Ния Петрова e момичето с кадифения глас, което миналата година спечели „Гласът на България”, излъчвано в ефира на bTV. Тя е цялата талант и големи дози скромност, макар да е от артистично семейство – Ния е дъщеря на писателя Константин Петров и племенница на текстописеца Александър Петров.
Като малка обичала да пее, но и през ум не й минавало, че ще се занимава сериозно с музика. Когато става ученичка, песните по коридорите на училището стават традиция за нея и съучениците й. А на сцената на „Гласът на България” тя се качва като на шега – само за да изпробва себе си, да види докъде може да стигне. И стигна – до финала!
Ния успя да спечели сърцата на публиката, а част от нейното сърце и до днес продължава да е във Фондация „Светът на Мария”, където допреди успехите си на музикалната сцена, тя работеше с хора с интелектуални затруднения. Днес вече е готова с първата си авторска песен – „By Myself”, за която споделя първо и специално пред читателите на „ШОУ”!
- Ния, честита първа авторска песен! След победата в „Гласът на България” личи, че не си си губила изобщо времето…
- Така е (усмихва се). Още лятото, след като „Гласът на България” приключи, реших да се свържа с Прея, защото исках да съм сигурна, че първата ми авторска песен ще се случи както трябва, напълно професионално. И тъй като не бях сигурна в собствените си възможности – дали ще се справя така, както ми се иска, реших да се доверя на човек с повече опит от моя, с когото да работим. Така се свързах с Прея и с едни прекрасни млади музиканти – Денис Попстоев и Петър Йотов. Срещнахме се, разказах им как си представям това парче, около какво се върти идеята ми и те просто го сътвориха.
- С какви първоначални впечатления остана от Прея?
- Бях гледала какво и как работи тя, и много ми хареса. А впоследствие, когато се запознах с нея, това чувство ставаше още по-категорично.
- Клипът на парчето е сниман извън България…
- Да, когато стигнахме до този етап от работата си, времето в София вече беше студено. А ние си представяхме през цялото време топла страна. Така се озовахме в Йордания. Там всичко е толкова различно. Това е една супер стара страна, която е изпълнена с много история, с много различни хора, които хем са коренно различни от нас, хем си приличаме по някои неща. Накъдето и да се обърнеш, виждаш някакви съвсем противоположни визии – от едната страна е много красива сграда, а от другата – останки от друга. Има страхотно красиви гледки. В пустинята пък е съвсем друго. Все едно влизаш в нова страна. Изобщо е богата палитра от усещания и впечатления, които трудно могат да бъдат описани, трябва да бъдат видени.
- До каква степен се преобърна животът ти след победата в „Гласът на България”?
- Хем се преобърна с главата надолу, хем си е същият. И двете ситуации някак се групираха, колкото и противоположни да са. Но тази победа със сигурност ми даде съвсем друга посока в живота и поглед над нея. В същото време се старая да запазя повечето неща в живота си същите – такива, каквито са били винаги.
- Какво визираш по-конкретно за онова, което се е преобърнало с надолу главата?
- Желанието ми за това да се занимавам с музика, а също и приоритетите ми. Преоткрих нагласата си да се развивам повече в тази сфера.
- Това е голям скок за човек, който в началото на участието си във формата заяви, че се е записал на шега, за да тества възможностите си…
- О, да, така беше. Абсолютен скок се случи (усмихва се). И връщайки лентата назад, чак ми става смешно, като си спомня как в началото се чудех дали да участвам или не, близките ми ме убеждаваха с думите: „Е, какво е най-доброто нещо, което може да стане – да имаш едно или две клипчета в ютуб” (смее се).
- Е, сега имаш доста клипчета в ютуб, както и старт на сериозна музикална кариера!
- Абсолютно. Щастлива съм много. Използвам много разумно наградата си и се надявам това да продължи да се случва по този начин.
- Как ти се отразява славата?
- Хората ме разпознават от време на време, най-вече по време на участия, което ме кара да се чувствам добре. Иначе личния ми свят не се е променил толкова много. Но, например, вече гледам да не ходя по анцуг до магазина (смее се).
- А защо не?!
- Просто защото е скъсан, не за друго (смее се)
- Преди „Гласът” да преобърне тотално живота ти, ти работеше активно като трудов терапевт. Остава ли ти време сега за това?
- Във фондацията, в която работех като трудов терапевт, от лятото вече не съм на постоянен работен ден. Помагам тук там, където има нужда. Иначе работя като обучител в две други фондации. Обученията, които правя, са свързани с образованието на децата в институциите и в рамките на различни други проекти. Истината е, че и в двете сфери се иска голяма отдаденост, затова се радвам, че мога да ги съвместявам по някакъв начин.
- Всъщност музиката е присъствала винаги в твоя живот, независимо че не си й отдавала такъв приоритет, както го правиш сега. Все пак твоят чичо е текстописецът Александър Петров, написал едни от най-хубавите песни на Лили Иванова…
- Реално е така, да. Музиката винаги и отвсякъде е звънтяла в живота ми. Но и близките ми са хората, които винаги са ме подкрепяли, каквито и решения да взимам в живота си. Но истината е, че те ни най-малко не са очаквали да спечеля формата. Затова бяха невероятно щастливи и плътно зад мен, което много ме вдъхновяваше. Без тях нямаше нито да се захвана, нито пък да успея в това предизвикателство.
- А в динамиката на случванията появи ли се ситуация, от която да се разочароваш?
- Мислех си, че процесите се случват по-бързо, но това даже не е и разочарование, защото реално чувството да отдаваш цялото си същество на музиката, е уникално. И колкото и време да отнема, си струва.
- Какво да очакваме от теб оттук нататък?
- Заела съм се да пиша и да се занимавам с музика. Опитвам се сама да правя повечето неща и ми се иска до пролетта да успея да издам своя първоначално малък албум.
- На 24 февруари започва новия сезон на „Гласът на България”. Ще го гледаш ли?
- Ооо, всяка неделя съм плътно пред телевизора (смее се). Ще го гледам задължително./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
