Малко изнестен факт е, че един от най-успешните кметовe на София е братът на Иван Вазов - генерал Владимир Вазов. Дори гербът на София, заедно с девиза "Расте, но не старее", са създадени по негово време.
Татяна Пандурска, театрален, телевизионен и филмов режисьор, сценарист и продуцент, е автор на филма "Непобеденият генерал - Владимир Вазов" и на над 50 документални и игрални филма.
Завършва френската гимназия, магистър театрална режисура НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специализирала режисура и продуцентство за телевизия и кино в Париж и Санкт Петербург. Била е режисьор-постановчик в Кюстендилския театър "Крум Кюлявков" и в БНТ. Изпълнителен директор на военно-телевизионния канал.
- Госпожо Пандурска, тези дни за пореден път се убеждаваме, че кметският стол на Софея е твърде високо и желано място. Много достойни българи са седяли на него. Във вашия филм разказвате за един от тях - генерал Владимир Вазов. Той е военен, как обаче е заел кметското място?
- След Първата световна война Владимир Вазов, героят от битките при езерото Дойран, влиза не само в българската, но и в световната история като „непобедения генерал“. Последната битка през месец септември 1918-та е апотеоз на българската бойна слава, а стратегията му се изучава във всички военни академии по света.
"Подвигът на 9-а плевенска дивизия спаси България от страшно унижение и гибел, спаси нейната чест", пише Вазов в своите мемоари. А някои историци смятат, че заради блестящата победа при Дойран, България е в сегашната си територия.
Генералът е изключително образован и подготвен офицер. Той е призван да бъде военен. Възрожденец, милеещ за народа родолюбец, отдаден в служба на родината си, честен, неподкупен и последователен във всичките си действия. След 33-годишна служба обаче, във връзка с разпоредбите на Ньойския договор за намаляване на армията ни, той е уволнен.
Десет години е председател на нововъзобновения Съюз на запасните офицери, чийто девиз е „България над всичко“. Той е истинска опора за гражданството, обхванато от отчаяние и апатия след войните. И по тази причина през 1926-та е избран за кмет на София.
- За него като кмет се знае малко. Какво научихте вие, докато работихте върху филма си?
- Генерал Вазов е един от най-успешните кметове на София. Управлявал е два мандата от 1926 до 1932 година. Когато заема поста, след войната, София е била в разруха. Съвсем занемарена и неблагоустроена. Финансиите й са пълен хаос. Няма точни списъци за сградите и приходите на общината не се събират редовно. Водата е недостатъчна. Електрическа енергия — за осветление и за трамваите — също. Улиците непавирани и без бордюри. Трамваите — в окаяно положение - релси къси и изпочупени, мотриси малко и гражданите предпочитат да ходат пеш. Кланицата — гнездо на мръсотии.
За 6-годишно кметуване генералът преобразява града като налага редица демократични мерки в управлението на общината. Приема се специален закон за служителите и с това се приключват партизанските уволнения и назначения. Възобновява издаването на „Общински вестник“, в който веднаж месечно се отчита пред гражданите за свършената работа.
- Излиза, че по негово време София започва да става модерен за времето си град?
- Така е. Тогава е поставят бордюри по улиците, паваж и канализация, построени са няколко моста и градинки. Построяват се и две електроцентрали. Трамвайте се разширяват и електрифицират. Започва се строителството на големия водопровод „Рила – София“, с главен инженер Иван Иванов, бъдещ кмет.
Всички жилища са описани и се събира данък за тях. Появяват се и списъци на „млекари фалшификатори“.. Инициатор е и на модернизирането на Пожарната команда, на народната баня както и на благотворителна дейност, свързана със събиране на помощи за по-бедните семейства. Построява се гара Подуяне, няколко училища, кухни за бедните.
Открива се първият музей у нас - „Иван Вазов“, градската библиотека, а доскорошното казино на ул. „Гурко“ се превръща в Софийска градска художествена галерия. Усеща се подем във всички области. Градът постепенно придобива вид на модерна европейска столица. Животът на софиянци става по-сигурен и благоустроен.
Във възход са и културният живот и просветното дело. С това той печели почитта и уважението на своите съвременници, но си остава същия воин – честен и неподкупен. През 1936-та посещава Лондон за конгрес на Легиона и честване на войната. Посрещат с почести: Генерал Владимир Вазов“ е единственият чужденец, който фигурира в нашата история", казва лорд Милн, яростния му противник на фронта. И знамената са свалени, когато минава официалната делегация пред легионерите. Това е военна почест.
- Вазовият род остава ярка следа в нашата история. Майката Съба успява да отгледа и изучи 9 деца сама, след като мъжът й Минчо Вазов е убит от турците през 1877-ма. Какво още бихте ни разказали за тази забележителна фамилия?
- "Това голямо семейство даде най-първите представители на българския книжовен, военен, политически и обществен живот", разказва семейният им приятел, поетът Кирил Добрев и добавя. - На върха на Вазовския род стоеше Иван. Към него бяха обърнати погледите на всички братя, сестри, снахи и зетьове, него всички зачитаха като идол, който няма равен на себе си.
Неговият дух, висок и благороден, създаваше тази чудесна семейна привързаност, тази доброволна дисциплина, която никой никога не посмя да наруши. Те винаги се подпомагаха едни други. Всяка седмица у поета се събираха всички братя и сестри, на тържествена вечеря."
- Как са се отнасали един към друг двамата брята Иван и Владимир - поетът и офицерът?
- От всичко, което съм проучвала за семейството им, се усеща, че има много топло отношение помежду им и голяма обич. Владимир Вазов се отбива често при брат си Иван, когато се връща от фронта, за да му разкаже за войната, а на свой ред Иван му показва нови стихове или други свои произведения. Споделяли са си обсолютно всичко.
Племенницата Вера Вазова добавя: "Такива са Вазови. Солидни като дъбове, мълчаливи, но здраво се държат един за друг. Всички важни решения се вземаха на семеен съвет - кое дете какво ще запише да учи, каква позиция ще заемат Вазови по наболял политически въпрос...
Братята и сестрите Вазови, макар и да живееха отделно, образуваха едно общо семейство. Никой не успя да ги разедини, даже жестоките наши политически нрави, които направиха врагове не малко бащи, деца и братя, не се отразиха никак върху отношенията на Вазови."
Трудно е да се съпоставят исторически личности, особено когато са братя. За Иван Вазов и генерал Георги Вазов има много написани изследвания, напълно заслужено. Но към познаването на личността и делото на генерал Владимир Вазов имаме безспорен дълг.
- Защо мислите така?
Преди години участвах в една конференция в град Срумица и отидох до Дойранското езеро и с. Фурка, от където командирът Вазов е ръководел бойните действия на 9-та Плевенска дивизия в продължение на три години на 100 километров фронт. Обикалял го е непрекъснато пеша или на кон- И ме порази тишината на това място... 100 години след края на Първата Световна война, тук сякаш нищо не е имало!.. Нито държавен знак, нито паметник или плоча...
- Защо решихте да направите филм за генерала? Как се роди идеята?
- За „Животописни бележки“ дневника на генерала, проф. Иван Шишманов пише, че след Паисиевата, това е книгата, която най-талантливо разказва историята ни. Когато я прочетох, филмът се роди, а героят ми стана много близък, получи се духовен мост.
Защото за мен е много важно да знаем кои сме и какви постижения имаме като нация. И тях да показваме по света. Връзката на историята ни с днешния ден ни помага да видим процесите сега. А след като проучих и намерих почти всички архивни материали, ми стана ясно, че не сме се поучили от историята, а и не сме се променили като народопсихология и характеристика...
Като че ли е едно и също и днес, където и да погледнеш... В Дневника си генерал Вазов споделя: "Каква съдба има България: честните водачи са слабохарактерни, а ония, които са с по-твърд характер, са разбойници! Но поне разбойниците да можеха да спечелят по нещо и за България!"
- Какво знаем за неговото семейство?
- Със Мара Горанова, образована в Швейцария, имат три момчета - Георги е химик, Иван - адвокат и Владимир военен. Имат щастлив семеен живот.
"След доста години служба във войската, най-сетне и чичо Владимир успя да си построи дом на улица „Върбица“. Дълбоко обичащ музиката, той прекарваше свободното си време да слуша чудните произведения на великите композитори. Знаех, че имат вкъщи хубав грамофон с много плочи, че четат книги- чужда, руска и българска литература и че водят тих семеен живот“- пише Вера Вазова.
- Каква е съдбата му на старини?
- След напускане на кметския пост, двамата със съпругата му се оттеглят в с. Рибарица, където имат малка вила. Живеят скромно, защото пенсията му е много малка...Той дялка от дърво разни фигури и ги подарява на многобройните си посетители - бившите войници от дивизията. Те и жените им не го забравят и често пристигат с препълнени кошници с храна и провизии, произведена на село.
И с благодарност, че генералът ги е запазил живи по време на войната. Умира през май 1945г. от сърдечен удар. Погребан е скромно, с дървен кръст, няма надпис генерал... Синовете му са преследвани от народната власт, защото са били деца на Царски офицер
Интервю на Исак ГОЗЕС
