиде преди две години и това още по някакъв начин ме кара да работя по тези песни, защото това, което тя пееше, остана и то носи нейната енергия и нейното излъчване.

Баба Надежда беше мъдра жена, отгледала е четири дъщери, дала е много от себе си за тях и е сериозен пример за мен. Направили сме също така и с "Вива Монтана" патриотичен проект, който е само от патриотични, възрожденски и народни песни, това е нещо много хубаво и силно. Първият концерт беше миналата година по случай 140 години от Освобождението в Казанлък, с този проект ние си ходим и пеем навсякъде. Представяхме го в Гоце Делчев по случай Илинденско-Преображенското въстание, в Айтос също. Хората се обаждат, ходим и пеем с огромна любов. Проектът е съвместен с "Вива Монтана", които са изключително млади и талантливи хора, които го правят със сърце и душа. Много ме радва, когато млади хора пеят народни песни, рецитират стихове на Вазов, на Каравелов, говорят за Ботев, говорят за Левски, за Раковски. Защото енергията, посланието е съвсем друго. Ето я и сега метафората - днес дойдохме в пенсионерски клуб, за да гледаме и слушаме младите - това е връзката, непреходната връзка, тя не бива да бъде прекъсвана. От опитните, от зрелите, да получиш, да вземеш.

- Така ли искате да възпитате децата си, в родолюбие и патриотизъм?

- Аз мисля, че така всички, абсолютно всички трябва да възпитаваме децата си!

- Жената до вас същата ли е, или има промяна в личния ви живот?

- Да, жена ми си е същата и си е от доста време. (смее се)

- Планирате ли скоро да имате деца?

- Това с децата е Божа работа. Децата по-скоро трябва да ги чакаме, не да ги планираме и това правим. Убеден съм, че това е нещо, които няма да ме подмине за щастие.

- Докъде стигнахте с филма „Столичани в повече”?

- "Столичани в повече" тръгва от 1 март по bTV. Това е поредният-13 сезон. Както знаете, това е най-дългият сериал, сниман в България и един от най-любимите на зрителите. Има нови неща, много изненади, доколкото образите позволяват, защото това са едни образи, канализирани и вече всеки с характера си, с намеренията си и целите си, надявам се да сме успели да направим нещо, което да провлече вниманието на хората. Направиха много сериали тази година, те ще тръгнат и по bTV, и по други телевизии, така че ще сме в доста конкурентно разчупена среда. И "Комиците" също тръгват сега, края на февруари. Ще бъдат половин сезон, както миналата година, защото е много трудно и сериал да снимаме, и "Комиците", а трябва да обърнем достатъчно внимание на всяко нещо. "Комиците" ги правим 12 години вече и чакаме новото поколение, което да дойде с нова енергия, за да ни измести, защото е крайно време вече.

- Има ли такива българчета, които да ми наследя?

- Има, ние каним много млади хора в предаването да идват - 1, 2, 3, 5 пъти и тези, които се задържат повече, задържат, тези, които не издържат на това темпо, си отиват. Защото телевизията е среда, която може само да използва това, което си научил в театъра и на други сцени. Едно театрално представление се репетира 40 дни, например, докато в телевизията взимаш си сценария, четеш го петък-понеделник и вторник снимаш и каквото стане, това е, нямаш времето да разработиш, да изпипаш един образ. Малко хора успяват да се справят в тая ситуация, когато ти от днес за днес излизаш, за да сътвориш нещо, което да направи впечатление. За това много трудно успяват хора да се закачат, но полагаме усилия и то благодарение на Любо, който е продуцент на "Комиците".

- В началото на годината сме, какво си пожелавате в личен професионален план?

- Здраве си пожелавам, а всичко останало вече Господ го решава и той преценява от какво имаме нужда. Защото ние можем да драпаме за много неща, но се оказва, че повечето неща, за които драпаме, на са ни били нужни, а в някои случаи даже са ни и попречили.

Интервю на Красимира ГЕШЕВА

Коментирай