logo

Продуцентът Диляна Данева: "Танго в тунела" възроди и едно приятелство!

Продуцентът Диляна Данева: "Танго в тунела" възроди и едно приятелство!

Новият български пълнометражен филм „Танго в тунела”, за който вече ви споменахме наскоро, е селектиран в основната програма на тазгодишното 23-то издание на „София Филм Фест”. Филмът е включен в рубриката „Ново българско кино”. Интересното в случая е, че „Танго в тунела” е изцяло независим и не се ползва от държавно финансиране, а единствено от желанието и усилията на целия екип. Заснет и завършен е само в рамките на девет месеца, но както казва един от двамата продуценти на лентата Диляна Данева „когато не търсиш проблеми, а потенциални решения, всичко е възможно и работата ни го доказва”. Разговорът ни с нея е откровен, любопитен и пълен с много теми за размисъл.

23-ят „София Филм Фест” ще се състои от 7 до 17 март 2019 в София с допълнителна програма до 28 март, като програмата ще съдържа около 200 игрални, документални и късометражни филма. Премиерата на „Танго в тунела” е на 13 март от 18:30 ч., в кино „Люмиер”.

- Как стартирахте проекта „Танго в тунела”? Разбрах, че историята около реализацията му е не по-малко интересна от сюжетната линия?

- Сценарият на филма е написан още преди девет години от Златето Керемедчиева, която е другият продуцент на филма. Част от историята е инспирирана от живота на Ники Станчев, който освен, че играе главната роля, е и един от неговите режисьори. Интересен факт за филма е, че всичко е по две – двама режисьори, двама продуценти, двама оператори, два екипа, но с обща кауза. Другият режисьор на филма, за който „Танго в тунела” е и дебют, е Стоян Анов, оператори са Момчил Александров и Емилиан Дечев.

Друга любопитна подробност е, че преди да реализираме филма, в продължение на 7-8 години Ники и Злати, са имали сериозен разрив в отношенията Но това се промени през пролетта на 2018-та. Понастоящем аз работя заедно с Ники, с който засякохме Злати в рамките на един „Movie challenge” („Кино предизвикателство”), в който трябваше да създадем късометражен филм в рамките на 24 часа. Тогава разменихме само поздрави и в ситуацията бяхме „конкуренти”, тоест работихме по различни проекти. Но само месец по-късно Злати се свързва с Ники и му предложи да реализираме „Танго в тунела”, като част от дипломната й работа (защото в началото този филм всъщност трябваше да се заснеме като новела). Ники прие, след което направихме обща среща с двата екипа, и стартирахме. Сега си давам сметка, че освен докаран до край проект, „Танго в тунела” възроди и едно приятелство.

- А защо точно „Танго в тунела”?

- Когато човек каже „танго”, обикновено си представя танца на страстта, който пък най-често се свързва с любовни взаимоотношения. В нашия случай също се говори за много силна връзка и отношения, но между двама приятели. Тунелът е метафората за живота и начините по които можем да го извървим.

В „Танго в тунела” историята е много човешка и много простичка. Главният герой Тони (Ники Станчев) е израснал без родители, за него се грижи неговата баба, която той на галено нарича „маминка” (Анна Банкина). В крайна сметка маминка му дава всичко в този живот, но така и не успява да възпита у него умението да не мисли само за себе си, да бъде човек на място, който цени, както времето на останалите, така и честните взаимоотношения по между им.

- Тоест главният герой е егоист?

- Точно така. Егоист, който в един момент осъзнава някои простички житейски истини. Животът е един постоянен кръговрат и вероятността едни събития да се повторят, особено ако не сме си научили урока, е огромна. В един момент започваме да губим важни хора в живота си, да се губим в ситуации, и обикновено развръзката зависи само от нашите решения. Налага се да правим избори и точно тези избори ни водят до целта, ако имаме такава. Във филма обръщаме огромно внимание на позабравените семейни ценности, разликата в поколенията, любовта, в най-чистата и форма, но най-вече на предателството, защото животът на Тони се преобръща именно след предателство към най-добрия му приятел Ники (Йонко Димитров), един от малкото хора, които в действителност вярва в него. Специално внимание сме отделили и на емиграцията – като една възможност да се спасиш, но дали наистина се случва така...?!

- А дали емиграцията е вид спасение или пък бягство от нещо, което ходи с теб, където и да си?

- Точно казано. В нашия случай тя е по-скоро опит за спасение, но дали е такова, ще оставя зрителите да преценят. Повтарям се, но филмът е с много човешка история, без излишна претенция и мелодрама. Смея да твърдя, че актьорските взаимоотношения в него са на изключително високо ниво. В България имаме прекрасна театрална школа, но ни липсва подготовката на кино актьора. Във филма нямаме колега, който да напомня дори и секунда за театър. Не ме разбирай погрешно, аз обожавам театъра, но той категорично трябва да бъде разграничен от кино присъствието на актьора.

- Освен продуцент на филма, ти си и актриса в него. Как се съвместяват двете роли?

- Аз съм актриса по професия, а това с продуцентството се случи по стечение на обстоятелствата. Преди години бях част от екипа на едно доста емблематично телевизионно предаване – „Искрено и лично”, в което бях редактор и организатор. След това в рамките на две години и половина бях кастинг мениджър в продуцентска къща, обстоятелствата се развива така, че продължих активна работа зад кадър и постепенно се обърнах към продуцентството, защото организацията ми се отдава, но актьорството си остава най-голямата ми страст. Двете позиции са много интересни и различни, но се обичат, особено когато човек може да ги разграничава адекватно. Още докато четях сценария на „Танго в тунела”, страшно много харесах персонажа на Мария. И въпреки че съм продуцент на филма, реших да си опитам късмета си на кастинга като актриса. Имах доста колебания, за това си свое решение, но в крайна сметка актьора в мен надделя и помолих колегите, да се явя, но с изричното условие не да получавам ролята, защото съм част от екипа, а само ако мога да си я извоювам наравно с всички други кандидати. На кастинга за ролята на Мария, имаше наистина прекрасни актриси. Една от колежките дойде специално от Лондон за това прослушване. Самата аз не присъствах на пробите на актрисите за героинята Мария, защото се страхувах, че толкова много ще ми хареса някой, че ще си открадна нещо от него, което обаче на мен няма да ми стои добре.

- Доста находчив подход! И в крайна сметка победи самата себе си, съревновавайки талант с останалите?

- По-скоро преодолях себе си, защото представих своята обективна гледна точка и позиция за този образ, без да се влияя от никого. В края на прослушването ми, колегите ми благодариха, както сториха и с всички други участници. Не ми казаха нито дума. И така беше до финалните прегледи на видеата, когато вече финализирахме кастинга. Аз отново не присъствах в този момент – отново, за да не повлияя емоционално. Бях много притеснена. Вечерта Ники Станчев ми се обади по телефона, за да ме поздрави, че съм успяла да си спечеля ролята. Бях наистина много щастлива от факта, че успях да защитя себе си като актьор. Така го приех, като актьорски изпит, който беше взет с отличие.

- Извън „Танго в тунела”, разбрах, че в момента тече активна подготовка и за още един проект. Разкажи ми малко и за него?

- Новият проект на „Yellow Brick Pictures” е в сътрудничество с „Blue Rock Films” в лицето на Василена Спасова. Вече започнахме снимки. Филмът е пълнометражен, казва се „SNOWCRAWLERS” („Пълзящи по снега”) и е в жанра хорър - фентъзи. На този жанр в България се залага много рядко, затова е сериозно предизвикателство за нас. Сценарист и режисьор на филма е Ники Станчев, продуценти сме аз и Василена Спасова, главен оператор – Момчил Александров, арт директор Диди Шипочка. В екипа още са Златето Керемедчиева, Асен Караниколов и други. Главните роли са поверени на двама млади актьори: Никола Първанов и Маргарита Христова. Не мога да изброя всички колеги, но продължаваме активно да работим с част от екипа, който реализира и „Танго в тунела”, и вярвам, че така ще продължим и в бъдеще. Защото между нас има нещо много общо, живеем за да правим кино.

Тук в разговора ни се включва и режисьорът на бъдещия кино хит "Танго в тунела" - Ники Станчев. Разбира се, възползваме се веднага от този факт, за да му зададем няколко въпроса.

- Какво ви вдъхнови в чисто режисьорски план?

- Вдъхновението и бих добавил предизвикателството във филма има няколко различни проекции. Преди близо 8 години Златето Керемедчиева, която е и един от продуцентите на филма, написа работният вариант на „Танго в Тунела”. В него главният персонаж Тони е вдъхновен от реални събития в моя живот. Едно от тях е фактът, че родният ми баща замина за Щатите и забрави за мен. Бях на 8 години. Със Златето имахме желание да снимаме филма през 2011-2012г, но пътищата ни се разделиха след сериозно скарване. Миналата пролет с нея отново се срещнахме и възобновихме приятелството си. С това събитие, дойде и заряда да случим „Танго в Тунела”. В мен веднага се роди желанието да го режисирам, а тя все още искаше аз да бъда и в главната роля. За да се случи по най-добрия начин решихме да поканим втори режисьор – Стоян Анов, който да помогне чрез своя поглед и гледна точка. Все пак като актьор в главната роля съм почти през цялото време на терен и няма как и да контролирам процесът. Заедно със Стоян, Златето и Диляна успяхме да канализираме процеса и освен да го заснемем, да го доведем до премиера. Личната ми мотивация винаги е водена от любовта ми към киното. Обичам да разказвам визуално дълбоки, мрачни и провокативни истории.

- Как се намира баланс между реалните житейски емоции и пресъздаването им във филмова лента, както е в случая с "Танго в тунела"?

- Емоциите, особено крайните, за мен са водещ фактор, както в живота, така и в кариерата ми като артист. Те вървят ръка за ръка в ежедневието и на снимачната площадка. В едни от най-тежките ми моменти по време на снимки, като състояние и емоция, са се раждали едни от най-добрите и натурални, емоционални състояния. Такива моменти често са и най-впечатляващи на екран. Дори не се опитвам да ги разграничавам и балансирам. Използвам ги.

- Кои са най-важните послания на филма

- Във филма има различни гледни точки, пречупени през характерите на персонажите. Следователно зрителите ще приемат или отхвърлят някой от тях, в зависимост от собствения си опит и светоглед. „Танго в тунела” е модерна житейска драма, в която никое човешко чувство не е чуждо. Поднесена е натурално и директно без излишни приказки и ситуации. За мен е важно зрителите да могат да се „огледат” и да се усетят променени след края на прожекцията./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай

хаха

хаха 04.03.2019 20:33

смех